Eнергийният министър Теменужка Петкова декларира, че правителството не смята да похарчи самоцелно едни пари покрай предстоящото обявяване на обществената поръчка за изграждането на тръбата на руския газопровод "Турски поток" през българската територия, макар все още да не е ясно дали операторът "Булгартрансгаз" ще успее да осигури договори за 90 на сто то капацитета на тръбата от 15.75 млрд. куб. м  годишно. Тя също така заяви, че няма да се поддаде на политически натиск отвън за проекта и ще ще се следват националните интереси и европейските правила при реализацията на този проект, която е част от по-големите намерения на кабинета за изграждане на газов хъб край Варна.

Коментарът ѝ идва ден, след като заместник-държавният секретар на САЩ Джон Съливан, който бе на посещение в София, припомни, че Вашингтон е против "Турски поток".

"Националните интереси и следване на европейските правила ще бъдат приоритет при изграждането на "Турски поток". Не сме заложници на битка (между САЩ и Русия по енергийните въпроси)", заяви Теменужка Петкова пред бТВ в понеделник.

"Турски поток" стана факт на територията на Турция и това, за което в България работи, е реализацията на нашата концепция за изграждане на газоразпределителен център. По нея работим заедно с ЕК, подкрепя се от Европейската комисия", каза тя и припомни, че концепцията за хъба предвижда да се разшири газовата транзитна инфраструктура през страната ни, която да даде възможност да доставяме природен газ от поне три различни източника, изграждане на борса за търговия с природен газ, за да се либерализира пазарът.

"Трябва да следваме нашите интереси и европейските правила. Нашите национални интереси казват, че имаме интерес да запазим стратегическата си роля на газовата карта на Европа и това трябва да го направим спазвайки европейските правила", посочи министърът, коментирайки обявеното от "Газпром" решение да спре от 2020 г. доставките на газ по Трансбалканския газопровод през Украйна, Румъния и България за нашата страна, както и за Турция, Гърция и Македония.

Говорейки за прекратяването на тези доставки на около 14 млрд. куб. г. годишно през българската територия към Турция, около 2 млрд. куб. м – за Гърция, и около 800 млн. куб. м – за Македония, Петкова посочи, че вече 14-те млрд. куб. м за Турция щели да влизат в бъдещия газов хъб и от там да се преразпределят.

Озвучените от "Газпром" намерения обаче са всъщност досегашните доставки за Турция през България вече да отиват директно през първата тръба на "Турски поток". За втората тръба, за която стана ясно, че в директна битка влизат София и Атина и чието морска трасе е готова, се планира да стига до българската или гръцката граница. България иска част от капацитете на тръбата да остава за газовия хъб. Путин вече обеща в края на май на премиера Бойко Борисов "Турски поток" да завие към България https://www.mediapool.bg/putin-ni-prosti-i-turski-potok-zaviva-kam-bulgaria-news279643.html, нъ също така миналата седмица каза на гръцкия премиер Алексис Ципрас, че и неговата страна може да бъде включена в проекта.

И двете държави смятат да построят за своя сметка и сами да експлоатират продължението на "Турски поток", който Ципрас нарече "Гръцки" и дори призова ЕК да го припознае като "Европейски".

На 21 декември българският газов оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) смята едновременно да обяви третата фаза на пазарния тест за търговски интерес към ползването на трасето на "Турски поток" през българска територия и обществената поръчка за проектант, доставчик на материали и строител на линейната част на 484-километровото трасе до сръбската граница. Петкова отново посочи, че изборът на строител на трасето ще е под условия – БТГ да сключи договори за ползване на 90 процента от капацитета на бъдещия газопровод, а след това да се осигурят парите за изграждането му, които се изчисляват на 2.6-2.8 млрд. лв.

"Газпром" излезе с официално прессъобщение, че проявява интерес към третата фаза на пазарния тест и когато тя бъде обявена ние ще разберем окончателните им намерения за резервиране на капацитет, за време и количества, коментира отново Петкова.

Тя каза, че през 2017 г. "Газпром" е подписал идентични споразумения за разширяване на газовите мрежи и на България, и на Гърция, и предстои да се види какво решение ще вземе Русия и накъде ще тръгне тръбата. По думите ѝ каквото и да е то, трябва да бъде съгласно европейските правила. "България стриктно следва европейското законодателство в областта на енергетиката, по-специално на природния газ. Не бива да се повтарят стари грешки", каза тя, визирайки проблемите около проекта за газопровода "Южен поток", заради който срещу страната ни бяха образувани наказателни процедури срещу България за нарушаване на правителата за конкуренцията при избора на консорциума за строежа на тръбата и заради неспазване на енергийното европейско законодателство, предвиждащо операторът на газопровода да осигури достъп и на трети страни, а проектът бе изцяло резервиран за "Газпорм".

"България е извлякла своите поуки и работи за диверсификация на доставки и маршрути", заяви енергийният министър.

"Не смятам, че политически натиск отвън може да спре проекта", коментира тя думите на Съливан за съпротивата на САЩ срещу реализацията на "Турски поток".