България може да бъде наказана тежко за свръхдефицит

На заседанието на финансовите министри на ЕС (ЕКОФИН) на 8 юни беше дадено начало на затягане на бюджетните правила и правилата за статистическото отчитане на държавните бюджети и бюджетните дефицити.

В същия ден еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен обяви, че комисията е “загрижена за статистическото представяне на България и скоро ще изпрати мисия”. Двете събития са свързани.

Затягане на дисциплината

От години е ясно, че има страни в ЕС, които манипулират бюджетните си данни (някои от тях станаха членове на еврозоната благодарение на такива трикове). В същото време, тези и други страни имаха години наред твърде високи бюджетни дефицити. Досега ЕС нямаше воля да спре тези практики.

След фактическия фалит на Гърция и решението тя да бъде спасена със 110 милиарда евро от другите страни членки, тази воля започна да се появява. Натискът за затягане на дисциплината се усили още повече след като страните членки на еврозоната и ЕС подкрепиха механизъм от 1 трилион долара за спасяване на страни членки.

След като заложиха и рискуват реални пари, страните членки вече имат силен стимул да затегнат дисциплината - за да не се повтаря случаят “Гърция” и да не загубят тези пари.

Затягането на дисциплината е свързано както с по-строго прилагане на ограниченията за бюджетните дефицити и дългове, така и с повече контрол върху бюджетната статистика. За да постигнат необходимия ефект, европейските институции имат нужда да покажат, че са твърди и че ще прилагат новите правила. С други думи, имат нужда от някоя недисциплинирана страна, която да бъде наказана за назидание.

Както България беше първата страна, на която спряха еврофондовете – така може да се окаже и първата страна, върху която да се използват затегнатите фискални правила.

За съжаление, в последно време България дава достатъчно поводи за това.

Неясноти и експлозивен ръст на дефицита

1. Сигналите, излъчвани от правителството, са доста неясни за чуждите наблюдатели. Представители на българското правителство (вкл. премиерът) неколкократно казаха, че България е лъгала като Гърция. В допълнение, правителството обяви, че има подписани договори за над 2 милиарда лева, за които няма осигурено финансиране – в бюджета за 2009 година обаче бяха отчетени само около 660 милиона лева от тези договори.

Когато постоянно говориш за 2 милиарда договори, а отчетеш само една трета от тях, възниква съвсем нормалният въпрос какво става с останалите и кога ще бъдат отчетени те – и дали това няма да доведе до още по-голям дефицит в някоя година.

2. В края на 2009 година правителството убеждаваше наблюдателите и европейските институции, че ще имаме балансиран бюджет за 2009 година. В началото на януари в конвергентната програма беше посочен дефицит от 1.9% от БВП за 2009 година. Реалните данни, обаче, публикувани през април, показаха дефицит от 3.9% от БВП. Страната, която твърдеше, че има най-добра фискална политика, се оказа съвсем изненадващо не просто с дефицит - но със свръхдефицит.

3. Но по-сериозният проблем е свързан с ескалацията на бюджетния дефицит. Миналата година правителството твърдеше, че иска да постигне балансиран бюджет и получаваше похвали от чуждите медии, външните наблюдатели, европейските институции. Като цяло, България създаваше впечатление, че заедно с Естония са двете страни, които са най-дисциплинирани и най-стабилни.

На Естония тази политика донесе бързо влизане в еврозоната, приток на инвестиции, намаление на лихвените проценти, потенциал за бързо възстановяване. България обаче успя много бързо да унищожи доброто впечатление, което създаваше миналата година.

Целта за балансиран бюджет постепенно беше забравена. В бюджет 2009 беше допуснат “малък” дефицит. Подобно нещо се предвиждаше и за 2010 година. В началото на 2010 година правителството вече говореше за по-голям дефицит. През март бюджетният дефицит вече беше се увеличил драстично и правителството започна да готви “антикризисни мерки”, с които да компенсира този дефицит. Беше прието съкращаване на разходите на министерствата с 10%, а после и с 20% - като заявка за стабилна бюджетна политика. В актуализирания бюджет, внесен в парламента обаче планираният дефицит достигна почти 5% от БВП.

Преходът от балансиран бюджет до огромен дефицит се случи в рамките на броени месеци. Именно поради тази причина никой не може да прогнозира дали тази тенденция няма да продължи и през следващите месеци. Просто правителството не показва, че може да изпълнява собствените си обещания по отношение на бюджета. Показва, обаче, че много често сменя обещанията си – дотолкова, че вече е трудно да им се вярва.

Българската и европейската бюджетна методология

Както се убедихме при бюджетните данни за 2009 година, българската бюджетна методология може лесно да се манипулира – така че да създаде грешна представа за бюджетното салдо. Например:

- Ако правителството забави плащания към фирми, това по българската бюджетна методология води до “подобрение” на бюджета.

- Ако се подпише договор, който задължава правителството да плати определена сума, по българската методология това въобще по никакъв начин не се отразява на бюджета!

- Ако правителството не връща дължимия ДДС на фирмите, това също изкривява картината и се отчита като подобрение на бюджета.

- Ако здравната каса не плати на лекари, болници, аптеки, доставчици – това също “подобрява” бюджета по българската бюджетна методология.

Нещо повече, българската бюджетна методология не просто дава възможност – тя създава стимули на правителството да манипулира данните. Защото, забавяйки едно или друго плащане, правителството може да отчете “подобрение” в дефицита. Това е проблем, защото създава погрешна представа за реалното състояние на бюджета, намалява натиска за реформи и увеличава натиска за харчене.

Миналата година и в началото на тази година, когато уж имахме балансиран бюджет, имаше огромен натиск за допълнителни харчове и правителството се подаде на него (синдикати, лобистки групи, съсловия, отделни министри, че дори президентът тогава искаха повече харчене). Ако се знаеше реалното състояние на бюджета, щеше да е по-трудно да има натиск за допълнителни разходи, защото щеше да е ясно, че това много ще навреди – точно обратното, щеше да има повече публичен натиск за намаление на разходите и реформи.

Поради тези, а и поради много други причини правителството трябва да възприеме европейската методология на бюджетно отчитане (ESA95) – и всеки месец да публикува бюджетни данни.

При европейската методология гореизброените възможности за изкривяване на реалното състояние на държавния бюджет стават невъзможни. При европейската методология всички дължими пари се отчитат в бюджета независимо дали са платени или не. Това, в допълнение, ще премахне стимулите на правителството да бави плащания към фирми.

В допълнение, в актуализирания бюджет правителството трябва да заложи по-нисък бюджетен дефицит и да се стреми през 2010 година да постигне ниво под 3% от БВП, а през 2011 година да балансира бюджета.

Ако се приеме сегашната актуализация на бюджета, която раздува дефицита още повече, е много вероятно срещу България да се открие процедура по свръхдефицит. За тази процедура ЕС също готви по-строги правила и по-големи санкции.

Да не се окажем първите, срещу които те ще бъдат задействани.