България не е ДС, за да се оправдава за българската следа

Както се очакваше, в България вече се разгаря кампания срещу “антибългарската кампания” за българската следа в атентата срещу папата през май 1981 година.

Не е изненадващо, че главният секретар на МВР Бойко Борисов се ангажира с опровергаване на съмненията за българска следа, като заяви, че той лично проверявал всеки детайл и всяко име в архива на МВР. Прогресивната журналистика в лицето на Иван Гарелов допусна, че има “българска следа в антибългарската кампания” и разкритикува правителството, че досега не е реагирало по-адекватно. Председателят на бившата комисия по досиетата Методи Андреев, който потвърди наличието на кореспонденция между Щази и ДС във връзка с атентата срещу папата, също се зарече, че ако тези архиви бъдат напълно разсекретени и извадени, ще се парират всякакви нападки срещу България.

Като най-силен аргумент, оневиняващ страната ни, се сочи самото изявление на Йоан Павел Втори в София през 2002 година - че не приема версията за участието на България и българския народ в атентата срещу него.

Няма как да се усъмним в думите на Светия отец. Те са самата истина – България и българският народ не са съпричастни и няма как да бъдат съпричастни към евентуалните действия на шепа хора от бившата Държавна сигурност и техните началници от съветската КГБ.

Нещо повече, българският народ не е съпричастен и към други позорни и престъпни действия на бившите си тайни служби и бившия си режим, които не бяха нищо повече от маша в ръцете на Москва.

Българският народ не е съпричастен към т.нар. Възродителен процес, когато имената на българските мюсюлмани бяха насилствено сменени и хиляди хора бяха малтретирани, сплашвани и принудени да се изселят от домовете си.

Българският народ не е съпричастен и към убийството на писателя дисидент Георги Марков в Лондон, нито към други знайни и незнайни деяния на тайните служби на комунистическия режим.

Най-смущаващото в момента от гледна точка на претенциите, че България е демократична страна, споделяща общи ценности и идеи със Запада, е слагането на знак за равенство между страната и нейния народ и репресивния апарат на бившия комунистически режим.

Шестнайсет години след падането на комунизма, един от неговите най- уродливи символи и неотменими характеристики, каквато е Държавна сигурност, продължава да бъде последователно и неотклонно обвързвана с българския народ и страната България.

Този феномен е сред бляскавите демонстрации на победата на ДС над демократичните опити за нейното отрицание, за слабостта на гражданското общество, за безцеремонно тържествуване на палача спрямо жертвата, и в крайна сметка, за липсата на ясни обществени ориентири за добро и зло.

Хората, които не даваха пет пари за българския народ и за България, които бяха готови да превърнат тази страна в 16-та Съветска република и чиито служби работиха в пряк интерес не на българската, а на Съветската държава и олицетворяваната от нея комунистическа система, след колапса на системата успешно се трансформираха в най-големите патриоти и бизнесмени, най- ревностните защитници на националните интереси, икони на българщината.

Тази “операция” по трансформирането на имиджа нямаше как да успее без активното участие на демократичните медии на съвременна България, без мълчаливата колаборация на две правителства на СДС, без съпричастните действия на съдебната система и безразличието на гражданската общност.

Не е ясно по силата на каква логика цял един народ трябва да защитава честта и достойнството на шепа ченгета (и може би престъпници), действали под чужди команди. Ясно е, че досиетата на ДС са щателно прочистени и със сигурност всяко листче, касаещо по-чувствителни теми – а какво остава за покушение срещу главата на Римокатолическата църква – са били унищожени или изнесени.

Днешните български власти могат спокойно да кажат има или няма такава информация, но е напълно безсмислено да се кълнат, че България не е причастна към атентата. Неслучайно италиански политици, които в момента се готвят да поискат ново разследване, непрекъснато подчертават, че диренията им са по-скоро към дейността на КГБ по време на Студената война, и че няма сравнение между днешна демократична България на прага на ЕС, и бившата Държавна сигурност.

Но за да не остане съмнение, че интересите на ДС са над тези на страната България, сега на ход е нова манипулационна стратегия – че темата около българската следа се раздухвала с цел да се попречи на интеграцията ни в Европейския съюз. По същия начин о.з. ген. Бриго Аспарухов твърдеше, че атаките срещу назначаването му за премиерски съветник по сигурността целят да ослабят позициите ни преди членството в НАТО.

С други думи, новите стратегически партньорства и съюзи на България, стават заложници на интересите на същата тая шепа хора от ДС, които се клеха и работеха именно за тяхното отслабване и унищожаване.