Близо 350 000 българи празнуват Ивановден

На 7 януари Българската православната църква почита делото на свети Йоан Кръстител, който е последният старозаветен пророк, кръстителят на Иисус Христос.

Наричан е още "Предтеча", защото в проповедите си подготвял хората за рождението и мисията на Христос. Той кръщава Исус Христос в река Йордан.

Празникът е наричан от народа Ивановден, като близо 350 000 българи днес ще празнуват своя имен ден.

Предтечата Йоан Кръстител

Йоан се ражда половин година преди Исус Христос. Неговите родители били на преклонна възраст, когато на баща му Закария се явил архангел Гавраил и му възвестил радостната вест, че жена му Елизавета е заченала техния първороден син.

Според Евангелието свети Йоан Кръстител се прочува като проповедник в Юдея и Галилея. Св. Йоан е започнал да проповядва, когато навършил 30 години. Той проповядвал, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване, Йоан кръщавал покаялите се с вода.

Едва 34-годишен, Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа,а според разказа главата му била поднесена на тепсия на танцьорката Саломе.

Животът и духовната чистота, която постига, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото като за човек.

Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, с кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнството на предтеча. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис, на който се чете: "Покайте се, защото се приближава царството небесно!".

Традиции и обичаи

Ивановден е празник на кумството и побратимството. Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да "къпят", пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо.

Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар."мръсни дни" е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.

Обредната трапезана Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено "царя" на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирана като мечка, невеста. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.

На този ден имен ден празнуват: Иван, Иванкa, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна

Сред хилядите именици, носещи името Иван и производните му са 222 830 мъже, а жените, които празнуват са 124 704, показват данните на НСИ.

Иван и Иванка отстъпват първото място за най-разпространените български имена у нас, според най-актуалната национална статистика. Жените, носещи името Иванка у нас са 52 000, а мъжете с име Иван - 140 000. Първото място се държи при мъжете от името Георги 152 000 души, а при жените на първо място по разпространение е името Мария - 107 000.

За сметка на товафамилиите Иванов и Иванова са на първо място по популярност. Фамилията Иванов носят 131 391 души, а Иванова - 137 216.