Премиерът пое курс към машинно гласуване, което нямало да реши нищо

С убеждението, че ще се похарчат много пари без да се реши нищо, премиерът Бойко Борисов разпореди да се въведе пълно машинно гласуване, за да не изглежда, че правителството не желае да го въведе. За следващите парламентарни избори във всяка избирателна секция да има машина за гласуване, нареди Борисов на министрите в сряда, след като правителството одобри решение да се влезе в координация с Централната избирателна комисия (ЦИК).

Редовни избори за народни представители трябва да се проведат в първата половина на следващата година.

Самата ЦИК има резерви към машинното гласуване, възражения има от страна на ГЕРБ и ДПС, които в момента обсъждат евентуалната замяна на машинното гласуване с машинно броене на вота. Президентът Румен Радев и БСП обаче настояват за пълно въвеждане на машинното гласуване.

Въпреки че ще сме единствени в Европа с машини за гласуване, премиерът заяви, че това е волята на народа. "Не искам върху правителството да тегне каквото и да е съмнение, че едва ли не не желаем. Да, ще похарчим много пари. Не съм убеден, че с това ще се реши нещо, но...".

Борисов каза, че парламентът трябва да реши техническите проблеми и постави редица въпроси:

"Да похарчим няколко десетки милиони и да видим какви ще са резултатите. Сега парламентът трябва да уточни като има машинно, ще има ли хартиено, ще се дублират ли, къде ще ги държим, къде ще ги съхраняваме, ще може ли през седмица да работят и да се съберат отново и да се направят това са близо 12-13 000 машини...За президентските е лесно. За парламентарни и за местни с преференциите как ще ги направим, но понеже се упражняват... Едва ли не те са против машинното гласуване, ние сме за машинното гласуване, така че се включваме в общия хор на подкрепящите".

Вицепремиерът Томислав Дончев докладва, че по въпроса вече се работи.

"15 000 поне трябва да бъде броят на машините, за да има и резервни. За мен е глупост да поддържаме две паралелни системи, това прави изборите необосновано скъпи. Щом желанието и волята на народа, и на повечето партии е да се гласува на машини, то трябва да се гласува на машини", каза той.

Държавата трябва да ползва тези машини за всички избори, щом ще ги купува, добави той. Борисов предупреди, че много сериозно трябва да се работи и за това как тези машини ще бъдат предпазени от кибератаки.

Да има или да няма хартиени бюлетини

В ГЕРБ обаче не са на едно мнение по въпроса дали да има или да няма хартиени бюлетини. Вицепремиерът смята, че трябва да отпаднат: "Не виждам причина да съществува паралелен хартиен ред за гласуване. Това означава двойни разходи. Това, което е категорично, машините трябва да бъдат асемблирани, произведени, в краен случай купени, но в никакъв случай наемани".

Председателят на правната комисия и депутат от ГЕРБ Анна Александрова пък иска да останат. "Мое лично мнение е, че бюлетини следва да има. Не само с оглед, ако спре тока, например какво се случва с машините, а с оглед на избиратели, които не желаят да гласуват с машини", каза тя и добави, че въпросът дали да има или да няма бюлетини е "в процес на дебат".

Според действащия Изборен кодекс парламентарните избори догодина трябва да се проведат само с машини, освен в секциите с под 300 избиратели по списък. Същото важи и за всички следващи президентски, парламентарни и евроизбори. Първоначално трябваше гласуване с устройства да има и на местни избори, но през юли 2019 г. депутатите решиха на този тип вот въобще да няма машини. 

Преди две седмици президентът Румен Радев обяви, че ще работи за пълно въвеждане на машинното гласуване. Преди това  управляващите бойкотираха организираната от него дискусия за изборните правила.

През януари парламентът създаде работна група с депутати от всички партии, която до три месеца да предложи промени в Изборния кодекс. По неофициална информация на Mediapool тогава ГЕРБ са подкрепяли идеята машинното гласуване да бъде заменено с машинно отчитане на вота. Тази идея бе лансирана от ДПС при поредното прекрояване на изборните правила миналата година, но не намери подкрепа.

"Тепърва ще мислим какво ще е машинното гласуване"

От изказване на председателят на правната комисия Анна Александрова се разбра, че все още няма яснота какви точно ще са устройствата. Призна обаче, че на създадената през януари работна група за промени в Изборния кодекс партиите в парламента са постигнали съгласие да има машинно гласуване. По думите ѝ темата включва и "това, което всички искат, а именно при броенето на бюлетините да няма намеса на човешка ръка". Така тя призна, че се обсъжда вариант за машинно броене.

"Тепърва предстои да обсъдим начинът, по който ще бъде гласувано с машини, сертифицирането им, както и къде ще бъдат съхранявани от избори до избори", каза тя пред журналисти и добави, че се обсъждат варианти за сканиращи устройства и електронни протоколи.

По думите ѝ партиите се били обединили и около други промени в изборния закон. "Първата тема са избирателните списъци, всичко свързано с тях (...) Друга тема е възможността за публикуване на резултатите от социологическите агенции в изборния ден. Следващата тема са протоколите и опростяването им. В случая може би тази тема ще отпадне, ако се обединим около машинното гласуване. Последната тема е купуване на гласове", каза тя.  

ДПС: Вече вероятността да има машинно гласуване е малко по-голяма

"Щом Министерски съвет се занимава с темата за машинното гласуване, значи вероятността то да се случи е малко по-голяма", коментира в сряда лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ.

Той подчерта, че важният въпрос е какъв вид машинно гласуване евентуално ще се прилага. ДПС е готово да съдейства, "ние имаме експертиза в тази сфера", каза Карадайъ.

Нинова: Няма нужда от възторг, Борисов изпълнява закона

Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък обяви, че няма нужда от възторг: "Сега Борисов поправя тази грешка, разбира се, с извънпарламентарни средства, както обикновено прави. За нас машинното гласуване е червена линия за честността на изборите и за обективен резултат". 

По думите ѝ грешката на управляващите е била, че управляващите не са послушали БСП и в бюджета за 2020 г. не са включени средства за закупуване на машини.

Същото като със субсидиите

Това не е първият случай, в който премиерът изведнъж "влиза в хора на подкрепящите". През лятото на миналата година, в разгара на друг скандал - с надвзетите партийни субсидии, Борисов се появи в парламента с предложението за орязване на субсидиите от 11 на 1 лев на глас. Тогава той предупреди, че в резултат на промяната "милиардерите и олигарсите ще управляват, а партиите ще станат собственост на бизнесмените", но не бивало да изглежда, че ГЕРБ е срещу поисканата от Слави Трифонов поправка, която народът харесва.

Поправката беше приета, но трая само няколко месеца. В хода на цялото упражнение ГЕРБ прие предложението на Делян Пеевски да се въведе неограничено частно финансиране на партиите .

БСП заподозряха, че с орязването на субсидията до 1 лев управляващите целят да "убият опозицията" в навечерието на местните избори. Последваха сериозни критики от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа. Те настояха частното финансиране да бъде отменено. 

Така само няколко месеца след орязването на субсидиите, по време на окончателното приемане на държавния бюджет, се стигна до решението субсидията да бъде увеличена от 1 на 8 лева на глас. Частното финансиране обаче остана позволено, въпреки заявките на повечето партии в парламента, че то ще бъде премахнато. Самите управляващи миналата година уж се бяха раз бързали да махнат тази възможност заради критиките на GRECO и OCCE, но и до момента няма внесен законопроект. Темата не е обсъждана и в ресорната парламентарна комисия.