България изчаква решението на Конгреса за военната помощ

Какво предвижда тя?

Поправката се отнася до Закона за защита на американските служители от 2002 година. Тя се състои от само едно изречение, което гласи, че "право на американска военна помощ имат и страните, които са завършили преговорите си за членство в НАТО и чиито протоколи за това са вече ратифицирани". Целта на поправката е да приравни, на практика, статута на държавите от Вилнюската група със страните-членки на Алианса, лишавайки ги по този начин от необходимостта да подписват изрично споразумение със САЩ по член 98 от Римския статут за Международния наказателен съд. Протоколите за присъединяването на тези седем държави към НАТО бяха ратифицирани от американския Конгрес на 8 май т.г., но тяхното реално членство ще стане факт през следващата година.

Автор на поправката е конгресменът Джон Шимкъс - републиканец, представител на щата Илинойс. Той е един от известните привърженици на разширяването на НАТО и силен защитник на интересите на Балтийските републики и Източноевропейските страни като цяло. Под текста на поправката са се подписали още трима членове на Камарата на представителите - Дънкан Хънтър, Джеймс Обърстар и Айк Скелтън. В момента предложението на Шимкъс е в Комисията по международни отношения към Камарата на представителите, от която зависи дали и кога ще бъде даден ход на поправката.

Според процедурата, за да влезе в сила, поправката в закона трябва да бъде гласувана освен от Камарата на представителите, и от Сената. В този смисъл е твърде вероятно окончателното одобрение на текста да стане и след първи юли. Тогава изтича срокът, в който ще влезе в сила законът, обвързващ американската финансова помощ с подписването на двустранни споразумения по чл.98 от Римския статут. По силата на този член, американските граждани ще получат възможността да избягнат наказателно преследване по смисъла на статута за Международния наказателен съд в държавите, сключили такива споразумения с Вашингтон.

Евентуалното одобрение на внесената поправка в закона обаче няма да разблокира автоматично американската военна помощ. САЩ най-вероятно ще настояват да направят стриктен преглед на състоянието на досегашните съвместни проекти във военната област. Възможно е финансиране да получат само онези от тях, които са вече в ход. Ако Вашингтон възприеме този подход, пред източноевропейските страни може да възникнат сериозни проблеми в случай, че вече са заложили средствата от американската финансова помощ в националната си бюджети.

Проблемът с Международния наказателен съд, чрез който България се озова между чука и наковалнята, се изостри след последната европейска среща на върха. България възприе общата европейска позиция по въпроса, докато американската страна все по-настойчиво търси двустранни споразумения, които биха осигурили имунитет на нейните граждани.

Темата за МНС е една от най-тежките в дневния ред на срещата САЩ - ЕС, която започва във Вашингтон в средата на седмицата. Дан Фрийд, който е директор за Европа в Националния съвет за сигурност, призна, че проблемът е изключително сложен. Той каза: "Според нас кандидатите за членство в ЕС, както и другите, които предстои да вземат решение за присъединяване към МНС, трябва да получат право на това. Същевременно те трябва да получат право да предоставят на САЩ възможност да положат усилието, на което смятаме, че имаме право по силата на член 98 от Римския статут. Така че ние не смятаме, че тези страни трябва да бъдат принуждавани да избират. Ние сме на мнение, че на тях трябва да им се позволи и двете - и да работят с Америка, и да се присъединят към МНС, ако те искат това. "