България губи темповете на растеж

От третото тримесечие на миналата година се забелязва тенденция на забавяне на икономическия растеж и е възможно 2006 г. да приключи със същия ръст както 2005 г. Това е един от основните изводи в доклада на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) за икономиката на България през 2005 г., представен в петък пред журналисти.

Ако премиерът не направи промени в кабинета си така, че в него да влязат хора, които действително искат и работят за реформи, не е изключено в края на мандата на правителството растежът да падне до 2% на годишна база, изказа личното си притеснение директорът на ЦИР Александър Божков. Това ще рече, че “ще се изравним” по темп на ръста със средния за Европейския съюз, но на много голямо разстояние зад него.

До голяма степен застоят ще се дължи на нехомогеннността на кабинета и на факта, че всеки министър работи за ведомството си. Парцелирането на правителството между партиите в тристранната коалиция доведе до това, че всеки министър се отчита в партийната си централа, а Станишев като премиер присъства на правителствените заседания само като протоколчик, отбеляза Божков.

Ръстът през първото тримесечие на 2005 г. бе 6%, през второто - 6,4%, през третото падна до 4,6% и така за деветмесечието стана 5,6%. Малко вероятно е за цялата година ръстът да надхвърли числото за 2004 г. (5,6%), тъй като за четвъртото тримесечие той се очертава да бъде около и под 5,8%, правят извод анализаторите на ЦИР в годишния си доклад.

За застойните тенденции в икономиката говорят и резултатите от измерванията на бизнес очакванията, които през второто тримесечие на миналата година бяха оптимистични, през третото – оптимистични с известна нотка песимизъм, а през четвъртото – песимистични с нотка на оптимизъм, коментира икономистът Емил Калчев, един от авторите на доклада.

В структурен план към края на годината се забелязва намаляване на производството, свиване на растежа на износа за сметка на продължаващо увеличаване на вноса. Индустриалното развитие е по-бързо от развитието на сферата на услугите, селското стопанство продължава да се свива, като на икономистите им е трудно да прогнозират докога ще продължи тенденцията в него на срив.

В секторно отношение най-добре се развиват туризмът и телекомуникациите, най-зле са транспортът и селското стопанство.

Основният макроикономически проблем остава дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, отчитат анализаторите. Дефицитът се задълбочава от нарастващия внос и повишеното потребление вследствие на кредитната експанзия.

Банковата сфера остава стабилна, капиталовият пазар отбелязва спад в края на годината, застрахователният бележи ръст от 30% заради либерализацията му.

По отношение на публичните финанси се наблюдава увеличение на преразпределението през бюджета, нарастване на бюджетните излишъци, данъчната тежест не е съществено намалена.

Смяната на властта и началото на работата на новото правителство не сложиха основа за положителни промени в българската икономика. Наблюдава се дори влошаване както на обективните икономически данни, така и на бизнес климата, тоест отчетливо влизаме в застой, коментира директорът на ЦИР Александър Божков.

Така например намалява безработицата, но не се увеличава производителността на труда, бавно се променя инфраструктурата.  Тези изводи се съдържат и в доклада на Световната банка за развитието на България, огласен преди няколко дни, отбеляза Божков.  

Структурната реформа не се провежда, няма никаква приватизация, независимо че в забранителния списък има около 100 дружества. Бавно върви административната и съдебната реформа, допълни Божков.

Въпреки изявленията, че разходите в публичната сфера ще се планират и организират по нов начин, това продължава да се прави по ведомства, а не по цели и задачи. Не се забелязват наченки на програмно бюджетиране.

Прогнозата на Божков за 2006 г. е че това ще е година на изчакване да влезем в ЕС, а докато чакаме, няма да вършим нищо, за да не сбъркаме.