България да почисти от корупция съдебната си система

Холандия не е променила позицията си за присъединяването на България към Шенгенското пространство, като продължава да настоява за траен прогрес в борбата с корупцията и организираната престъпност и го обвързва с резултатите от летния доклад на ЕК по мониторинговия механизъм в областта на правосъдието и вътрешните работи. Това стана ясно от думите на посланика на Холандия в България Карел ван Кестерен пред Дойче веле.

"Шенгенското членство на България изисква очистване от корупцията и сигурност в съдебната система. В противен случай решението ни за подкрепата му би било рисковано", заяви дипломатът.

Той посочи, че Холандия оценява високо техническата готовност на България за членство, но само тя не е достатъчна.

Холандия заедно с Германия, Франция и други страни обявиха, че ще блокират присъединяването на София и Букурещ в Шенген, докато те не постигнат резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. В рамките на посещението си в България по-рано този месец министърът по европейските въпроси и международното сътрудничество на Холандия Бен Кнапе не обяви промяна в тази позиция.

"Бен Кнапен отбеляза, че техниката няма никакво значение, ако след подадената му банкнота от 100 евро операторът просто си извърне главата настрана и даде път на пълния с нелегални емигранти камион да премине на българска територия. Ето защо Нидерландия държи на обвързването на шенгенските технически критерии с постигането на критериите, заложени в мониторинга на Европейската комисия върху правосъдието и вътрешния ред на България", посочи посланик Ван Кестерен.

Българските власти настояват страната да бъде приета в Шенген до края на годината и не приемат обвързването на членството с политически критерии. Унгарският премиер Виктор Орбан, чиято страна в момента председателства ЕС, заяви наскоро, че в съюза няма никаква политическа подкрепа за членството на двете страни, а решението се взима с пълен консенсус.

"Прочетох изказването за българската правосъдна система, направено от моя колега германския посланик в София. Според него българското правосъдие дели клиентите си на обикновени граждани и на недосегаеми. Ако се върна към примера за подкупния граничен служител и приема, че той е уличен и задържан, след като е получил подкуп, че той ще бъде също обвинен и ще се озове зад решетките. . . вместо да се случи обичайното освобождаване от ареста заради глупостите и грешките на съдебната ви система. Ето защо, преди да вземем решение за влизането на България в Шенген, трябва да сме сигурни в нейната съдебна система. И точно заради това очакваме доклада на еврокомисията през юли", коментира посланик Ван Кестерен.

С коментара си, че българското правосъдие дели своите клиенти на обикновени граждани и недосегаеми посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер на практика повтори тезата на американския посланик Джеймс Уорлик, че в България има две правосъдни системи – една за богатите хора с власт, които остават над закона, а другата - за обикновените българи.

Ван Кестерен посочи още пред Дойче веле, че холандците в момента изпитват нарастваща несигурност заради опасността от нова вълна от бежанци, която може да залее Европа като последствие от събитията в Северна Африка и Близкия изток.

"Поводът за новите тревоги дойде от притока на граждани на Тунис през италиано-френската граница. Ето защо не искаме да взимаме прибързани решения, без да се уверим, че контролът по новите шенгенски граници ще е подобаващ. Още повече че едностранното въвеждане на граничен контрол по вътрешните за шенгенското пространство граници, което се иска от някои от неговите членки, на практика е унищожаване на постигнатите в продължение на десетилетия резултати от европейската интеграция. Ето защо Нидерландия настоява да се предприемат мерки за намаляване на миграционния натиск към общността", посочи посланикът.

Бежанците от Северна Африка в Европа доведоха до обтягане на отношенията между някои страни членки в ЕС и станаха основна причина за инициативата за реформа на "Шенген", включваща и право на временно възстановяване на граничния контрол в пространството за свободно пътуване.

Преди две седмици румънският външен министър Теодор Баконски съобщи, че Берлин, Париж и Брюксел полагат усилия за постигане на компромис за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство, което може да стане през есента. Според него обаче присъединяването би било възможно, ако страните членки приемат пакет за ревизиране на шенгенските норми. По-рано министърът на вътрешните работи на Германия Ханс-Петер Фридрих се обяви в подкрепа на плана за временно възстановяване на граничния контрол в Шенгенското пространство и заяви, че това ще направи по-лесно присъединяването на Румъния и България.