България е на 108- мо място по икономическа свобода

Става студено - и в Германия, и в останалата част на света. За пръв път от 1974 г. насам Америка, Япония и Германия са в рецесия по едно и също време. Правителството на ФРГ се страхува дали ще бъде преизбрано идната година. Институтите коригират икономическите си прогнози надолу, някои икономисти дори прогнозират повторение на депресията от 1929 година. Оптимистично настроените експерти, които очакват растеж, несъмнено са малцинство.

Малцинството обаче може да се окаже право. Икономическият песимизъм отразява два големи труса. Едва се бе появила Новата икономика, и ето че започнаха първите фалити на Интернет - компании. Появи се и понятието "кутии от хамбургери" като синоним на онова, което оставаше след изчезването на онлайн-фирми. След тях оставаха празни кутии от хамбургери. Вторият шок бе на 11 септември. Кой смееше да твърди, че атентатите няма да засегнат икономиката? Надеждите сякаш се изпариха. Песимизмът стана на мода сред анализаторите. Всичко останало изглежда демодирано.

Да видим обаче фактите. Факт е, че Германия преживява рецесия. Въпросът е колко ще продължи тя и докъде ще стигне. Факт е също, че по данни на инвестиционната банка Morgan Stanley американците осигуряваха пряко или косвено над 40% от икономическия растеж в света. Бумът в САЩ, най-продължителният растеж от 150 години, позволи печалбите да нараснат и от другата страна на Атлантика. Така че Герхард Шрьодер сгреши, когато обясни подема на германската икономика през 2000 г. само с вътрешни фактори. Но не сгреши, когато каза, че днес съдбата на германската икономика зависи от американците.

По-точно от американските потребители. В продължение на месеци икономиката на САЩ се крепеше на тях, независимо от фалитите на онлайн-фирмите. До 11 септември обаче. След терористичните атаки потребителското доверие рязко спадна, този спад е един от главните аргументи на песимистите. Тъй като американските предприятия прекалили с инвестициите по време на Интернет-бума, сега трябвало да пестят, твърдят песимистите. Ето защо на преден план отново излиза потребителят. Песимистите обаче забравят две имена, известни в цял свят - Си Ен Ен и Алън Грийнспън.

Не беше трудно да се предвиди, че терористичните атаки и войната в Афганистан ще парализират потреблението. Вместо да пазаруват, американците седнаха пред телевизора. Ефектът "Си Ен Ен" е познат още от войната в Персийския залив. Когато на времето телевизионните говорители обявиха край на тревогата, зрителите загасиха телевизорите. Сега става същото. Талибаните са победени, правителството намали данъците, курсът на акциите расте. Потребителите се завръщат в магазините. Продажбите на автомобили през октомври достигнаха ново рекордно ниво.

Вероятно защото търговците предоставят на клиентите си безлихвени кредити. Заради Алън Грийнспън. Шефът на централната банка на САЩ намали лихвите до най-ниското ниво от 1961 година насам. Банките предадоха щафетата на клиентите. Колкото по-рано се намалят лихвите в условията на рецесия, толкова по-добре.

Историята сочи, че има връзка между бързината, с която реагира централната банка, и силата на икономическата криза. Най-безобидната американска рецесия бе през 1990/91 година. Тогава Грийнспън намали лихвите преди кризата наистина да се разрази. И успя. Той натисна лихвения бутон през януари - два месеца преди икономиката да навлезе в рецесия.

Ето защо в скоро време е възможно да започне нов икономически подем в САЩ. Германия бързо ще го усети. Не само защото износът за Америка ще нарасне. МВФ доказа, че междувременно икономиката на САЩ има по-голямо влияние отпреди. Според германските предприятия по-добрият бизнес климат в САЩ затопля въздуха и във Федералната република. Икономическите мъдреци наричат явлението "глобализация на настроенията".

Да видим данните за Германия. Потреблението е слабо, това е така, има и срив на инвестициите в строителството и в дълготрайните материални активи. Тези данни обаче само потвърждават вече поставената диагноза за настъпила рецесия. Ако искаме да разберем колко време ще трае болестта, нека обърнем поглед към ранните индикатори. Още преди 11 септември те сочеха съживяване на германската икономика. Терористичният шок забави съживяването, но ефектът от него отзвучава. Междувременно курсовете на акциите отново достигат нивото от август. Най-малкото инвеститорите вярват в подема.

И без това германските предприятия не инвестираха чак толкова много като в САЩ. През третото тримесечие те силно намалиха складовите си наличности, така че ще увеличат производството, стига да нарасне търсенето. ЕЦБ също намали лихвите, макар по-колебливо от американците, но и при нас кредитите са евтини. Ще бъде добре, ако концерните не съкратят работни места, а въведат съкратено работно време. Колкото по-малко хора загубят работата си, толкова по-бързо ще се увеличат разходите за потребление.

Потреблението се стимулира и чрез намаляване на данъците по американски образец. Експертите го препоръчаха, забравиха обаче, че възраженията не идват от финансовия министър Айхел, а от бензиностанциите. Цените на петрола в цял свят са много ниски. Тъй като именно петролът е горивото, което поддържа в движение германската икономика, потребители и предприятия пестят милиарди марки. Така че им остават пари за други разходи.

В епохата на научната и компютърната икономика разговорите на тема бензин може и да звучат старомодно. Заради покачването на цените на петрола през миналата година обаче еврозоната регистрира с 1% по-нисък ръст от очаквания. Засега петролът е евтин. Историята учи, че след спад на цената на петрола едва ли може да се очаква сериозна рецесия.