БСП ще търси снемане на напрежението с декларация в Деня на Левски

В опит да овладее етническото, политическо и религиозно противопоставяне, председателят на Народното събрание (НС) Михаил Миков възнамерява да предложи на парламента декларация, която да търси "общото" и "сваляне на напрежението", което "отиде твърде далеч".

Идеята е декларацията да бъде гласувана на 19 февруари, когато се почита паметта на Васил Левски.

По неофициална информация в този ден се очакват сблъсъци и провокации от страна на футболни агитки и националистически партии, включително "Атака", които правят традиционно шествие в деня на обесването на Левски.

За ескалацията на напрежението допринесоха две събития от миналия петък. БСП, "Атака" и ГЕРБ демонстративно отхвърлиха предложението на ДПС в Изборния кодекс да се предвиди предизборна агитация на майчин език, каквато и до момента политиците на ДПС водят. В парламента избухна зрелищен скандал, който се разгорещи след реч на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов, в която не само "Атака", но и БСП видяха "крайни квалификации", засягащи националната сигурност. По същото време в Пловдив вилняха футболни фенове, които атакуваха Джумая джамия.

В понеделник извънредното заседание на парламента пропадна заради искането на Волен Сидеров думите на Хафъзов да бъдат осъдени с декларация. Зам.-председателят на НС Мая Манолова каза, че декларация на НС ще бъде обсъждана в сряда.

Междувременно председателят на НС Михаил Миков, който е на официално посещение в Хърватия, заяви, че след като се върне, ще предложи такава декларация.

"В тази обстановка, с оглед и на задаващия се ден на Апостола на Свободата, е необходимо НС да направи едно усилие, усилие на отговорните народни представители, на отговорните политически сили – не само тези, които са в НС, за да си спомним наистина завета на Апостола за република, в която българи, турци, евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение", заяви Миков пред БНР. И допълни, че ако не се случи това, ескалацията ще продължава, защото "всеки ще се опитва на тази вълна на ескалацията – на етническо, на религиозно, на политическо противопоставяне, да реализира някакъв свой интерес, който може да се окаже след време, че е бил твърде лъжовен".

"Големият въпрос е – има ли българското общество достатъчно имунни сили да прецени докъде може да стигне противопоставянето - противопоставянето, зад което връщане назад няма. Един опит в парламента мисля, че е необходим и само една декларация върху принципите на отношенията, принципите на по-нормалния, демократичния език, принципите на противопоставяне срещу крайното политическо, етническо, религиозното противостоене. Хората гледат какво се случва и много често призивите на политиците за тръгване в една посока после хората не могат да бъдат спрени", коментира председателят на парламента.

Относно повода за скандала от края на миналата седмица – въвеждането на агитация на майчин език, Миков, който бе сред тримата депутати от БСП, гласували "за", коментира, че "първият ни проблем е да учим български език и не само когато той е майчин или бащин, а защото живеем в България".

"Вторият ни проблем е, че в условията на икономическа и социална криза е много лесно да потърсиш проблемите, причините в различното политически, в различното етнически, в различното религиозно, в различното езиково. Проявните форми се усетиха още когато се коментираше темата за бежанците. Различните политически сили също постъпиха по най-лесния начин, по най-лесно обяснимия за гражданите начин при заемането на позиции, по най-възможния за харесване от гражданите начин. То се натрупва като усещане, като желание щом веднъж си го направил, да го направиш и втори, и трети път и после да стане като при джамията – "Ние не очаквахме, че това ще стане“, заяви още Миков.

"Сядането на масата, разговорът, е едно доказателство за желание да се свали напрежението. Другото означава желание за конфронтация. Мисля, че България сега има най-малко нужда от това", каза още председателят на парламента.