БСП настоя за повече правомощия на следствието

Ръководството на Националната следствена служба да предостави на левицата предложения за промени в Наказателния и в Наказателно процесуалния кодекс. За това се договориха на днешната си среща представители на БСП и зам.-шефовете на НСлС Румен Георгиев и Румен Андреев. След срещата бившият шеф на спецследствието и настоящ депутат от левицата Бойко Рашков заяви, че са необходими промени в някои от законите, касаещи правозащитните органи и по специално следствените служби. Трябва да се помисли сериозно за правомощията на възстановената Национална следствена служба, заяви той.

Това беше третата поредна среща от совалките на БСП сред правозащитните институции. Вчера те разговаряха с главния секретар на МВР Бойко Борисов и зам.-правосъдният министър Севдалин Божиков. Утре в 11 часа ще се срещнат и с главния прокурор Никола Филчев, след което щели да обобщят позицията си.

Рашков обаче добави, че политиците не трябвало да се движат единствено по инерцията на законодателните промени - много по-важно било единодействието между правозащитните органи и то най-вече между МВР, следствие и прокуратура. "Стават няколко опита за убийства и моментално започва да се говори за промени в законите. Едва ли само с изменения в нормативните актове може да се очаква, че ще бъдат ограничени показните прояви в столицата през последните дни", каза депутатът и добави, че в последните месеци се забелязвало фаворизиране на някои от институциите във веригата от правозащитни органи и неглижиране на други. Продължавали и опитите за прехвърляне на отговорност, което не било от полза за държавата.

"За тази година например делата, възложени на националното следствие, са едва 12 на брой" каза той и добави, че от 2 - 3-годишното приложение на текста, определящ компетенциите на бившето спецследствие и настоящо НСлС, става ясно, че той не отговаря на потребностите и очакванията от страна на органите, възлагащи дела на тази служба. По време на срещата станало ясно и че при подготовката на проекта за стратегия за борбата с престъпността не са били привлечени представители на следствието. "Смятам, че изпълнителната власт би трябвало да се възползва от техния опит и професионализъм и да ги привлекат", посочи депутатът.

Рашков каза също така, че от 1994 г. досега няма подзаконов нормативен акт, който да регламентира взаимооотношенията в съвместната работа между МВР, следствието и прокуратурата и това в момента се оказвало пагубно за противодействието срещу престъпността. Инструкцията, която ги е уреждала, е била отменена със закона за съдебната власт от 1994. "В края на 1996 г. подготвихме подобен документ, който изпратихме за съгласуване на МВР и прокуратурата, но отговор и до ден днешен няма", посочи бившият шеф на спецследствието.

Зад тезата, че трябва да има синхрон между устройствения закон за съдебната власт и НПК, застана и Румен Георгиев. Той добави, че институцията дори не можела да коментира случаите от последните дни, защото нито едно от делата, които се водят по тях, не са им били възложени. "Надявам се, че действително ще задуха друг вятър - колкото и да е отслабена държавата, ако институциите не си пречат една на друга, ефектът ще е по-голям", посочи той.