БНБ е знаела още през 2010 г., че КТБ е пробита

Българската народна банка (БНБ) е знаела още през 2010 г., че в Корпоративна търговска банка (КТБ) се случват сериозни нередности, но ръководството на БНБ е предпочитало да си затваря очите. Затова може да се говори за управленски провал, допуснал сриването на четвъртата по големина банка в България.

Това е едно от разкритията от двегодишното журналистическо разследване по проекта "КТБ: какво се случи?", в който основни партньори са Центърът за либерални стратегии, програма"Достъп до информация"и асоциация"Прозрачност без граници". Проектът, който създаде и сайта www.ktbfiles.com, се реализира с финансовата подкрепа на фондация"Америка за България", Форум за международен диалог"Бруно Крайски", Балкански тръст за демокрация и Европейската инициатива за стабилност. В четвъртък вечерта бе представена първата от трите книги по проекта - "Държавата КТБ (Историята на най-големия банков фалит в България или как функционира една "захваната" държава).

Разкритието на KTBfiles на практика опровергава тезата за надзорен провал на БНБ. Оказва се, че инспекторите в централната банка са си вършили работата и са констатирали проблемите в трезора на Цветан Василев, но ръководството не е реагирало.

Екипът на KTBfiles се е сдобил с документ от 2010 г., който по същество е докладът от една от двете големи надзорни проверки на КТБ преди фалита ѝ през 2014 г. Проверките са направени именно през 2010 г. и 2013 г., разказаха авторите Зорница Маркова и Николай Стоянов.

"Обобщаването на проблема като провал на БНБ или на "Банков надзор" пропуска един много важен момент. Всъщност всички индикации са, че в регулатора е имало доста добро знание за това, което се е случвало в КТБ – за поеманите рискове и за заобикалянето на правилата. Реално, ако трябва да се определи провалът, той е управленски, а не надзорен. Причината за пропуските не е некадърност, а умишлено затваряне на очите от страна на ръководството на БНБ", констатира книгата "Държавата КТБ".

Друго разкритие е, че най-вероятно е имало предупредени лица, че се готви атаката срещу банката. За това свидетелстват тегления в последните дни и седмици преди затварянето на трезора на 20 юни 2014 г.

Според KTBfiles такъв пример са издателите на в. "Уикенд" (част от медийната група на Пеевски-Василев) Мартин Радославов и Недялко Недялков. Двамата са били предупредени лично от Делян Пеевски, че до няколко дни "тая банка няма да я има". В резултат Радославов е оставил влога си в КТБ в размер на 3 млн. лв. в очакване на падежа от лихвата си, която е била 10%, а Недялков е превел сумата от 4 млн. лв. в друга банка два дни преди КТБ да бъде поставена под специалния надзор.

Според KTBfiles други, които спасяват парите си или част от тях в последния момент, са Александър Сталийски и приятелката му Виолета Сечкова, бившият зам.-министър на икономиката Димитър Чохаджиев, бившият главен редактор на "Труд" Тошо Тошев, телевизионният журналист Иван Гарелов, социологът Кънчо Стойчев, бившият финансов министър Милен Велчев, Бисер Лазов, който бе дясна ръка на Цветан Василев, но впоследствие стана свидетел на прокуратурата срещу нето и др.

Още през 2015 г. излезе и официална информация, че ден преди затварянето на КТБ парите си от банката спасява и тогавашният и. д. подуправител на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" Нели Кордовска, което може би е най-големият символ на падението на елита по случая с КТБ. Още повече, че Кордовска и към момента е зам.-председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който надзирава синдиците на КТБ и процеса по управление на остатъците от фалиралия трезор. Нели Кордовска е във ФГВБ като представител на БНБ, чието ново ръководство в лицето на управителя Димитър Радев не смята да я оттегля въпреки всичките си претенции за реформи и скъсване с ерата "Иван Искров".

"Фалитът на КТБ е само част от модела на захванатата държава, в който институциите са впримчени да защитават интересите на група от хора, а не на обществото", обобщиха при представянето на книгата участниците в проекта Зорница Маркова и икономистът Георги Ганев. Според Ганев КТБ може да е фалирала, но моделът продължава да функционира, като в момента проектът си търси нов финансов център.

Ганев смята, че случаят КТБ все пак е изолиран за банковата система, защото това е била финансова институция със специално отношение от страна на БНБ и целия политически елит.

Икономистът смята, че има и нещо полезно във фалита, защото парите, освободени от гарантираните депозити в БНБ, са прехвърлени в другите банки и заработили по-добре за икономиката. "Със затварянето на четвъртата по големина банка у нас не настана армагедон. Нищо кой знае колко страшно не се случи макроикономически и не последва апокалипсис“, каза Ганев.

Според него е нормално, че икономическите експерти през лятото на 2014 г. са призовавали да се спаси КТБ, въпреки че е ясно, че трезорът е бил управляван криминално.

Въпреки че прокуратурата е била инструмент за атакуването на банката през 2014 г., ако държавното обвинение не се беше намесило, щетите от криминалната схема щяха да бъдат значително по-големи, обясниха още авторите. Те обаче смятат, че ако прокуратурата се бе захванала с банката още при първите по-сериозни публикации на в. "Капитал" за порочните практики в КТБ, щяха да бъдат спестени към 2-3 млрд. лв. загуби.