Бизнесът остана скептичен към новите планове за инфраструктурата

Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата в България 2006 – 2015 г. е инструментът, с който правителството ще модернизира страната, заяви премиерът Сергей Станишев при публичното представяне на документа в сряда. Това ще е документът, който трябва да синхронизира пръснатите в цялата страна проекти за строителство на различни обекти - пътища, пристанища, пречиствателни станции, язовири далекосъобщителни кабели и да ги обедини в една обща логика на развитие.

Според Станишев представените инфраструктурни обекти са подбрани на принципа на икономическата целесъобразност, значимостта им за местната икономика и възможностите за финансиране от различни източници.

Прогнозата е, че в краткосрочен план ще бъдат инвестирани около 9 млрд.лева в инфраструктурата.

Това е пътят и за по-доброто усвояване на средствата от европейските структурни фондове, поясни премиерът. Според него, първата година от присъединяването към Европейския съюз е била изключително слаба по отношение усвояване на европейските средства за всички новоприсъединили се страни. България също няма да направи изключение и очакванията са, че през следващата година ще усвои малко средства от предоставените ни като възможност фондове, допълни Станишев.

Българският бизнес, представен от големините браншови съюзи и работодателски организации, остана скептичен към твърдението на премиера и ресорните министри - на регионалното развитие Асен Гагаузов, на транспорта Петър Мутафчиев, на финансите Пламен Орешарски, на околната среда Джевдет Чакъров и на енергетиката Румен Овчаров, че новият документ ще реши проблема с лошите пътища, остарелите пристанища и съсипаната железница.

Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев, правителството трябваше да представи не просто списък с обекти, които планира да строи, а да посочи и каква ще е печалбата от тази инвестиция, какви допълнителни транзитни потоци ще привлече.

Истината е, че т.нар. национална стратегия за развитието на инфраструктурата представлява просто списък с инфраструктурни проекти по отделните сектори, сред които са и до болка познати на българското общество като строителството на втория мост над река Дунав, летище София, магистралите “Хемус”, “Марица”, “Тракия”, пристанищата и пречиствателните станции и отделните енергийни обекти.

Никъде в документа обаче не може да се срещне икономическата обосновка на всеки обект и връзката му действащата в страната икономиката. Не е ясно например как строителството на втори мост над река Дунав при Видин-Калафат ще повлияе, и дали изобщо ще повлияе върху развитието на туристическия бранш у нас, или върху транзитния поток.

В стратегията не могат да се видят и приоритетите на правителството, дали ще инвестира краткосрочно средства в определени обекти, защото те ще донесат сериозни печалби на страната след като заработят, като например пътища и летища, или ще решат належащи социални проблеми на гражданите, като строителството на пречиствателни станции и сметища.

Не е ясно и коя част от икономиката на България ще обслужва бъдещата инфраструктура и дали има по-приоритетни браншове, като например туризма или тежката промишленост, чиито проблеми в областта на инфраструктурата ще се решават по-бързо.

Единственият нов момент в политиката на правителството по отношение на развитието на пътищата е да се уеднакви развитието и по осите Изток-Запад и Север – Юг. Министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов уточни, че републиканската мрежа досега е развивана основно по направлението Изток-Запад, а състоянието на шосетата от дунавските региони към южната граница е трагично. Именно затова в стратегията се предлага нов етап – пети към програмата “Транзитни пътища”, чрез който да се обновят пътищата от големите градове по река Дунав към гръцката и турска граница. Общата дължина на пътните отсечки, които са включени в този проект, е 1500 км, а предварителната стойност, на която се оценяват е 507 млн.евро. Министър Гагаузов уточни, че ще се водят преговори с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да осигури  75% от необходимата сума.

Председателят на БТПП Божидар Божинов изрази сериозно съмнение доколко приложим ще е новият документ. Той уточни, че не вярва в приемствеността на българските правителства и поиска от премиера Станишев и ресорните министри да посочат кои обекти ще изграждат конкретно до края на мандата си.

От браншовите организации поискаха от правителството да посочи и каква ще е ролята на частните капитали в инфраструктурните обекти. Те настояха за яснота каква част от финансовата тежест по изграждането им ще легне върху предприемачите, които работят в страната и по какъв начин те също ще могат да се включат в усвояването на европейските структурни фондове.

Председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин междувременно съобщи, че ако бъдат реализирани проектите в стратегията, България ще бъде в състояние да привлече между 10 и 12 милиона туристи, което означава 8-1 0 милиарда евро годишен оборот.