Полудяване, рибна миграция, съсипан туризъм: Законът за морските ВЕИ щял да се съобрази с научните факти

Решение за приемането на проектозакона за изграждане на възобновяемите енергийни източници в морето няма да се вземе, преди мненията против да бъдат съобразени с научните факти по темата. Към момента негативни становища срещу възможността за изграждането на ВЕИ в морето има от туристическия бранш, риболовни, природозащитни и неправителствени организации.

Депутатът от "Продължаваме промяната-Демократична България" Александър Симидчиев заяви, че те ще бъдат разгледани в контекста на науката. Той участва в кръгла маса по темата, организирана от "Да, България" - част от "Демократична България". Събитието беше организирано след приемането на законопроекта на първо четене в пленарната зала. Той мина с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС на фона на несъгласието на "Възраждане", БСП и "Има такъв народ".

Още тогава стана ясно, че между първо и второ четене ще има множество корекции на текстовете и затова и бе даден срок от 28 дни за предложения – до 22 февруари.

В дискусията във вторник участваха малко депутати, а най-шумният от тях бе Борислав Гуцанов от БСП, който на няколко пъти повишаваше тон. Същото сториха и представители на хотелиерския и туристически бранш, на риболовни организации, природозащитници. На моменти бе истински хаос, надвикване, говорене един върху друг, взаимни обвинения в дезинформация, дюдюкане и ръкопляскане.

Противниците на законопроекта поискаха той да бъде оттеглен, да му се направи оценка за въздействието върху околната среда, да се проучи дали наистина има инвеститорски интерес към изграждане на вятърни паркове в Черно море, да се пренапише и чак след това да влезе за одобрение от депутатите.

В крайна сметка се оказа, че май по-скоро няма да има оттегляне на проектозакона, а ще се мисли какви да са корекциите във вече приетите текстове, за които самите депутати признаха, че може да създадат проблеми.

Дайте писмени становища

Депутатът от ГЕРБ и съвносител на регламента за морските ВЕИ Делян Добрев се опита да се намеси в дискусията, като предложи на присъстващите да представят в енергийната комисия, чийто председател е той, своите писмени становища и обеща те да бъдат разгледани.

"Трябва да има на какво да стъпим при обсъждането между двете четения", каза Добрев.

Той обърна внимание на Борислав Гуцанов, че като народен представител може да внесе предложения за заличаване на онези текстове, които не харесва. Беше нападнат обаче от присъстващите, че са дошли депутатите да ги изслушат и да се съобразят с тях.

Недоволните от въвеждането на правила за строителство на перки в морето отказваха да чуят всякакви аргументи, че инсталираните съоръжения няма да се виждат от туристите и че влиянието им върху морската среда и екосистемите ще е минимално, но при всички положения всяко инвестиционно намерение ще бъде подложено на екооценка.

Депутатите бяха нападнати, че екооценките са фалшиви, тъй като се изготвят по поръчка на инвеститорите, и от десетилетия няма върнат доклад за оценка на въздействието върху околната среда, а екоминистерството се е превърнало в гумен пречат за тези документи. Противниците на морските вятърни централи отказаха да чуят, че такива проекти има в Гърция и Турция, които са туристически държави, но техните правителства подкрепят тези инвестиции.

Емоции срещу данни

Александър Симидчиев отбеляза, че законопроектът е разпределен за разглеждане в пет парламентарни комисии, сред които и тази за околната среда. По думите му целта е да се регламентират първичните проучвания за морски ВЕИ, за да се организира правилен подход за планиране на местата за такива съоръжения, за да са най-ефективни и да има най-малко вреда от тях за околната среда и местните общности.

"Възраженията са емоционални", каза Симидчиев, на което представители на туризма и рабарите отвърнаха, че няма как да не са емоционални, след като бизнесът им щял да бъде съсипан.

Те отказаха да чуят и аргументите на представителя на Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров, че хотелите не само няма да затворят, защото туристите ще се откажат заради перките, но и ще спечелят от това, че само за региона на Варна, където е едното потенциално място за офшорен парк, ще трябват 27 хил. работници, които трябва да бъдат настанени някъде и да се изхранват. Владимиров отбеляза още, че тези проекти се случват изключително бавно и има време да се развие адекватна нормативна база, но трябва да се положат основите.

"Аз знам, че щом сте решили, ще приемете закона", каза Ричард Алибегов, председател на асоциацията на ресторантьорите.

Атанас Карагеоргиев от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация цитира доклад на БАН от 1998 г., според който при инсталиране на перки започвали да растат нехарактерни растения, да се появяват нетипични насекоми, а други да изчезват.

Хотелският бизнес: Няма да ви се отчитаме

"Още като се заговори за ветропаркове в морето, цените на имотите отчетоха спад от 10%. При внасянето на законопроекта последва нов спад с 20 процента, а ако се реализират – поевтиняването ще е 70 на сто", заяви Атанас Карагеоргиев.

Симидчиев го помоли да предостави официални данни в подкрепа на твърдението си, но Карагеоргиев отсече: "Няма да ви се отчитаме! Ние ви плащаме заплатите".

Борислав Гуцанов от БСП разгорещено обяви как морските ВЕИ ще съсипят няколко икономически отрасъла и обвини вносителите, че са политически ангажирани с тази цел.

"Мирчев (депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев, който е сред вносителите на проектозакона – б.а.), ако отиде на плажа, ще го бият с пръчка", заяви социалистът.

Представителят на Българското дружество за защита на птиците Ирина Матеева също се обяви против морските перки и цитира международно изследване, финансирано от европейската програма "Хоризонт", според което българското Черноморие не било подходящо за изграждане на такива мощности.

Мартин Владимиров ѝ опонира, представяйки изследване на ЦИД, което е изготвено през 2021 г. и през 2022 г. и е било прието от Европейската комисия като най-задълбоченото и меродавно проучване на потенциала на българското крайбрежие за изграждане на вятърни паркове. Според него има възможност за изграждане на 116 ГВ вятърни централи в морето, но по-големият капацитет е много далеч от сушата, което прави проектите много скъпи. По-вероятно е да се реализират в следващите десет години не повече от 3-4 ГВ, каза енергийният експерт.

В отговор той и вносителите бяха нападнати, че мислят само за енергетиката и икономиката, които са от важно значение, но трябва да се отчитат и екологичните, и социални ефекти от енергийните проекти.

И ... въглища и ядрена енергетика вместо ВЕИ

Намериха се хора, които намесиха в дискусията запазването на въглищните мощности и развитието на ядрената енергетика вместо въвеждането на възобновяемите източници.

Представители на рибарските общности се възпротивиха на морските ВЕИ с аргумента, че шумът от перките ще изгони рибните пасажи. Беше даден пример как след като е заработил газовият сондаж в Галата край Варна, рибите вече избягват огромен диаметър около платформата и свързващия я със сушата газопровод.

Разказани бяха и случки от работещи на платформи за морска вятърна мощност в потвърждение на думите за екопогром. Владимиров ги определи като дезинформация и посочи, че данните от Северно море сочат точно обратното – че има струпване на риба около тези съоръжения. Остър спор предизвика и това дали перките в морето ще пречат на птиците. Обявено бе още, че от инфразвука на вятърните перки хората полудявали и със сигурност той щял да се отрази много негативно на морските бозайници.

Представител на Института по биоразнообразие към БАН посочи, че има систематични наблюдения за влиянието на вятърните централи върху птиците в региона на Калиакра, където на сушата има множество перки. Той припомни какво недоволство имаше преди години срещу тези проекти, а днес вече са приемливи, както и че наскоро Бернската конвенция затвори случая за изграждането на мощностите на Калиакра, защото е установено, че те не пречат на птиците.

"Ако се включат научни изследвания при одобрението на проектите, те ще послужат за предотвратяване на негативни последици от изграждането им, а не емоциите", заяви представителят на БАН, но бе нападнат, че самият той изготвя екооценки на инвестиционни проекти и не бил безпристрастен.

Димитър Куманов от сдружение "Балканка" обърна внимание, че отрицателни становища за законопроекта са дали от земеделското министерство, както и от държавния електропреносен оператор, според който са недопустими преференции за този вид проекти и компенсирането на високите им цени от Фонда за сигурност на електроенергийната система чрез договори за разлика в цената.

Но кой да слуша експертите!?

Разум в дискусията се опита да влее икономистът от Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков, който отбеляза, че трябва да има законова рамка за подобни проекти, но съща така текстовете ѝ да дават застраховка срещу бъдещи проблеми.

Според него обаче при отдаването на морско пространство на концесия за изграждането на вятърна централа не трябва водеща да е най-ниската цена на инвестиционното намерение, а какви технологии и иновации се предлагат. Също така не трябва договорите за покриване на цените на тока от такива мощности, ако надхвърлят 160 лв./МВтч, да са с дълъг срок. Сегашните текстове на проектозакона предлагат те да са за 30 години плюс възможност за удължаването им с 5 години, но Стайков отбеляза, че в ЕС тези контракти са между 10 и 20 години. Трябва да се изчистят и механизмите за резервиране на капацитет в електропреносната мрежа за морските ВЕИ.

Срещу всички конкретни аргументи в полза на офшорните паркове опонентите заявяваха, че те имат личен опит и знаят по-добре от експертите, които "само си гледат лаптопите".

В крайна сметка единственото, което стана ясно в цялата дискусия и караница, бе, че записът от нея ще бъде представен на вносителите и решенията за проектозакона ще се вземат на базата на научни данни. Кой ще представи тези данни и в какъв срок ще се разгледат, не се разбра.