Бизнесът застрашен от двойно плащане за отпадъците си

Фирми и организации, които по силата на вече действащо законодателство плащат продуктови такси за оползотворяване на отпадъците от дейността им, са заплашени от нови финансови ангажименти към държавата за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети. Това се посочва в становище на Българската стопанска камара (БСК), разпространено в понеделник, прието при дискусията на внесения в началото на февруари 2008 г. проектозакон.

Те настояват за промени в проектодокумента по време на обсъждането му в парламентарната комисия по околна среда, тъй като в сегашния си вид той поражда колизия на нормативната база. Тя вменява отговорност за сключване на застрахователни полици или учредяване на банкова гаранция в полза на Министерството на околната среда и водите при предизвикване на екощета от страна на бизнеса, който вече е задължен да плаща за оползотворяване на техните отпадъци.

Реално отговорността за бъдещи поражения върху околната среда вече не е на фирмите, а на лицензираните организации или на държавата, на които са платени съответните такси за оползотворяване и рециклиране на отпадъците – автомобилни гуми и масла, електроуреди и др., които са потенциално опасни за екологията. Минните отпадъци, за които тепърва ще се регламентират таксите заради договорения отлагателен период с ЕС, също попадат в обсега на новия проектозакон.

Според БСК опасността от двойното плащане идва от недостатъчно прецизен текст, който посочва като задължени да правят съответните обезпечения всички производства, които трябва да имат комплексни разрешителни за дейността си. В обсега на закона обаче трябва да влизат само онези, които генерират и внасят опасни отпадъци, смятат от браншовата организация.

Оттам посочват и че не е редно задължителните финансови обезпечения, които ще се правят, да се учредяват единствено в полза на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Екоминистерството провежда държавната политика в областта на околната среда, а не е финансов орган, аргументират се от БСК.

Според организацията акумулирането на средства, с които да се финансират оздравителни мерки за преодоляване на екощета, трябва да става в обособена за целта партида в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Бизнесът предлага там да влизат 30 на сто от от санкциите и дължимите такси за покриване на разходите по почистване на щетите, направено от общините и/или областните управи за собствена сметка.

Отделно членовете на БСК настояват отговорни за прилагането на закона да са само регионалните екоинспекции, а не както сегашният проект предвижда да са и МОСВ, и басейновите дирекции и шефовете на националните паркове.

Резервираните с течение на времето средства могат да се ползват за финансиране на оздравителни мерки, когато причинителите са били обявени в неплатежоспособност и други оператори са били задължени да отстранят екощетите. Необходимо е да се гарантира също така прозрачност на управлението и разходването на тези средства, смятат от БСК.

От организацията посочват като положително постигнатото споразумение за характера и вида на финансовите обезпечения, които трябва да направят задължените лица, както и предоставянето на преходни периоди за прилагането на закона.

Така била елиминирана опасността от "обездвижване на стотици милиони до няколко милиарда лева от оборотните и капиталови средства на предприятията".

Записаният в проектозакона текст предвижда операторите да учредят застрахователна полица или банкова гаранция в размер на 50 хил. лв. в полза на МОСВ за покриване на риска от възникване на непосредствена заплаха или настъпване на екологична щета.

Според камарата трябва има "ясно и неподлежащо на субективно интерпретиране определяне на понятието за непосредствена заплаха за екологични щети”. Сегашната дефиниция ще предизвика многобройни спорове за определяне на такива случаи и затова от БСК предлагат да се опишат конкретно потенциалните заплахи за възникване на екощети.

"Щета" може да е налице само при пряко и непосредствено увреждане на даден компонент на околната среда, иначе операторът може да бъде обвинен дори по косвен начин за причиняването на замърсяване, смятат от организацията. Според нейните членове предявяването на искове за отстраняване на екологична щета трябва да става на базата на убедителни доказателства, че съответната фирма има вина за замърсяването.