Борбата за независимост на Македонската православна църква навлезе в нова фаза Раде Мароевич, ДПА

Дългогодишният спор между Сръбската и Македонската православна църква, която все още е с неизяснен статут, разбуни духовете в Скопие, след като правителството и духовните лидери подкрепиха усилията за извоюване на независимост на МПЦ като символ на националната идентичност и суверенитет.

Решението на Сръбската православна църква /СПЦ/ от миналата седмица да провъзгласи автономна Охридска архиепископия свари неподготвени властите и духовенството в Скопие. Тяхната позиция е, че Македонската православна църква /МПЦ/ е автокефална от средата на 60-те години.

Усилията за извоюване на независимост, навремето подкрепяни усилено от местните комунистически лидери, не успяха да доведат до признаването на МПЦ от Сръбската или която и да е друга православна църква.

"Съхраняването и защитата на автономния статут и името на МПЦ, които са пряко свързани с македонската национална идентичност и македонската държава, са от общ интерес за църквата и обикновените хора", се посочва в изявление на кабинета на премиера Бранко Цървенковски.

Цървенковски и главата на МПЦ архиепископ Стефан се срещнаха веднага след провъзгласяването на автономна Охридска архиепископия - пореден епизод от продължилия десетилетия спор за статута на църквата в Македония.

"Ние предложихме на македонците да направят отстъпки, връщащи положението от 1959 г., но те отказаха и организираха преврат. Един от македонските епископи беше отлъчен. Същата съдба очаква и останалите, ако не се споразумеем до септември", заяви сръбският архиепископ Ириней.

Македонската страна реагира бързо и отлъчи архиепископ Йован, един от малкото македонски духовници, подкрепящи единението между македонската и сръбската църква.

Вселенската патриаршия, която е най-високата инстанция сред православните църкви, застана на страната на сърбите, третирайки македонската църква като схизматична. Патриаршията признава Стефан само като Охридски архиепископ, но не и като глава на Македонската православна църква.

Споразумението, което бе постигнато миналата година с посредничеството на представители на Вселенската патриаршия, почти незабавно бе отхвърлено в Македония. Местните власти, медиите и общественото мнение го определиха като "акт на отстъпление" и опит на Белград да дестабилизира Македония. Нещо повече, македонската страна настоя за автокефална църква като символ на националната идентичност и държавността.

От своя страна духовенството в Белград заяви, че искането на Македония за автономна църква е не друго, а "търсене на национална идентичност", тъй като македонският народ се бори за съхранението ѝ в обкръжението на много по-големи православни нации - сърби, гърци и българи.

Споровете между македонското и сръбското духовенство датират от основаването на македонската църква в средата на 40-те години. Църквата започва опити за извоюване на автономен статут десетина години по-късно, но сръбското духовенство отказва да ѝ го признае, поради което македонците обявяват едностранно независимост на църквата си.

Сърбите никога не признават правото на Македония да има независима църква, въпреки че македонските епархии не са били под неин контрол от Балканската война през 1912-1913 г. В края на 60-те години сърбите правят компромисно предложение за временна автономия, което македонското духовенство отхвърля.

Твърдолинейните македонски националисти обвиняват Гърция за позицията ѝ в подкрепа на Сърбия, след като Атина обяви, че наименованието Македония може да бъде използвано единствено за обозначаване на едноименната област в Северна Гърция.

По БТА