БНБ: Шансовете за въвеждане на еврото през 2024 г. "нараснаха" до 30-40%

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев призна пред депутатите в четвъртък, че шансовете България да въведе еврото на 1 януари 2024 г. на този етап са твърде ниски. Въпреки това, по думите му, те са се увеличили значително след приемането на парламентарното решение за ускоряване на процеса от преди две седмици – "от 0% на 30-40%".

Само преди две седмици на изслушване за еврозоната в Народното събрание Димитър Радев се опитваше да убеди депутатите, че страната все още има реални шансове да въведе единната валута през 2024 г. Тогава управителят на централната банка обясни, че все още е възможно подписването на меморандум за производството на националните евромонети, макар срокът за това да бил изпуснат. Сериозен проблем обаче била липсата на редовно правителство.

Сега се оказва, че пред процеса се появява нова пречка – липсата и на редовен бюджет. В четвъртък парламентарната финансова комисия, която покани Радев да направи изказване за бюджета, прие новата година да започне без приет редовен бюджет, а с удължаване на разпоредбите на бюджетните закони за 2022 г. Това означава, че няма да има гласувана бюджетна рамка, както и размери на дефицита и дълга, чиито граници са част от официалните критерии за влизане в еврозоната.

"Неяснотата около нашата фискална позиция е проблем", посочи Димитър Радев, въпреки че само няколко минути преди това обяви, че "разбира и подкрепя" подхода на Министерството на финансите да внесе удължителни закони вместо редовен бюджет.

По думите на управителя на централната банка европейските институции искат да видят, че България ще се придържа към дисциплинирана фискална политика. "Прочитът е, че (в последно време, б. р.) се утвърждава тенденция към разхлабена фискална политика", посочи Радев. По думите му това силно ще намали ефективността на мерките за намаляване на инфлацията.

Радев наблегна и на друг ключов проблем, който в последно време изниква през бюджета и усилията за членство в еврозоната – цената на държавния дълг, която на вътрешния пазар достигна до 4-5%. "Появяват се тревожни сигнали от финансовите пазари – силно влошаване на рисковата премия и на условията по финансиране на нашия дълг. Ще се изправим пред ликвидни ограничения на бюджета и Министерството на финансите ще трябва да избира между лоши и по-лоши условия за финансиране на касовия си план", посочи управителят на БНБ. "Има реален риск финансовите пазари да ни накажат", каза още той.

Друго ключово предизвикателство пред присъединяването към еврозоната, с което България много трудно може да се справи в настоящата политическа криза, е приемането на всичките над 100 закона, които трябва да бъдат изменени преди официалното членство.

На този фон управителният съвет на БНБ е обсъдил детайлно в четвъртък ускоряването на подготовката за еврото, а Асоциацията на банките в България (АББ) разпространи съобщение до медиите, според което трезорите усилено работят по темата. "Подготовката при кредитните институции за реализирането на заложената цел за приемане на еврото е в ход, като чрез Асоциация на банките в България (АББ) банките са представени и участват в дейността на различни работни групи, сформирани съгласно Националния план за въвеждане на еврото, които подготвят необходимите нормативни и други промени", се посочва в съобщението.