Бизнесът иска минималната заплата да е максимум 43% от средната

Бизнесът иска минималната заплата да е максимум 43% от средната

Българската стопанска камара изрази несъгласие с предлаганата от държавата формула за определяне на минималната работна заплата. Бизнес организацията настоява горната граница на минималната заплата да е 43% от средната, докато правителството предлага вариант, в който минималната заплата се определя в диапазона между 40% и 50% от средната работна заплата за страната.

В предлаганата от правителството формула за ръста на минималната заплата се отчитат и индикатори като инфлация, производителност на труда, заетост, динамика на брутния вътрешен продукт и др.
Целта е всяка година минималната заплата да бъде определяна чрез формула на базата на обективни критерии, а да не зависи толкова от политически решения.

Макар че социалните партньори и държавата от години преговарят за подобна формула, консенсус и досега не е постигнат. Преди дни правителството публикува проект на рамково споразумение за процедурата по договарянето на минималната заплата.

“Горната граница на предложения интервал от 40 - 50% за определяне на минималната работна заплата спрямо средната работна заплата, надхвърля значително средното съотношение за 22-те държави членки на ЕС, прилагащи минимална заплата, която достига 41-42 %. Предложената горна граница от 50% надхвърля и граничното съотношение на минималната заплата към медианната работна заплата от 66%, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени работници, използвано от Евростат. В тази връзка настояваме за фиксиране на горна граница на интервала за преговори, не по-висока от 42-43%“, се казва в позиция на БСК, разпространена в понеделник.

По данни на НСИ средната работна заплата за септември е 1064 лева, като при спазване на искането на работодателите минималната заплата би трябвало да е 457 лева.

За сравнение минималната работна заплата в момента е 460 лева, а от 1 януари догодина ще стане 510 лева.

“Отбелязваме отново негативните ефекти върху прилагането на механизма за определяне на минималната заплата, на многократно обсъжданите деформации на пазара на труда и организацията на заплащането, свързани с допълнителното възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит и прагове за т. нар. минимален осигурителен доход“, посочват от БСК.

Според организацията в своята съвкупност всичко това води до дискриминация на отделните групи наети лица по възраст и заетост в частния и обществения сектор, узаконяват недекларирания труд и пасивните нагласи при упражняване на контрола върху нарушенията на трудовото, осигурителното и данъчното законодателство.

Освен това бизнесът настоява за осигуряването на актуални ежегодни данни за част от индикаторите по определянето на минималната заплата. 

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?