България е осъдена за системно мръсния въздух

България е виновна за системно и постоянно превишаване на дневните и годишните норми на замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ10) на територията на цялата страна. Освен това българските власти са закъснели с предприемането на мерки за подобряването на въздуха във възможно най-кратък срок. Това реши съдът на Европейския съюз в Люксембург, който осъди страната ни заради трайно лошото качество на въздуха в агломерации София, Пловдив и Варна, както и в Северна, Югозападна и Югоизточна България.

Осъдителното решението на Европейския съд само констатира нарушението без да налага санкции на страната ни. Бъдещото бездействие на българските институции обаче може да ни струва скъпо.

Ако България продължи да не изпълнява съдебното решение и българите да дишат най-мръсния въздух, Европейска комисия може да поиска от съда на ЕС налагането на санкции. Те може да бъдат еднократна глоба за неизпълнението на евроизискванията или всекидневна глоба, докато нарушението не бъде отстранено.

Няма информация какви са бъдещите планове на ЕК. Факт е обаче, че и към днешна дата България продължава да не изпълнява изискванията за чистотата на въздуха и превишава пределно допустимите норми по отношение замърсяването с фини прахови частици. Нещо повече, със 118 смъртни случая на 100 000 души България е на второ място в света по смъртност на глава от населението заради мръсния въздух, според изследване на Световната здравна организация (СЗО).

"За изпълнение на съдебното решение е необходимо мобилизиране на усилията на всички заинтересовани страни и активното съдействие на населението", заявиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). От тяхното съобщение става ясно, че ведомството разчита на "индивидуалното поведение на всеки член на обществото", а общините да са по-активни в прилагането на мерки срещу замърсяването на въздуха.

Екоминистерството явно очаква да има ефект от предвидените в оперативната програма "Околна среда" 115 млн. лв. за общините с нарушено качество и това да бъде отчетено от Европейската комисия. Тези пари са насочени специално към общините с установени проблеми с чистотата на въздуха.

МОСВ посочва още, че Националният доверителен екофонд финансира и изпълнява проекти за енергийна ефективност и подмяна на горивната база в сгради държавна и общинска собственост и субсидира закупуването на електрически превозни средства от държавни и общински структури. Продължава и разработването на законови ограничения за съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите за битово опотление.

Делото на ЕК срещу страната ни беше заведено на 14 септември 2015 г. заради систематичното и постоянно неспазване на пределно допустимите норми за замърсяване на въздуха от 2007 г. до 2014 г. и непредприемането на адекватни мерки това да бъде променено.

Полша, която също има проблеми със замърсяването на въздуха, е влязла като страна по спора в подкрепа на България, но и това не е помогнало.

България на два пъти иска отсрочка на ангажимента

Съгласно договора за присъединяване към ЕС страната ни е следвало да постигне определени нива на серен диоксид, фини прахови частици, олово и въглероден оксид в атмосферния въздух, които да не превишават пределно допустимите стойности още през 2007 г.

През годините започва намаляване на замърсяването на въздуха, но по отношение на фините прахови частици страната ни не отбелязва напредък. Трите най-големи български града - София, Пловдив и Варна са първенци по замърсяване на въздуха с фини прахови частици. Те са с диаметър под 10 микрона и се отделят в атмосферата предимно от човешки дейности – транспорт, промишленост и битово отопление. Замърсяването с фини прахови частици причинява редица болести основно на дихателните пътища и сърдечно-съдовата система. Според български медици над 118 000 българи годишно се разболяват заради мръсния въздух.

Въпреки стряскащите данни на два пъти – през 2009 и 2011 г. България отправя искане към ЕК за освобождаване от задължението да прилага пределно допустимите стойности по отношение на фините прахови частици.

Брюксел ги отхвърля, а през 2014 г. ЕК предупреждава България, че ще предприеме наказателна процедура заради мръсния въздух за да защити здравето на хората.

Българските власти отговарят, че са предприели подходящи мерки за решаването на проблема. Аргументът им е, че е налице тенденция за намаляване на броя на превишаванията на пределно допустимите норми за замърсяването на въздуха в периода 2011 – 2013 г. ЕК обаче не смята, че е вярно и завежда делото през септември 2015 г.

Печките и транспортът са виновни за мръсния въздух у нас

Пред съда в Люксембург България не отрича, че е превишавала пределно допустимите норми на замърсяване на въздуха както дневните показатели, така и годишните от 2007 г. насам, но твърди, че е има тенденция за намаляване на концентрацията на фини прахови частици във въздуха. В 28 от 37-те пункта за измерване на качеството на въздуха било регистрирано намаляване на средногодишната им концентрация, както и намаляване на броя на превишаванията на дневните пределно допустими стойности между 2011 г. и 2015 г.

България твърди още, че пречка пред усилията ѝ за намаляване на нивата на замърсяване на въздуха е социално-икономическото ѝ положение. Проблемът с вредните емисии бил труден за решаване, заради източниците на замърсяване - битовото отопление и автомобилния транспорт. Съответно икономическите трудности на голяма част от българското население били причината дървата и въглищата да бъдат масово използвани за отопление през зимния период. За 2013 г. българите, които изпитват големи трудности за покриване на основните си месечни разходи, са били около една трета от населението на страната, докато за останалите 27 страни-членки като цяло такива трудности са изпитвали 12 на сто от населението на ЕС, изтъква страната ни.

Българските власти твърдят още, че са предприели мерки за подобряването на качеството на въздуха - планове, програми за обновяване на обществения градски транспорт, енергийната ефективност на сградите, развитието на селските региони. Освен това са били приети мерки с цел да се създадат по-добри условия за битовата газификация.

Съдът: България нарушава системно и постоянно изискванията за въздуха

Съдът обаче не се съгласява с нито един от доводите на страната ни. Страните членки са длъжни да гарантират, че не надвишават допустимите нива на замърсяване на въздуха. Превишаването им е достатъчно, за да се приеме за неизпълнението на поет ангажимент, постановява съдът. Той не приема и тезата, че просто с изготвянето на план за качеството на въздуха държава членка би изпълнила напълно задълженията си.

Съдът не приема и довода на страната ни за тежкото "социално-икономическо положение" на хората, което е виновно за мръсния въздух.

Съдът смята още, че страната ни е въвела със значително закъснение мерки за подобряването на въздуха. Съгласно евродрективата това е трябвало да стане най-късно до 11 юни 2010 г., но едва в края на 2015 г. е направена промяна в законодателството ни в тази насока. Това се случва след завеждането на делото срещу страната ни. Отделен е въпроса, че редица големи градове все още не са одобрили плановете си за решаването на този проблем, сред тях е и София.

Въпреки предприетите мерки дневните и годишните пределно допустими стойности за фините прахови частици продължават да са над нормите. "Следователно посочените пределно допустими стойности продължават систематично и постоянно да бъдат превишавани" в България, въпреки задълженията ѝ, посочва съдът.

"Такова положение само по себе си доказва, без да е необходимо подробно да се проучва съдържанието на изготвените от България планове, че в настоящия случай тази държава членка не е привела в действие подходящи и ефикасни мерки, за да бъде периодът на превишаване на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на фини прахови частици, "възможно най-кратък"", смята Европейският съд.

По тази причина той осъжда страната ни, както и да заплати направените разноски по делото, които не са посочени в решението на колко възлизат.

"Грийнпис": Решението на съда е оправдано

Решението на съда е напълно оправдано, смята българският офис на международната организация "Грийнпийс", която от години се опитва да насочи вниманието на институциите и гражданското общество към лошото качество на въздуха в страната.

Европейските норми за качество на въздуха са от изключителна важност и тяхното пренебрегване води до сериозни здравни последици като астма, заболявания на белите дробове, дихателните пътища и сърдечно-съдовата система.

"Време е българските градове да започнат прилагането на реално действащи мерки, които да доведат до подобряване качеството на въздуха и да осигурят на жителите си безопасна среда за живеене", коментира Теодора Стоянова, координатор на кампания "Климат и енергия" към "Грийнпийс"-България.

Според нея адекватни политики за решаването на проблема са развитието на велосипедния и обществения транспорт, замяната на остарели и неефективни горивни системи за битовото отопление.