Нови магистрали, мостове, тунели, язовири и дори водноелектически централи и хидроенергийни проекти ще бъдат изграждани на принципа на публично-частното партньорство (ПЧП). Това стана ясно от думите на премиера Росен Желязков, който представи пред журналисти свършеното от правителството за първите четири месеца на управление.

Кабинетът има намерение да реализира мащабна концесионна програма. За целта до 16 юни 2025 г. всяко министерство трябва да представи по 3 значими проекта за строителство или услуги, за които не е осигурено финансиране в средносрочната бюджетна прогноза. Проектите ще бъдат включени в Плана за действие за държавните концесии до 2027 г.

Решението на правителството идва в навечерието на обсъждането на новата Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за следващия програмен период 2028 – 2035 г. Предвижда се средствата за изграждане на публична инфраструктура значително да намалеят, а механизмът на усвояването на европарите да е сходен с този по Механизма за възстановяване и устойчивост. Или накратко пари срещу реформи.

"Средствата от ЕС за кохезионна политика и изграждане на инфраструктура ще намаляват. Този ресурс може да бъде заменен или с увеличаване на данъчната тежест – нещо, което правителството не възнамерява да прави, или чрез привличане на инвестиции от финансови и стратегически инвеститори. Това са инвеститори тип котва, които заради репутацията, която носят, имат силата да променят цялата среда", заяви Росен Желязков в отговор на въпрос за заявения интерес на американски милиардер да придобие активи на "Булгартрансгаз". Преди него лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че не става дума за продажба на държавното дружество, а за влизане на частен капитал за вдигане на капацитета на продължението на "Турски поток" на българска територия.

Росен Желязков не даде подробности по отношение на американските инвеститори, но уточни, че целта е да се привлекат големи стратегически инвеститори за изграждане на ключова публична инфраструктура. Посочи, че в момента се изгражда необходимата информационна обезпеченост, за да може страната ни да бъде атрактивна за такъв тип инвеститори.

За целта е необходимо България да гарантира "устойчивост, предвидимост, сигурни и работещи институции и най-вече върховенство на правото", каза Росен Желязков. Той допълни, че такива инвестиции имат нужда от предвидимост за период от 30 – 40 години напред.

Какво може да се концесионира?

За публично-частно партньорство се говори от години у нас, като най-разпространено е концесионирането на подземните богатства. Най-добрият пример за успешна концесия е добивът на злато в община Челопеч от канадската компания "Дънди Прешънс". Жителите на малката община край София получават най-високата средна месечна заплата в страната от 3751 лв.

На концесия са дадени и управлението на летищата в София, Варна и Бургас, няколко пристанища, както и софийската ВиК-мрежа, по която в момента се доставя вода на едни от най-ниските цени в страната.

Вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов отдавна говори за развитие на инфраструктурата чрез публично-частни партньорства. Преди ден той каза в отговор на въпрос на Mediapool, че ще постави пред румънския си колега възможността за изграждането на поне още два моста над Дунав чрез ПЧП по време на предстоящата им среща, в която участие ще вземе и гръцкият им колега. Един от въпросите, които ще бъдат обсъдени, е транспортната свързаност между трите балкански страни от ЕС.

Вицепремиерът и министър на инвестициите Томислав Дончев също смята, че има потенциал за изграждането на поне още 2 мостови съоръжения между България и Румъния с частни капитали на принципа построй – използвай – предай (build-operate-transfer).

"Огромен потенциал за публично-частни партньорства има и от гледна точка на хидротехнически и хидроенергийни съоръжения. Например язовири с водноелектрическа централа и дори нов ПАВЕЦ", каза Томислав Дончев пред Mediapool. Той не конкретизира кои точно проекти визира, но още в края на миналата година тогавашният енерген министър Владимир Малинов покани бизнеса да инвестира в бъдещи ПАВЕЦ към язовирите "Доспат" и "Батак".

Гроздан Караджов пък преди време обяви, че ще бъде направен нов опит за отдаване на концесия на летището в Пловдив.

Железопътни експерти дори мечтаят да бъде дадено на концесия изграждането на жп участъци у нас, за да се появят високоскоростни влакове, така както в началото на миналия век са се строели първите жп участъци. Според тях това може да стане с предстоящата либерализация на пазара на пътническите жп превози, която би трябвало да се случи от началото на 2026 г.

Изграждането на транспортни тунели под Стара планина също могат да бъдат дадени на концесия. Според Гроздан Караджов е необходимо да бъдат построени поне три  тунела, за да има бързи пътни вързки между северна и южна България.

Как ще става концесионирането?

Никой не трябва да се заблуждава, че това ще стане от днес за утре. Отдаването на концесия на ключова инфраструктура е дълъг процес, който отнема време. Само изработването на документацията за обявяване на една концесия отнема поне една година време, коментира Томислав Дончев пред Mediapool.

Той посочи, че амбицията на правителството е бъдещите процедури да бъдат направени с помощта на "първокласни международни финансови институции", като Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка.

"Когато участва голяма международна финансова институция това буди доверието на големите и сериозни инвеститори, а целта ни е да привлечем стратегически инвеститори", отбеляза Томислав Дончев.

Като пример за успешно проведена такава процедура той даде отдаването на концесия на летището в София, което стана с помощта на Световната банка и ЕБВР. Тази концесия беше финализирана от третото правителство на Бойко Борисов, когато транспортен министър беше настоящият премиер Росен Желязков.