Опитите за ускоряване на контролирания от "Газпром" проект "Южен поток" няма да успеят да заобиколят антимонополните и екологични задължения на Европейския съюз, заявиха източници от Еврокомисията пред сайта EurActiv.

На 9 ноември се очаква София да подпише окончателно споразумение с руската компания "Газпром" за изграждането на газопровода през българска територия, посочва изданието, като се позовава на местни медии. Припомня се, че на церемонията по подписването трябваше да присъства и руският президент Владимир Путин, но според последните информации в София, визитата му се отлага за декември. Както съобщи Mediapool на 29 октомври, позовавайки се на източници от Българския енергиен холдинг и "Газпром", изграждането на "Южен поток" на българска територия ще започне около   юли 2013 година.  

Избрано е трасето, прави се и оценката за въздействието на околната среда, работи се по техническия проект така, че в средата на следващата година той да получи строително разрешително и около юли 2013 г. да се направи първа копка на строителните дейности в България.

Подробности за трасето на газопровода все още се пазят в тайна, а и е трудно си представим как оценката за въздействие върху околната среда може да е готова в толкова кратки срокове. Европейското законодателство изисква в обсъждането на такъв мащабен инфраструктурен проект да се включат групи на гражданското общество, включително екоорганизации, а това все още не се е случило, отбелязва EurActiv.

Българското правителство вече посочи, че входящата точка на тръбопровода на българска територия след излизането на тръбата от Черно море ще е в Провадия, на 50 км. от Варна. Тази по-скоро неясна индикация подхрани спекулациите, че властите се опитват да прикрият истинската входяща точка на тръбата на черноморския бряг, с намерението да отклонят екоактивистите от крайбрежието.

Съгласно внесеното в Министерството на околната среда и водите уведомление за инвестиционното намерение за строежа на морския участък от газопровода "Южен поток" и започналата в края на юни 2012 г. процедура по ОВОС за подводното трасе, то трябва да излиза на 9 км южно от Варна, приблизително на 50 метра от съществуващия газопровод "Галата", който е на "Мелроуз рисорсиз". Морският участък ще се строи от "Саут Стрийм Транспорт", в която "Газпром" държи 50 процента, италианската ЕНИ – 20 на сто, а френската "Електрисите де Франс" (EDF) и германската "Винтерсхал" (Wintershall). – по 15 процента.

По няколко повода вече Европейската комисия посочи, че не е виждала каквито и да е предварителни планове на "Южен поток" и че "не е възможно" да се строят газопроводи без да е извършена надлежна оценка за въздействието върху околната среда, според изискванията на европейското законодателство.

Според анализ на агенция "Стратфор" Русия бърза с окончателното договаряне на проекта и стартиране на строителството на територията на ЕС в края на тази година, защото така ще ѝ бъде много по-лесно да осигури освобождаване на "Южен поток" от някои регулации на Третия енергиен пакет на ЕС, който влиза в сила през март 2013 година. Руски официални представители, както и медии, неведнъж също са посочвали този краен срок.

Представители на ЕК обаче са заявили пред EurActiv, че директивите за електроенергията и природния газ е трябвало да бъдат въведени в националните законодателства на страните членки до 3 март 2011 г. и поради тази причина се счита, че вече са влезли в сила.

В действителност ЕК вече е отворила процедури за нарушения срещу държави от ЕС, включително България, заради това, че не са транспонирали изцяло европейското законодателство в националните си закони, отбелязват представителите на ЕК.

След като срещу България бе открита такава процедура през септември 2011 г., страната е заявила пред Брюксел само частично транспониране на директивите от Третия енергиен пакет. В началото на тази година от ЕК дори предупредиха страната ни, че ще я дадат на съд заради забавеното разделяне на електроенергийната мрежа от НЕК.

Нещо повече, все още открита е друга процедура за нарушения срещу България – по отношение на Втория енергиен пакет. Процедурата е заради липсата на прозрачност по условията за достъп на трети страни до газопреносната мрежа и липса на адекватна система за санкции в случай на неспазване на регулациите в газовата сфера. Брюксел бе сезиран за това от "Овергаз", на която държавният газов оператор "Булгартрансгаз" отказа мълчаливо достъп до преносната мрежа на страната.

Казусът е отнесен до Съда на Европейските общности от Колежа на комисарите през ноември 2011 година.