Конюнктурна ли е българската подкрепа за САЩ, питат експерти

Предстоящото членство на България в НАТО дава големи възможности, но същевременно представлява и огромно предизвикателство. Това беше едно от основните послания, отправени по време на конференцията "България и НАТО", която се проведе вчера във Вашингтон. В конференцията, организирана от Центъра за западна политика, взеха участие представители на някои от най-влиятелните американски неправителствени организации, занимаващи се с проблемите на сигурността, НАТО и трансатлантическите отношения.

Три бяха основните въпроси, около които фокусираха вниманието си присъствалите на форума американски и български експерти: евентуалното разполагане на американски военни бази в България, отношенията между София и Москва в контекста на европейската и атлантическата ориентация на страната и вътрешните политически и социални предизвикателства, които България все още трябва да преодолява.

В началото на срещата Януш Бугайски от Центъра за стратегически и международни изследвания постави и още няколко въпроса: дали подкрепата, която България оказва на САЩ в борбата им срещу тероризма, е наистина безусловна; доколко подкрепата на управляващите към Вашингтон се препокрива с обществените очаквания; дали тази подкрепа е принципно мотивирана от външнополитическите цели на правителството и каква е позицията на опозицията по този въпрос; дали българската подкрепа за САЩ е базирана на споделени ценности или е по-скоро плод на конюнктурни сметки?

В този контекст Бугайски запита и следното: "Какво би станало, ако български град стане обект на терористично нападение? Ако бунтовниците изпратят подобно кърваво послание заради близкото сътрудничество със САЩ, тогава какви биха били политическите и социалните последици? Дали това ще заздрави съюза или би го отслабил? Дали правителството не би могло да падне в резултат на един нараснал антиамериканизъм? Какви последици би имало разполагането на американски военни бази и на войски върху отношенията между София и ЕС?"

Въпросът с разполагането на военни бази в България предизвика оживени дискусии. Джон Хълсман от фондация Херитидж каза, че евентуални военни бази в България или Румъния няма да бъдат от типа американски бази Рамщайн в Германия, а ще наподобяват по-скоро американските бази в Далечния Изток - т.е. доста по-малки и с ограничен контингент.

Председателят на Атлантическия клуб в България д-р Любомир Иванов каза, че базите в Безмер и Равнец биха били подходящи за разполагането на точно такива американски съоръжения. Той добави, че подобен ход ще стимулира местната икономика.

Джефри Саймън от Университета за национална отбрана обаче оспори тази теза. Той подчерта: "Не трябва да мислим, че ще има множество американски войници, които ще дойдат с техните семейства и че те ще окажат огромно икономическо въздействие върху страната. Това не може да стане. Американското присъствие в Румъния и България осигурява някаква гаранция за стабилизация. Но моля ви, моля ви, не смятайте, че става дума за огромен икономически приток, който ще залее страната, защото това ще доведе до много разочарования."

Саймън, подобно на почти всички участници в конференцията, подчерта приноса на България във водените от САЩ военни операции Афганистан и Ирак, както и в миротворческите мисии в Босна и Косово. "Ние сме благодарни за това, каза Джефри Саймън и добави: "Нашият истински интерес обаче е България да внесе ред в собствения си дом, да изгради жизнеспособни демократични институции и да стане пример за целия регион."

В този контекст представителят на Университета за национална отбрана изтъкна няколко сериозни проблема пред страната: все още сериозното присъствие на бившия комунистически апарат, който успя да запази влияние върху прехода в България; неясните отношения с Русия; проблемите с разузнавателния сектор - тук Саймън припомни случая Бриго Аспарухов и проблемите в отбранителния сектор - случая Терем.

Джефри Саймън каза още: "Смятам, че честно трябва да се каже - ако не беше 11 септември, шансовете България и Румъния да получат покани в Прага вероятно нямаше да бъдат много големи. Критериите, които издигнахме за принципите на НАТО и за разширяването му, бяха пренебрегнати. Обърнахме внимание на подкрепата и участието на тези страни по време на операциите в Афганистан и Ирак, които повишиха доверието към кандидатурите на България и Румъния. Това е възможност, но това е и голямо предизвикателство."

България и Черноморският регион представляват една от малкото останали точки, чрез които Русия може да стъпи в Европа, каза по време на конференцията политологът Огнян Минчев. Той предупреди, че България в момента е обект на особен руски интерес и че това поставя серия от сериозни предизвикателства в политически и икономически аспект. Огнян Минчев обърна специално внимание на руската експанзия в българския енергиен сектор, предупреждавайки за опасността от още по-силна зависимост на София от Москва в тази сфера. "Ако в енергетиката не влязат добри американски и европейски инвестиции може би би било по-добре да се опитаме на убедим МВФ да отложи приватизацията в енергетиката до приемането на страната ни в ЕС, вместо да продаваме всичко на Русия", каза Огнян Минчев.