България 54-та в класацията за глобалната конкурентоспособност

В доклад за глобалната конкурентоспособност - The Global Competitiveness Report 2014 - 2015 на Световния икономически форум, България достига до 54-та позиция сред 144 страни със стойност на индекса 4.37, съобщи Центърът за за икономическо развитие, който е партньор в България на организацията.

С този резултат България изпреварва няколко държави от ЕС - Румъния /59-та позиция/, Унгария /60/, Словения /70/, Словакия /75/, Хърватска /77/, Гърция /81/.

Трета поредна година България подобрява позициите си по отношение на националната конкурентоспособност. През 2011 г. тя е била на 74-то място в общата класация, през 2012 г. - заема 62-ро място, а през миналата година е 57-ма.

За отбелязване е все пак, че миналата година обхванатите от анализа икономики са били повече – 148.

Глобалният индекс е разделен в три класации - базисни предпоставки; ефективност на икономиката и иновативност на икономиката.

България има относително най-добри позиции по отношение ефективност на икономиката, който включва: висше образование и квалификация, ефективност на стоковите пазари, ефективност на пазара на труда, развитие на финансовите пазари, технологична готовност, размер на пазара. Тук позицията на България е 52-ра.

В класацията за базисни предпоставки, включващ институции, инфраструктура, макроикономическа стабилност, здравеопазване и начално образование, стойността е 4.71, а позицията - 59-та.

Най-негативни са резултатите в класацията за иновативност на икономиката с фактори иновации и зрелост на бизнеса - 3.27 пункта и 106-то място.

По отношение на макроикономическата стабилност през миналата година България е била на 30-то място, но сега отстъпва до 36-то. Това обаче продължава да бъде най-благоприятният резултат в сравнение с всички останали фактори. Позициите са свързани с добрите показатели за държавния дълг /17.6 на сто като процент от БВП/; ниския бюджетен дефицит /1.9 на сто/; нивото на националните спестявания /23.2 на сто от БВП/, ниската инфлация (0.4 на сто).

Другият фактор, който придвижва страната напред, е технологичната готовност. През миналата година България е била на 44-то място, сега е 41-ва. Тук са включени няколко количествени индикатора, които имат много добри стойности. Това са: индивидуални интернет потребители /53.1 на сто от населението/; брой абонати на широколентов интернет /19 на 100 души и 39-то място/; висока скорост на интернет, брой мобилни абонати /58.3 на 100 души от населението/.

Обезпокоителни са резултатите по отношение на институциите и в тази област страната ни отстъпва от 107-мо на 112-то място. Негативни са данните за съдебната система и нейната независимост - 126-то място, фаворизиране на определени фирми при взимане на правителствени решения - 134-то място, ниско обществено доверие в политиците - 130-та позиция, липса на прозрачност на правителствените решения - 124-то място, бюрократична тежест - 102-ро място.

Подобряването на работата на институциите трябва да бъде основен приоритет за правителствата, се посочва в доклада и се препоръчва бързото въвеждане на електронното правителство и много по-голяма прозрачност, реален диалог с гражданското общество и бизнеса, дискусии и съвместно решаване на проблемите.

България продължава да отстъпва и по фактора пазар на труда - сега е 67-ма след 61-во място през миналата година. В документа се отчитат сериозните проблеми, свързани с високата безработица, ниската производителност на труда, подценяването на професионалния мениджмънт, липсата на сътрудничество между работодатели и служители. Най-слабо оценени са възможностите на страната да привлича и задържа талантливи млади хора - 142-ро място. Друг слаб индикатор е използването на професионален мениджмънт - 113-то място.

В доклада се посочва, че по капацитет за иновации сме на 108-мо място, в сътрудничеството между университетите и бизнеса - 113-то място; разходи на бизнеса за изследвания и иновации ни отреждат - 100-но място. В България все още слабо развити са клъстерите /страната е на 129-то място/. Естеството на българските конкурентни предимства произтича преди всичко от евтината работна ръка, а не от иновации и диверсификация на продуктите, се казва в документа.

Основните трудности за предприемачите в България според доклада са: разпространение на корупционни практики, неефективна държавна администрация и затруднен достъп до финансиране. През последната година сред основните бариери за бизнеса се появяват и политическата и правителствената нестабилност. Проблем остава и липсата на квалифицирана работна ръка.

Швейцария води за 6-та поредна година, 6 страни от ЕС в десетката

Най-конкурентоспособната икономика в световен мащаб е тази на Швейцария, следвана от Сингапур, САЩ, Финландия и Германия, сочи годишният доклад за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум.

Успехът на швейцарската икономика, която е на първо място за шеста поредна година, се дължи на нейната ефективност, иновациите и макроикономическата стабилност. Швейцария обаче среща трудности при намирането на квалифицирани работници.

Едни и същи десет държави заемът първите десет места в глобалната класация за конкурентоспособност за трета година поред, сочи докладът на Световния икономически форум. В първата десетка на най-конкурентоспособните страни са още Япония, Хонконг, Холандия, Великобритания и Швеция.

От страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. най-добре позиционирана е Естония - на 29-то място. Други страни от ЕС като Румъния, Португалия и Латвия са подобрили позициите си. Същото се отнася и за Гърция, която от 91 се е придвижила на 81 място в световната класация. "Това показва, че приложените реформи са дали резултат", коментира докладът.

Китай се е изкачил с една позиция нагоре до 28-мо място, а Русия с цели 11 до 53-то място. Индия се е сринала с 11 позиции надолу до 71-во място и вече е най-слабо конкурентоспособна икономика в групата на бързоразвиващите се страни БРИКС. Бразилия е на 57-мо място.

На последна позиция в класацията тази година е Гвинея.