БСП и хартиените бюлетини: Какво означава завоят на 180 градуса

Законопроектът на БСП за връщане на хартиените бюлетини показва не само промяна в позицията на социалистите по темата. Той идва в кризисен момент за четворната коалиция, чието бъдеще е неясно заради упорството на "Има такъв народ" да наложи за управител на БНБ кандидата си Любомир Карикамнски, чийто избор минава през подкрепа от ГЕРБ и ДПС. Ето защо решението на социалистите да внесат предложението си точно сега има потенциал да задълбочи противоречията. То може да се разчете и като знак, че БСП очаква предсрочни избори в скоро време.

По-малко от година след последните промени в Изборния кодекс, социалистите вече са на мнение, че в секциите с над 300 избиратели не трябва да има само машини, а и хартиени бюлетини – теза, срещу която се изказваха само преди една година.

Проблемът около законопроекта обаче далеч не е новата позиция на БСП. Идеята да се върне възможността във всички секции да се гласува и с хартия е поредната тема, около която партиите във властта са далеч от обединение.

Какви са нагласите и ще изиграе ли опозицията ключова роля

За разлика от БСП, други две партии от четворната коалиция не са променили позицията си и продължават да подкрепят в повечето секции да има само машинен вот. Става дума за "Демократична България" и "Има такъв народ", които преди година подкрепиха идеята само в малките секции да има хартиен вот. Тогава "Продължаваме промяната" все още не съществуваше, но на изборите през ноември съпредседателят на формацията и настоящ премиер Кирил Петков заяви, че с машинен вот "шансът за манипулация е много по-малък".

Това означава, че БСП е в изолация по въпроса за връщането на хартиените бюлетини.

"Категорично няма консенсус. Имахме среща коалиционните партньори, на която "Има такъв народ", "Демократична България" и "Продължаваме промяната" категорично заявихме, че няма да подкрепим подобен законопроект, ако бъде внесен. Виждам, че във вчерашния ден този законопроект е внесен. Явно някой иска ръчички да пипат в бюлетините и да определят изборния резултат", коментира във вторник Ива Митева от ИТН по повод законопроекта на БСП.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов също подчерта, че "това е инициатива на БСП, която ние не подкрепяме". "Очевидно ще е тема, по която ще имаме различни мнения. Дали ще се превърне в разделителна линия в коалицията, зависи от това как ще се развият събитията оттук нататък", посочи той и добави, че "не бива да се отказваме от нещо, което заедно постигнахме".

Липсата на подкрепа сред партньорите на БСП не означава, че хартиеният вот няма да намери нуждата подкрепа, ако се стигне до гласуването му в пленарната зала.

Заради многото различния между партиите във властта все по-вероятно изглежда в парламента да се премине към плаващи мнозинства и договорки с опозицията за всяко отделно гласуване по всички теми, за които в коалицията нямат съгласие. За връщането на хартията БСП със сигурност може да разчита на ГЕРБ, а вероятно и на ДПС. Социалистите и двете опозиционни партии имат 119 депутати от общо 240 в Народното събрание. Така ключовата роля при гласуването може да се окаже в ръцете на май-малката група в парламента – проруската "Възраждане". А подобна подкрепа далеч не е изключена, защото партията на Костадин Костадинов, която има 13 депутати, още в началото на 46-ото Народно събрание поиска временна комисия за проверка на машинното гласуване с аргумента, че "в обществото се появиха съмнения относно достоверността на данните" от машинния вот и "по време на изборите се установиха редица проблеми при гласуването с машина".

В действителност проблемите, които се появиха, бяха по-скоро незначителни.

Предвестник на нови избори?

"Самият факт, че един от коалиционните партньори внася закон за хартиеното гласуване говори, че те (БСП- бел.ред) най-вероятно се подготвят за избори. В смисъл такъв – това не е някакъв топ приоритет на България точно в момента, до редовни парламентарни избори има повече от 3 години", коментира във вторник Владислав Панев от "Демократична България" пред Нова тв.

През последните години почти всички поправки в изборния закон са били правени малко преди избори – парламентарни, президентски или местни. Това правило важи както за управлението на ГЕРБ, така и за последните промени в Изборния кодекс от миналата година. Сега обаче редовни избори не се очертават скоро. Най-близки по време са местните, които трябва да се проведат през есента на следващата година.

Освен това от момента, в който БСП подкрепяше 100% машинно гласуване в повечето секции, се проведоха два предсрочни парламентарни вота през 2021 г. С всеки изминал вот резултатите на социалистите ставаха все по-катастрофални. След последните избори ръководството на партията намери оправдание за това в пандемията, но и в машинни вот. През януари лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви пред конгреса на партията, че "може би е време да осмислим ефекта от машинното гласуване и да помислим за въвеждането на смесено - на машинно и хартиено с право на избор на всеки гражданин".

След това ѝ изказване темата не беше повдигана отново публично до този понеделник и внасянето на самия законопроект. Неясно остава какво друго, освен увеличаващото се усещане за нови избори, може да е накарало БСП изведнъж да промени правила, които според самата партия "топят" подкрепата ѝ.

А дали предсрочен вот наистина ще има – дори неофициално участници в коалицията не се наемат да прогнозират, защото "всичко става все по-лично за сметка на политическата логика".

Проблемите в управляващото мнозинство станаха наистина видими заради раздора около избора на нов управител на БНБ, но този конфликт изостри и други противоречия. Например, дали България да изпрати оръжия на Украйна и как точно да се реши проблемът с парите за ремонт на пътищата. Вероятно и започнатата процедура за избор на двама нови членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) ще влезе в графата на решенията, за които липсва консенсус в мнозинството.