Проектозакон за офшорната вятърна енергия, иницииран от румънското министерство на енергетиката, беше одобрен днес от Камарата на депутати в качеството на решаващ орган, съобщава новинарският сайт Хотнюз.
Изданието отбелязва, че според данни на Световната банка Румъния има офшорен вятърен потенциал за 76 гигавата инсталирана мощност, което представлява еквивалента на над 100 атомни реактора като тези в АЕЦ Черна вода (единствената АЕЦ в Румъния работи с два реактора, всеки от които е с инсталирана мощност от 700 мегавата – бел.ред.).
Според министъра на енергетиката Себастиан Бурдужа "Румъния е навлязла във финалната права към производството на офшорна вятърна енергия" и първите количества офшорна вятърна енергия ще влязат в системата след осем години.
"При наложеното от проектозакона темпо през 2032 г. ще имаме в националната енергийна система първите мегавати вятърна енергия, произведена от офшорни инсталации. Същевременно офшорното производство на вятърна енергия ще ни позволи укрепване на румънската индустрия чрез местно производство на зелен водород и продукти с добавена стойност, базирани на зелен амоняк", посочи министърът на енергетиката.
Министерството на енергетиката ще стартира в срок до три месеца от влизането в сила на закона специализирано проучване, на базата на което ще бъде подготвена процедурата за концесията и проучвателите дейности, съответно за строежа на офшорните вятърни централи и тяхната експлоатация.
На базата на това проучване до 31 март 2025 г. правителството трябва да одобри морските периметри, които ще бъдат дадени на концесия, а до 30 юни 2025 г. правителството ще определи размера на концесионното възнаграждение, което концесионерите ще плащат на румънската държава. След това министерството на енергетиката ще даде ход на тръжна процедура за присъждане на договорите за концесия.
"Чрез гласувания днес проект Румъния направи важна стъпка в посока към насърчаване на възобновяемата енергия в нашата страна. Приемането на законодателна рамка за започването на експлоатация на офшорните вятърни ресурси на Румъния е жизненоважна стъпка за осигуряването на енергийната независимост и устойчивост на Румъния", подчерта още Себастиан Бурдужа, цитиран от Аджерпрес.
Агенцията отбелязва, че при определянето на периметрите ще бъдат взети предвид редица фактори, включително да се намират в зона с повишен вятърен потенциал; разположението им да позволява отвеждане на електрическата енергия; да не бъде засегнато морското биоразнообразие, включително коридорите на миграция на птиците; разположението им да не взаимодейства с други икономически или военни дейности в румънското пространство на Черно море.
Проектозаконът за експлоатацията на вятърната енергия в Черно море беше одобрен от правителството през декември миналата година, а през март тази година беше гласуван в Сената.
Премиерът Марчел Чолаку заяви пред декември, че законът за офшорната вятърна енергия "ще ни помогне да използваме освен газа от Черно море и друг важен ресурс на страната в зоната на крайбрежието, съответно вятъра", отбелязва сайтът Юрактив.
"Имаме огромен потенциал, съществуват подготвени инвестиции от милиарди евро, които чакаха тази нова законодателна рамка. Сега можем да използваме потенциала за производство на зелена и евтина енергия в полза на румънците", посочи тогава румънският премиер.
Сайтът напомня, че експлоатацията на офшорната вятърна енергия в Черно море е част от ангажиментите, поети от Румъния чрез Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и е важна мярка за постигане на стремежа към декарбонизация на румънския енергиен сектор.
Българският случай
Специален закон за регулиране строежа на вятърни паркове навътре в морето бе одобрен на първо четене в българския парламент, но срещна яростната съпротива на туристическия, ресторантьорския и рибарския бизнес.
Все още проектозаконът е в процедура на събиране на предложения за корекции преди второ четене в парламентарната енергийна комисия и съответно в пленарна зала и становища от засегнатите страни.
В края на февруари лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че партията му "оттегля подкрепата за изграждане на перки в морето", независимо че един от вносителите на поправките за морските ВЕИ е депутатът от партията му Делян Добрев. Изказването на Борисов дойде на среща с рибари и туристическия бранш във Варна.
"Ние подкрепихме перките на първо четене, но това е една съпътстваща мощност. Когато се запознах детайла за каква мощност става въпрос и да поставим под стрес цели сектори, те не си струват. Затова нашата партия взе решение да оттегли подкрепата си за изграждането на перки в Черно море. Нека ни убедят в ползите", каза лидерът на ГЕРБ.
И изказа прелюбопитни аргументи за решението си.
"Особено когато гледаме едно от най-доброто кино, скандинавското, скандинавските сериали – уникални. Може би най-добрите в Европа, навсякъде виждаме перки, перки, перки в морето. Само че има една малка разлика – те нямат слънце, няма такъв туризъм, какъвто за радост имаме ние", каза Борисов.
Борисов каза още – "аз отговарям – 69 гласа няма да гласуват за този закон, това обещавам".
Можем да си набавяме достатъчно енергия от слънцето, имаме най-голямата зелена батерия в света – ПАВЕЦ "Чаира", добави той.
Проектозакон за офшорната вятърна енергия, иницииран от румънското министерство на енергетиката, беше одобрен днес от Камарата на депутати в качеството на решаващ орган, съобщава новинарският сайт Хотнюз. Изданието отбелязва, че според данни на Световната банка Румъния има офшорен вятърен потенциал за 76 гигавата инсталирана мощност, което представлява еквивалента на над 100 атомни реактора като тези в АЕЦ Черна вода (единствената АЕЦ в Румъния работи с два реактора, всеки от които е с инсталирана мощност от 700 мегавата - бел.ред.). Според министъра на енергетиката Себастиан Бурдужа "Румъния е навлязла във финалната права към производството на офшорна вятърна енергия" и първите количества офшорна вятърна енергия ще влязат в системата след осем години. "При наложеното от проектозакона темпо през 2032 г.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3576638
В отговор на #3576586
12:01 | 8 април 2024
Обновен: 13:42 | 8 април 2024Автор: Георги Месробович
Pause
Mute
Remaining Time -15:33
Picture-in-Picture
Fullscreen
Избирането на работещ и ефективен вариант за изграждане на вятърни турбини в Черно море е много трудно. Това се дължи на преобладаващо слабия вятър, рязката промяна …в дълбочината на дъното и морските бури, характерни за Черно море. При нас средните ветрове са до 8 м/с, докато в Северно море са 9-9,6 м/с. Тази разлика в скоростта би довела до по-малко генерирани мощности. Стандартните методи за поставяне на такива мощности не са приложими тук, заради дълбокото дъно, което остава няколко варианта, един от които плаващите платформи, които са по-скъпи, това коментира доц. д-р Николай Марков, ръководител ЦХА, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.
Още е рано за заключение дали изграждането на вятърни турбини в Черно море е възможно и ефективно, като учените сега се фокусират върху избора на процедура, с която да стигнат до това заключение, каза Марков. Процедурите в сектора са разработвани с години, като целят да намалят риска за всички страни. Въпросът е на каква цена и какви усилия ще са нужни за изграждането на мощностите в Черно море.
Гостът обясни, че избирането на работещ и ефективен вариант за Черно море е много трудно, заради няколко фактора. Факторите включват: преобладаващо слаб вятър спрямо други морета, също така дъното много бързо става дълбоко, а на трето място Черно море е характерно със силни бури, които затрудняват проектирането и поддържането на тези съоръжения.
„Такива мега проекти се разделят на пет фази, като първата е да се оценят възможностите, ресурсите и лекотата на достъп до ресурсите. В нашия случай ресурса не е толкова добър, колкото в северните морета и лекотата на достъпа не е толкова добра, заради доброто дъно и силните бури в Черно море. При нас средните ветрове са до 8 м/с, докато в Северно море са 9-9,6 м/с. Разликата изглежда малка, но мощността е пропорционална на скоростта на вятъра на трета степен, което означава, че 12% по-слаб вятър ще доведе до 50% по-слаба генерирана мощност.“
Стандартното проектиране на офшорни вятърни турбини се прави със забиване на цилиндрична основа в дъното. Този метод в Черно море е невъзможен, заради големите дълбочини. Тук са възможни други методи за статично поставяне или плаващи платформи. При поставянето на такива мощности трябва да се осигури сигурност при големите вълни в Черно море. Плаващите платформи са нова технология, като те не са усъвършенствани и могат да костват повече от предвидения ресурс. Гостът обясни, че според статистики изграждането на плаващите платформи е около 50% по-скъпо от стандартния метод.
Според госта ВЕИ компаниите рядко черпят опита за изграждането на подобен тип съоръжения, натрупан от петролните компании. Той допълни, че ако вятърните турбини в Черно море не бъдат изградени правилно и има нужда от харчене на допълнителен ресурс за поддръжката им, то това ще се отрази на данъкоплатеца. Качеството на изследванията, които се провеждат е гарантирано с процедурите, които изискват множество независими проверки преди да се започне работа.
Целия коментар гледайте във видеото.
https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/129050-izgrazhdaneto-na-vyatarni-turbini-v-cherno-more-bi-bilo-trudno-skapo-i-neefektivno?fbclid=IwAR1Ai42lnGd9y_kOeBKu3Civj-NtjBjNClBpqmK5mIaNIXqgTwfgVVR9zIw_aem_Af1ii21Isg8LAx5LYtrinEh_r3czIo5xr970BAWHMhunAMgGwiVFgnL8PhbiZ_6r1HlYApMmoKu1bFcHBKXGjcGA