Болничните: колко и за какво ползваме, колко струват и как е на други места

Българинът отсъства средно по 8 дни от работа поради болест. През миналата година са издадени над 2.7 млн. болнични листа при около 2.2 млн. наети и за това са платени 549.2 млн. лева. 

Това сочат данни на НОИ, МЗ, НСИ, обобщени и представени от Асоциацията на индустриалния капитал по време на обществена дискусия за промяна в режима на изплащане на болничните през септември.

Какво сочат още данните за болничните?

В момента първите три дни от болничния се плащат от работодателя в размер на 70% от осигурителния доход, а след това НОИ започва да плаща 80% от дохода. Сега управляващите предлагат първият ден да не се плаща от никого и да е за сметка на работника.

Средната сума, която НОИ плаща за дните болнични на един човек за миналата година е 245 лева, а през 2008 година е била 115 лева, като увеличението е свързано с нарастването на минималната заплата и осигурителните доходи като цяло.

В същото време, според работодателите, намалението в заплатата при ползване на болнични е пренебрежимо малко, което стимулира злоупотребите.

В същото време злоупотребите с болнични листове се доказват трудно, тъй като е почти невъзможно да се докаже дали лекарят е постъпил правилно като е назначил домашно лечение, след като е изслушал оплакванията на пациента. Ето защо и наказаните лекари за това провинение се броят на пръсти.

Има отчетлива тенденция, че половината от общия брой болнични са в няколко по-големи областни града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград. 

Опитът на различни работодатели показва, че ползването на болнични се увеличава покрай почивните дни, а също и заради сезонна работа като беритба на череши, дини и др.
По-малко хора ползват болнични, за да работят друга работа. Честа практика е и ползването на болнични по време на предизвестие за напускане.

Как е в други държави?

Различните държави в Европа имат различни режими за изплащане на болничните – със и без изчаквателни периоди, както и различен процент от осигурителния доход, който се изплаща по време на болничните. Различна е и практиката по отношение на облагането на обезщетенията.

България е в група с още 12 държави, където няма изчаквателен период и болничните започват да се изплащат още от първия ден. Това са Белгия, Германия, Дания, Литва, Люксембург, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Хърватия. В четири от тях обаче – Дания, Литва, Финландия и Хърватия има различни изключения за самонаетите лица.

В 19 държави има всеобщо или частично изчакване от 1 до 7 дни преди да започне изплащането на краткосрочни обезщетения по болнични листове.

Изчакване от 1 до 3 дни има в Австрия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Португалия, Франция, Холандия, Чехия. В Ирландия има изчакване от 6 дни. Изчакване от 7 дни има в Швеция.

Сравнителните данни показват още, че 22 от държавите членки облагат с данъци обезщетенията. Страните, в които няма подобно облагане, са България, Германия, Португалия, Румъния, Словакия и Хърватия. Процентът на компенсация в повечето страни също е по-малък от този в България – между 50 и 70% от брутното възнаграждение или осигурителната основа.