"Тука има-тука нема": За "принципа" на ГЕРБ, че Изборният кодекс не се променя преди избори

Управляващите отказаха законодателни промени, които биха направили предстоящите избори по-честни. Едновременно с това се нахвърлиха срещу всички, които предупреждават, че вотът ще бъде манипулиран и ще е все същият "свирен мач". Внезапно решиха да са принципни и обявиха, че изборните правила не бива да се променят в последния момент. Такива били и препоръките на Венецианската комисия, чиито мнения по отношение на главния прокурор, например, изхвърлят направо в боклука.

Исканията за промени в изборния закон, които няма да видят бял свят, са практически искания не само на извънпарламентарата опозиция и президента, а и на хилядите граждани, които месеци наред протестираха на улицата и с които премиерът искаше да води диалог за излизане от кризата. Сега явно е преценил, че нещата съвсем не са кризисни, особено след като започна да помпа пари с невиждана скорост към администрацията и различни социални групи и бизнеси, чиято лоялност му е важна.

Поисканите промени бяха да се разреши гласуване по пощата и броенето на гласовете в секциите след края на изборния ден да се излъчва в реално време.

ГЕРБ отказа да пипа Изборния кодекс и изтъкна няколко мотива за това. Най-озадачаващият бе този, че правилата за вота не бива да се променят в "12 без 5" и че не искат да отварят "кутията на Пандора".

"Всякакви радикални промени в Изборния кодекс трябва да се избягват преди изборите, това е недобра практика", каза вицепремиерът Томислав Дончев през януари. Същото бе повторено от колегите му в ГЕРБ.

Именно с цел да заобиколят Изборния кодекс, от ГЕРБ внесоха измененията, които позволяват на карантинираните да гласуват, в закона за извънредното положение. Съвсем не ги притесниха предупрежденията, че това ще доведе до законово противоречие. 

Досега обаче почти винаги преди избори именно ГЕРБ е била замесена в отварянето на "кутията на Пандора", сиреч Изборния кодекс. Проверка за последните пет години показва именно това.

10 дни преди президентските избори

Датата е 26 октомври 2016 г., управлява кабинетът "Борисов 2". До президентските избори остават 10 дни, но депутатите току-що са променили изборния закон. Поправките им позволяват да отпадне въведеното няколко месеца по-рано ограничение за откриване на изборни секции за страните в ЕС.

До предизборния "ремонт" на Изборния кодекс се стига, след като през май 2016 г. по настояване на тогавашния "Патриотичен фронт" (ВМРО и НФСБ) бе прието, че извън страната ще се гласува само в консулства и дипломатически представителства. Малко след това ГЕРБ и тогавашните им коалиционни партньори предлагат да има таван за разкриване на секции извън България – максимум 35. Към онзи момент това важи както за ЕС, така и за страните извън ЕС. 

Цялата идея за ограничаване на гласуването зад граница срещна силно недоволство. Българи в чужбина настояват да се върнат старите правила - без ограничения.

Така през октомври 2016 г. ГЕРБ внася нови промени, които позволяват да няма ограничения за секциите в ЕС. Същите тези текстове са приети окончателно 10 дни преди президентския вот.

Мажоритарна избирателна система –  малко преди предсрочните избори

1 януари 2017 година. Премиерът Бойко Борисов е подал оставка, парламентът обаче продължава да работи. До предсрочните парламентарни избори остават по-малко от три месеца.

Борисов решава да направи това, което не е сторил преди да подаде оставка и предлага чист мажоритарен избор на всички народни представители, макар да е наясно, че няма мнозинство в парламента, което да приеме такава поправка. Желанието му е да се качи на гребена на вълната, яхната от Слави Трифонов и проведения заедно с президентските избори през 2016 референдум.

Внесените от ГЕРБ промени в Изборния кодекс предвиждат и избирателен район "чужбина".

Законопроектът е внесен на 12 януари, в последните дни на 43-ото Народно събрание, което е разпунато на 27 януари. Именно по тази причина мнозинството в правната комисия отказва да се занимава с предложените изменения.

Преди евроизборите

В средата на февруари 2019 г. – по-малко то четири месеца преди евроизборите - парламентът трескаво се занимава с промени в изборния закон. Тогава основният въпрос е ще бъдат ли обезсмислени преференциите или не. Настояването за това е на ДПС, а ГЕРБ първо е за, но после се отмята.

Всичко започва със законопроект на ГЕРБ и "Обединени патриоти" от ноември 2018 г., който предвижда да се премахнат номерата на партиите в бюлетината, за да се избегне т.нар. феномен "15/15" - когато избиратели погрешно гласуват с преференция за кандидата от листата, чийто номер съвпада с номера на партията в бюлетината. В крайна сметка формацията на Борисов размисли и решава номерата на партиите да са до 100, а тези на преференциите от 101 нататък. От ДПС останават доволни, коалиционните партньори на ГЕРБ – никак. 

Между двете четения по настояване на ДПС се роди идеята преференциите да бъдат обезсмислени. Текстът предвижда, че за да може кандидат от листата на по-задна позиция да измести друг, той трябва да събере толкова преференции, които са необходими са за вкарването на един депутат, евродепутат или общински съветник. Така например за пренареждане на листата за евродепутати един кандидат трябва да събере над 100 000 гласа. Според закона тогава прагът за преференциите на евроизбори е 5% от гласовете за дадената листа, а за парламентарни -7%.

Само БСП са против тези изменения и те са окончателно приети.

Тази идилия обаче е провалена след признание на тогавашния втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, че стабилността в държавата и дори оцеляването на Народното събрание вече зависят от ДПС. Тогава той казва, че залогът за гласуването на предложенията на ДПС за промени в Изборния кодекс е било "продължаването на работата 44-ото Народно събрание и стабилността".

Датата вече е 18 февруари 2019 г., а евроизборите наближават все повече. Тогава премиерът Борисов издава ново нареждане на депутатите си – да върнат преференциите както са били.Така се стига до "ремонт на ремонта" на Изборния кодекс. 

Президентът Радев от своя страна налага вето на обезсмислянето на преференциите. За да стане обаче кашата още по-голяма, управляващите го отхвърлят. 

След това парламентът се заема с поправките на ГЕРБ, които да върнат преференциите. Така в края на март 2019 г. – два месеца преди евровота, пренареждането на листите е върнато в предишния си вариант.

Междувременно депутатите са приели и друго искане на ДПС – местните избори през 2019 да са последните с хартиени бюлетини, а след тях да се гласува само с машини. Съвсем скоро обаче предстояха нови промени, за да се стигне до сегашния вариант – машини да има в секциите с над 300 избиратели и да се гласува и с хартия.

Преди местните избори

Датата е 9 юли 2019 година. До местните избори остават по-малко от четири месеца, управляващите обаче отново внасят промени в Изборния кодекс. Пак за машинното гласуване.

Към онзи момент законът предвижда на местния вот да има машини в половината от секциите в страната. Това е прието само преди няколко месеца по настояване на ДПС. ГЕРБ и "Обединените патриоти" обаче внасят промени, според които на местни и парламентарни избори въобще да няма машинно гласуване. В края на юли 2019 г. ГЕРБ отстъпва малко и предлага машини на парламентарни избори все пак да има. Така окончателно се приема устройства да няма само на местни избори, каквито към онзи момент предстоят след три месеца. 

Последните изменения

Последните промени в Изборния кодекс са продиктувани от една откровена политическа шашма на ГЕРБ – внесения през септември проект за нова конституция и свикване на Велико народно събрание. Мнозина бяха наясно, че това е трик да се избегнат предсрочни парламентарни избори и кабинетът "Борисов 3" да изкара пълен мандат.

Така през септември 2020 г. ГЕРБ предлага мажоритарен вот в един тур при избори за ВНС. Това става между двете четения на законопроект, внесен от партията на Борисов през август. Очаквано, идеята не среща необходимата парламентарна подкрепа и не е приета.

Именно с тези изменения в изборния закон обаче депутатите окончателно дават крачка назад за машинното гласуване и решават в секциите в страната с над 300 избиратели да не се гласува само с устройства, а да има възможност и за вот с хартия.

Прието е още в протоколите на комисиите вече да няма графа, в която ще пише колко са неизползваните бюлетини след края на изборния ден, както и колко са били унищожени от комисията. Няма да е посочено и колко са избирателите, които са били дописани в списъка в самия изборен ден. Няма и отделни графи за недействителните бюлетини. Това прави трудно засичането на грешки и необичайни активности в избирателните секции.

Президентът отново налага вето, а управляващите пак го отхвърлят. Така текстовете окончателно са приети на 8 октомври – шест месеца преди предстоящите избори.

Този кратък преглед е показателен не само за "принципната" позиция на ГЕРБ за прекрояването на изборния закон в "12 без 5", но и цялата законодателна халтура, която са натворили и са готови да натворят, стига все така никой да не им пречи.