България може да бъде изключена от Съвета на Европа

Проф. Трендафилова, какво е мнението ви за предложението на МВР за задължителен арест на лицата с висящи дела?

Това искане на МВР не може да се приеме за основателно и да бъде подкрепено. Автоматичният арест ex lege (по силата на закона) на лица с висящи дела противоречи на поети от държавата ни международни ангажименти и няма да бъдат постигнати целените резултати в борбата с престъпността. Съгласно европейските стандарти, задължителни за България, задържането под стража никога не може да бъде задължително. Т.е. законът не може да гласи: "Тези категории лица трябва задължително да бъдат в ареста". Идеята за задължителните арести лишава съда от преценка дали са налице достатъчно основания да се ограничи правото на свобода. Съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека, ратифицирана от България през 1992г. прокуратурата или разследващите органи трябва в мотивирано искане до съда да представят доказателства, че определено лице е извършило престъпление и има опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Ако искането не е обосновано - т.е. ако не съдържа такива доказателства, съдът не разрешава задържането под стража. С искането на МВР законът императивно да предписва за определена категория лица задържане под стража, де факто съдът се лишава от възможност да прави тази преценка. Така се нарушава чл. 5, ал.1,б. "с", ал.3 и ал.4 от Европейската конвенция за правата на човека.

В случай че се приемат тези предложения как се очертава ролята на съда?

Трудно е да си представим ролята на съда. Нещо повече - защо трябва да се води лицето пред съда, който няма да има право на преценка и решение, защото решението му е отнапред определено от закона. Излиза едва ли не, че съдът ще краси съдебната зала. Идеята на европейския законодател е окончателното решение за накърняване на основни права на човека да не се взема от органа, който иска тези ограничения. Както казва изтъкнатият американски конституционалист Медисън "Контролът изключва самоконтрола". Затова разрешението трябва да се дава от орган, който не е участник в разследването и поради това може обективно и безпристрастно, без да е обвързан от нищо друго освен от закона и от доказателствата да прецени основателно ли е искането за задържане. Това е исконна ценност на всички демократични правни системи. В европейските държави, в САЩ, Канада, Австралия, Япония и др. контролът е възложен на съда, който не е участник в разследването. Това е и посоката на реформиране на законодателството на бившите социалистически страни.

Какви ще бъдат последиците за България в международен аспект?

България вече е неколкократно осъдена от Европейския съд по правата на човека в Страсбург за нарушения на Европейската конвенция за правата на човека, защото решението за арестите се вземаше от прокурора. Сега ще създадем ново основание за осъдителни решения. Замислям се дали законодателството ни не трябва да допусне държавата да предявява обратен иск за платените обезщетения срещу онези длъжностни лица, заради които България е била осъдена. Несправедливо е да плаща данъкоплатецът. А и тогава много по -внимателно ще се обмислят и предприемат подобни законодателни промени. България също ще бъде поставена под мониторинг, защото се отказваме от стандарти, приети с ратификацията на Конвенцията и може да бъде изключена от Съвета на Европа. Миналата година на голям форум в Германия на бивши Хумболдтови стипендианти в областта на наказателното право и процес, по повод идеята прокуратурата отново да задържа, беше направена само констатацията: " България ще бъде изключена от Съвета на Европа" и не се дадоха никакви аргументи. Защото това са въпроси отдавна изяснени и по които не се спори. Освен това България ще има проблеми в преговорите за членство в Европейския съюз. Хартата за основните човешки права, която беше приета декември миналата година в Ница и която е акт на Европейския съюз, възпроизвежда основните положения на Европейската конвенция за правата на човека.

Как ще коментирате опитите да се ограничи престъпността, като се изготви списък на хората с висящи дела?

Имаше вече такъв опит да се задържат лица по списък. Това не доведе до намаляване на престъпността. Важно е първо да се намалят криминогенните фактори, които са най-вече в икономическата област. Второ - с бързо и ефективно правосъдие. Престъпниците трябва отнапред да знаят, че когато бъдат заловени, много скоро ще бъдат изправени пред съд, осъдени и пратени в затвора - това е изключително възпиращ фактор. Мудното и бавно правосъдие води до убеждението - "Ако ме заловят, един процес трае 5-10 години и дори се протака до изтичане на абсолютната давност..."

А изследван ли е въпросът колко струва един задържан на държавния бюджет? Като се "натъпчат" в арестите пък възникват проблеми във връзка със задължителните европейски стандарти за местата за лишаване от свобода - изисквания за пространство, за брой хора и т.н. Тогава пък рискуваме да нарушим задълженията по друга ратифицирана от България конвенция.

Във връзка с публикувания списък възникват и други сериозни въпроси, като например, презумпцията за невиновност, прокламирана в Конституцията: всеки се счита за невинен да доказване на противното с влязла в сила присъда. Оповестявайки в пресата тези лица, ние ги заклеймяваме пред обществото. Поставя се и въпросът за така наречената следствена тайна. Съгласно НПК следствената тайна (част от която е и личността на обвиняемия) може да бъде разкривана само с разрешение на прокурора. Има ли разрешение на съответните наблюдаващи прокурори за всички тези лица, чиито имена се изнасят в медиите. И трето - какво се постига с оповестяването на имена в пресата? Може би за да се стигне до обществена саморазправа с тях? Има и друг риск при задържането на лицата от списъка. Дълги години те са били с висящи дела, а с годините се губят доказателства. Оттам и опасението дали могат да се съберат годни доказателства, които да доведат до осъдителна присъда. Или ще очакваме съдът да прояви криворазбрана колегиалност и да постанови осъдителна присъда за точния срок на задържането. В миналото се срещаха присъди като 5 месеца и 14 дни, например - точният срок, в който лицето е било задържано. От съда не може да се очаква независимо от доказаността на обвинението да постановява осъдителни присъди, за да бъдат опрадвани незаконните арести. Това е много опасно. Обществото ще загуби доверие във всички институции, включително и в съда. Разбира се, право е МВР да е недоволно, че има много лица с висящи дела, че усилията често остават напразни. Но две неща трябва да се премислят - събрани ли са годни доказателства и защо е бавно правосъдието.

Как може да бъде ускорен съдебният процес?

Необходима е законодателна промяна. Защото както се казва - "забавеното правосъдие е отказ от правосъдие". Европейската конвенция също изисква процесът да приключи в разумен срок. И МВР и прокуратурата следва да инициират промени, с които да не се допуска съдът да връща делата заради процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателствата. Неправилно извършено претърсване или изземване, например. Съдът не трябва да дава указания на едната страна как да събира доказателства - правилата се съдържат в процесуалния закон. Ако съдът прецени, че доказателствата са събрани в нарушение на закона, той няма да ги ползва. Освен това трябва да се въведат възможности за приключване на делото още в неговата досъдебната фаза, като например с налагането на административно наказание и със споразумението. Трябва да се въведат и други правомощия на прокурора. Например при пътно - транспортно произшествие, причинило щети, прокурорът да издаде наказателна заповед и да я изпрати на извършителя. Той да заплати в определена сметка указаната глоба, с което процесът да приключи. Към въвеждането на разнообразни диференцирани процедури, разтоварващи системата и ускоряващи процесуалното развитие приканва Комитета на министрите на Съвета на Европа, ООН на свои различни форуми. Претоварване на съдебната система е проблем на всички правни системи по света. Неоправдано е всички дела да преминават през всички стадии на процеса. Това затрупва системата, съдиите нямат зали, в които да заседават и затова се насрочват дела след половин година.

Трябва ли следствието и прокуратурата да бъдат изведени от съдебната власт?

Мисля, че в нашата държава с още крехки демократични традиции, прокуратурата и следствието трябва да останат в съдебната власт. Аз се безпокоя от вмешателство в техните правомощия.