Българската народна банка не смята, че има "прегряване" на пазара на жилищни кредити у нас и на този етап няма да въвежда допълнителни ограничения в кредитните стандарти, насочени към потребителите. Това става ясно от прессъобщение и анализ, публикувани от централната банка в понеделник вечерта. Те създават впечатление, че централната банка взима нови мерки по въпроса, но всъщност единственото ново задължение, което вменява на търговските банки, е да следят и отчитат няколко показателя, които те и без това следят.

От анализа на БНБ става ясно, че европейските държави масово въвеждат т. нар. мерки, насочени към кредитополучателите, но засега България няма да се включи в този процес. Например 24 държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП), включително 15 от Банковия съюз на ЕС, са въвели ограничения на размера на кредита спрямо обезпечението. 15 държави от ЕИП пък са въвели ограничения на размера на месечната вноска по кредита към месечния доход на домакинството. 12 държави от ЕИП пък са въвели ограничение на срока на кредита до 30 години. Тъй като в България обаче тези показатели се подобряват или са на приемливо ниво, засега няма нужда от въвеждането на рестрикции у нас, става ясно от анализа.

От есента на 2023 г. насам икономисти и финансисти многократно алармираха, че непрестанните рекорди в жилищното кредитиране създават рискове и проблеми и могат да са опасни за икономиката, ако настъпи криза или влошаване на макросредата.

Само за март 2024 г. банките отпуснаха 630 млн. лева нови жилищни кредити (без предоговорените и рефинансираните) на фона на 454 млн. лева за същия месец на миналата година, което е ръст от 38.7% на годишна база.

За първите три месеца на 2024 г. новоотпуснатите кредити са 1.64 млрд. лева, или с 49% повече от отпуснатите през първото тримесечие на 2023 г. Само преди две години – през 2021 г., банките отпускаха нови ипотечни кредити по около 315 млн. лева средно на месец.

В последните години БНБ взе някои мерки за подсилване на устойчивостта на рискове и в анализа си твърди, че те са достатъчни на този етап. Например антицикличният капиталов буфер бе увеличен на 2%. "Акумулацията на всички капиталови буфери в България в края на 2023 г. води до комбинирано изискване за буфер на банковата система в размер на 8.1% от общите рискови експозиции, което представлява едно от най-високите изисквания в Европа. За сравнение, комбинираното изискване за буфер за значимите институции в ЕНМ в края на 2022 г. е било в размер на 3.6%", пише в анализа.

Задължителните минимални резерви на банките пък бяха повишени на 12%, но дори това не охлади особено отпускането на ипотечни заеми. Плановете на търговските банки са да продължават да помпат кредитирането, а статистиката за първите месеци на годината показва, че ръстовете продължават, макар те да не се дължат толкова на броя на сделките, колкото на повишаващите се цени на имотите и на максималния размер на отпусканите кредити.

През януари управителят на БНБ Димитър Радев даде сигнал, че централната банка обмисля дали да въведе следващата логична мярка за охлаждане – мерки, насочени към потребителите чрез ограничаване на кредитните стандарти. Явно обаче анализът е показал, че такива не са нужни.

Става въпрос за въвеждането на ограничения на системно ниво за съотношението между размера на кредита и обезпечението при отпускане; за съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя; за съотношението между размера на дълга и годишния доход на кредитополучателя; за максималния срок на кредита и т. н.

Основният извод от анализа на БНБ е, че към момента "хипотезата "прегряване" в сегмента кредитиране, обезпечено с жилищни недвижими имоти, не е подкрепена".

Икономисти, които не пожелаха да бъдат цитирани, споделиха пред Mediapool, че изводът, направен от БНБ, не се подкрепя от някои от данните в анализа, които според тях са притеснителни. Например близо 40% средно съотношение между вноската по кредита и месечния доход на кредитополучателя при отпускането му според тях е тревожно, защото заемите за покупката на имот са дългосрочни и има риск вноските да се повишат чувствително с вдигането на лихвите, а заплатите да успокоят рекордните си ръстове от по 10-17% в последните години.