България чака ЕК да й възстанови над 1.2 милиарда евро

България очаква да ѝ бъдат възстановени от Европейската комисия над 1.2 милиарда евро до средата на годината за изминалия програмен период 2014 - 2020 г. Това става ясно от доклада на Министерството на финансите, представен пред парламентарната комисия по контрол на еврофондовете.

"Над 99% от средствата от структурните и Кохезионния фонд за изминалия програмен период са напълно усвоени. Рискът от загуба на средства е под 1%", каза финансовият министър Асен Василев по време на извънредното заседание на парламентарната комисия във вторник.

С днешна дата рискът от загуба на средства по оперативните програми се оценява на около 80 млн. евро, става ясно от доклада на финансовото министерство.

Сумата обаче може да намалее до 0.1% от над 8 млрд. евро бюджет от структурните и Кохезионния фонд за изминалия програмен период, отбеляза оптимистично Асен Василев. По думите му това може да стане, след като бъде одобрен новият регламент за създаване на платформата "Стратегически технологии за Европа", т.нар. инструмент STEP. По него ще е допустимо 100% грант, вместо сегашните 80%, а България има достатъчно такива проекти, така че да няма никакви загуби, разясни Асен Василев. Плановете са регламентът да бъде одобрен преди европейските избори, които се очаква да бъдат в началото на юни.

Финансовото изпълнение на изминалия програмен период 2014 - 2020 г. приключи в края на 2023 г. Единствено за Програмата за селските райони финансовото ѝ изпълнение е удължено до края на 2025 г. заради пандемията от коронавирус и войната в Украйна (това се отнася за земеделските фондове в целия ЕС - бел. ред.).

За 2023 г. България губи 40 млн. евро за земеделие, след като ЕК отказа на страната ни парите да бъдат раздадени като помощ на фермерите заради ефекта от войната в Украйна. От доклада на финансовото министерство става ясно, че българските власти продължават преговорите с ЕК за оползотворяването на тези пари от фермерите, но шансовете за успех не изглеждат големи. Твърде възможно е обаче Брюксел да промени позицията си след масовото недоволство на земеделци във Франция, Германия, Белгия, Испания и Италия, които изкараха тракторите и блокираха редица пътни артерии.

България щеше да загуби значителни средства през изминалия програмен период, но спасителен се оказа инструментът SAFE. Той беше създаден, за да подпомогне предприятията след рязкото поскъпване на електроенергията след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Така по него от оперативните програми бяха налети над 488 млн. евро по сметката на фонд "Сигурност на електроенергийната система", с които бяха компенсирани сметките за ток на предприятията в периода февруари - септември 2022 г. Отделен е въпросът дали всички трябваше да получат такива компенсации.

Едва 33 км жп линии са модернизирани за 10 години

Една от най-зле представящите се оперативни програми през изминалия програмен период е "Транспорт и транспортна инфраструктура", показват предоставените данни в доклада на финансовото министерство. По нея се чака възстановяване на 349 млн. евро европейско финансиране, а други 145 млн.евро бяха предоставени по инструмента SAFE, за да не бъдат загубени парите. Управляващият орган на програмата оценява риска от загуба на средствата до 26 млн. евро. Сумата може да бъде намалена, ако съдът отмени наложени финансови корекции, като висящите дела са за около 15 млн. евро.

За изминалите 10 години по програмата все още не са успели да модернизират 33 км железопътна мрежа, която е част от европейската ТEN-T мрежа, както и новите пътища от ТEN-T мрежа - едва 65.9 км. Преизпълнение на показателите има при метрото (13.1 км), модернизираните навигационни информационни системи (2 броя) и нови кораби (5 броя).

Бежанците от Украйна помогнаха на "Околна среда"

Средствата от другата инфраструктурна програма за ВиК мрежата - "Околна среда", бяха спасени от загуба благодарение на инструмента SAFE (145 млн. евро) и бежанците от Украйна (13 млн. евро). С днешна дата под риск от загуба са до 31 млн. евро, а други 277 милиона евро се чака да бъдат възстановени от ЕК.

Управляващият орган на програмата води редица дела по наложени финансови корекции в периода 2022 - 2023 г. за близо 73 млн. евро.

Основното предизвикателство по тази програма е довършването на проекти в секторите "Води" и "Отпадъци". Става въпрос за 11 проекта, които трябва да бъдат довършени със собствени средства до 15 февруари 2027 г. Други 5 ВиК проекта са фазирани и трябва да приключат до края на 2030 г.

Липса на инвестиции в културна инфраструктура

Проблеми има и с изпълнението на оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР). По нея се чака Брюксел да одобри плащания за 357 млн. евро, докато рискът от загуба се оценява на само до 2 млн. евро.

Голяма част от индикаторите по ОПРР са изпълнени. Особено голям процент на преизпълнение има по отношение на енергийната ефективност, заради големия интерес от страна на общините за саниране на общински и частни жилищни сгради.

Голямо неизпълнение има при обновените сгради от културната инфраструктура - едва 44% изпълнение. В края на 2023 г. са приключили над 20 проекта за културна инфраструктура и очакванията са в окончателния доклад за изпълнението на програмата и този показател да бъде изпълнен. Неизпълнение към момента има и при ремонтираните пътища (78 %).

Висок процент грешки

По останалите оперативни програми не се очертава голяма загуба на средства, а по "Човешки ресурси" може да се каже, че такава няма да има.

По оперативните програми "Иновации и конкурентоспособност", както и по "Наука и образование за интелигентен растеж" обаче има голям брой наложени финансови корекции, за които съдебните процедури не са приключили.

Отличникът за изминалия програмен период се очертава оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", където няма риск от загуба на средства, индикаторите са постигнати, а не малка част и преизпълнени. Единственият проблемен показател е "неактивни и безработни роми на възраст 30 - 54 г.", поради доброволния характер на самоопределянето по етнически признак на включените лица, е посочено в доклада на финансовото министерство.

Няма риск от плоски финансови корекции

Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" се очаква да издаде становища без резерви за всички програми.

При три от програмите - "Околна среда", "Иновации и конкурентоспособност" и "Транспорт", общото проектирано ниво на грешките надвишава максимално допустимата граница от 2 %.

Но по думите на заместник-министъра на финансите Ивайло Яйджиев това е било към началото на януари. В момента единствено над 2% са грешките по оперативна програма "Иновации и Конкурентоспособност", но той се надява, този показател да падне след приключване на съдебните дела.

В Годишните счетоводни отчети ще се оттеглят допълнителни суми и съответно остатъчното ниво на грешките ще бъде намалено на 2%, е посочено и в доклада на финансовото министерство.