БСП и ракетите – да, ама не

Може ли да се печели от всяка ситуация? Развиващият се повече от два месеца сюжет с ракетите в България прави този въпрос актуален. Темата се проблематизира съвсем не без основания и може да се спори дали авторите на сценария са наши или чужди или пък става дума за копродукция между доскоро родствени служби – въпрос, поставен недотам читаво от управляващото мнозинство.

По-важно е, че една дълголетна и с опит в подобни игри партия, се опита да режисира сюжетът. Доста успешно заложи на подсъзнателния екологичен страх в обществото, насочи го в посоката, която желае и превърна темата за ракетите в своеобразен тест до каква степен може да управлява (манипулира) инстинктите на хората. И макар СДС и НДСВ да упрекнаха социалистите, че използват темата популистки, те не са и очаквали БСП да реагира по друг начин и да не заеме вакуума, отворен от неправителствения сектор, който се появи в сюжета с фатално закъснение. Ето някои от стъпките на модерните леви, които доказват двойнствения подход по тема ракети и тяхната конверсия.

24 депутати от Коалиция за България подкрепиха Меморандума между българското и американското правителство за унищожаването на ракетите, 9 бяха “против” и 15 се въздържаха. При това е много интересно кой е избрал положителния вот с картата на Румен Петков, който не е бил по време на гласуването в залата. А може би и на други липсващи народни представители? Какво показва точната аритметика? – че лявата коалиция е разделена точно на две по темата, като голяма част от аргументите “против” бяха чисто политически. Така БСП си осигури възможност да използва аритметиката в своя полза. При упрек за национално безотговорно поведение по темата, Емилия Масларова има готовият отговор: “Кой в българския парламент единствен гласува “против” Меморандума?”, железен за някои, прозрачен за други.

Как се разви през тези месеци поведението и на други, свързани кръвно с левицата, институции?

Общинската власт в Стара Загора в лицето на кмета Евгений Желев и на председателя проф. Иван Божков – първият, избран с подкрепата на левицата, вторият – член на партията столетница, демонстрира последователност. Веднъж дефинирали проблема единствено като екологичен, а не като политически, те продължиха да поддържат позицията си като защитници на гражданското общество, чиито права централната власт е длъжна да изпълнява – и по закон, и по морални императиви.

Президентът запази двусмислена позиция, наблюдавайки безсилието на правителството да си свърши работата. Едновременно с това той даде достатъчно време на БСП да трупа политически активи в антинатовска кампания под екологично прикритие, преди да свика Консултативен съвет и да каже, че България трябва да изпълни ангажимента за ракетите, като ги унищожи безопасно и в срок, ако може частично.

Загадъчно и предизвикващо въпроси беше мълчанието на о.з. генералът Ангел Марин, който преди парламентарните и президентските избори беше порядъчно словоохотлив за военната доктрина и реформата на армията по натовските стандарти. Когато проговори за ракетите, вицепрезидентът каза неща, които се харесаха на НДСВ и СДС, но доста изненадаха онези, които гласуваха за Марин. Защото неговата позиция е недвусмислена – ракетите са като гангренясал крак, който трябва да се отреже! Нещо повече – вицепрезидентът видя в раздухването на паника сред хората определени политически поръчки. Затова не е чудно, че симпатизанти на левицата и антинатовската доктрина, заподозряха Марин в изкористяване на възгледите му по темата. Някои заподозряха намеса на Москав, други – на САЩ.

Какво очаква да спечели БСП от развитието на сюжета СС 23, Фрог и Скъд?

На първо място, ако България бъде поканена в Прага за членство в НАТО, президентът да каже “аз заех правилната позиция за спазване на сроковете, поети от българското правителство за унищожаването на ракетите” и “поканата за НАТО стана по време на моя мандат!”.

Второ, левицата реално се оказа единствената политическа сила, която хем не е против влизането ни в Алианса, хем се обяви за защитник на правата на хората и природата. При това без да даде отговор как би реагирала партията, ако управляваше реално, а не в сянка.

Трето – на ред са изборите за местна власт, които левите в никакъв случай няма да изпреварят с подбуждане на предсрочни парламентарни. Кметските избори левицата ще се опита да спечели на всяка цена. В големите градове обаче битката няма да е лека. За Стара Загора сега БСП направи генералната си репетиция.

Правителството и парламентарното мнозинство се превърнаха в основен помагач на БСП при трупането на политически активи покрай кризата с ракетите. Защото управляващите 9 месеца бездействаха, след което стана ясно, че нито имат ясен план за действие, нито могат да артикулират пред обществото проблемите, които има да се решават.

Двусмислената позиция на БСП обаче може да се върне като бумеранг срещу нея, особено ако случайно дойде на власт. Защото тогава или ще трябва да управлява в съгласие с официално декларирани принципи, или да се провали. Първо пред международните партньори, после в България. Този сюжет, макар и в друга разновидност, вече беше изигран при Жан Виденов.