Болниците не трупали нови дългове, МЗ няма план за покриване на старите

Здравното министерство отчете, че държавните и общинските болници в България се стабилизират финансово и загубите им намаляват. От началото на годината досега болниците не са натрупали нови дългове, съобщи в сряда министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски (БСП).

Продължава да се търси вариант за погасяване старите дългове на болничните заведения от 2002 г. досега. От обясненията на министъра стана ясно, че в момента няма ясна идея как да стане това.

Първата възможност е да се отпуснат повече пари от държавния бюджет, като желанието на Гайдарски е 5% от БВП да отиват за здравеопазване. Той обаче счита това като малко вероятно, тъй като одобрената от правителството тригодишната бюджетна рамка не предвижда увеличение на парите за Министерството на здравеопазването (МЗ), които в момента са 4.4% от БВП.

Министър Гайдарски напомни, че отпусканият за здравеопазване бюджет никога не е бил достатъчен и в края на всяка година се гласуват допълнителни средства. За 2005 г. общите разходи са достигнали 4.8% от БВП.

Другият начин за справяне с дълговете е приватизация на излишната собственост, която болниците притежават. Тази идея е широко дискутирана от началото на правителствения мандат, но няма особени привърженици в средите на БСП.

Ще се приватизират или дават на концесия само тези терени, които не се използват или са занемарени, подчерта Гайдарски и обеща парите да се дават на болниците.

Третата възможност предвиждала допълнителното финансиране да дойде от предприсъединителните и кохезионен фондове на ЕС.

По 20 лв. за спешен пациент

Министър Гайдарски обеща, че до другата седмица болниците, които са оказали спешна помощ на болен, но той не е бил приет в болница, ще получат по 20 лева на пациент. Парите ще се дават със задна дата за преминал спешен случай през първата половина на годината.

Досега тази дейност не се заплащаше, тъй като не е част нито от спешната помощ, нито от болничната и доболничната помощ, които се покриват чрез клинични пътеки от Здравната каса.

Това бе причина и за протестите на персонала в Института за спешна помощ “Пирогов” в края на юли, когато МЗ пое ангажимент да плати извършената медицинска помощ със задна дата до края на септември.

Гайдарски обясни, че това е усреднена цена на извършените медицински услуги и е калкулирана след разговори с лекарите и директорите на болници.

“Пирогов” е дал декларация за преминали 68 000 спешни пациенти, които не са хоспитализирани, затова ще получи около 1.3 млн. лева. Преди месец протестиращите заявиха, че неприетите спешни болни са близо 200 000.

За столицата общо ще бъдат заплатени малко над 2 млн. лева, за цялата страна все още се изчислява сумата, тъй като не всички болници са подали своите отчети за броя на преминалите пациенти.

От следващата година подготвяме цялостно решаване на проблема чрез т.нар. спешни портали – спешни приемни отделения, които болниците ще могат да разкриват, каза Гайдарскли, но не даде повече подробности.

Средната работна заплата в болниците е 447 лева

Средната брутна заплата в държавните и общинските болници е 447 лева, показват отчетите на МЗ за първото шестмесечие на годината. Лекарите вземат средно по 812 лева на месец, медицинските сестри и фелдшерите – 400 лева, а санитарите и шофьорите получават по 287 лева с осигуровките.

Най-високи заплати са получавали лекарите в софийската болница “Св. Екатерина” – над 2700 лева, а средната заплата на медицинския персонал – близо 1200 лева. Най-ниско възнаграждение получават в болница в Котел - малко над 200 лева.

Отчетите на здравното министерство показват, че за първото полугодие разходите на държавните и общински болници са с 8% по-малко, а в същото време приходите им са се увеличили със същия процент, сравнено със същия период за миналата година.

“Това означава, че тези 16% са в полза на болниците”, коментира Гайдарски.

Приходите в лечебните заведения за първите шест месеца са 425,3 млн. лева, което е с малко над 32 млн. повече от същия период за 2005 г., а разходите им са с близо 38 млн. по-малко.

Държавните болници са успели да върнат и 8 млн. от натрупаните си задължения за миналата година, което означава, че към момента те трябва да заплатят около 177 млн. лева. Общинските лечебни заведения са увеличили дълговете си с 3 млн. лева, което прави техните задължения 34 млн. лева.