България обяви несъгласие с присъствието си в "сивия" списък на ЕК на страните в риск

На заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) във вторник вечерта в Брюксел България е поставила под съмнение необходимостта от присъствието си в т. нар. "сив" списък на ЕК на държави, "намиращи се в зона на икономически риск", предаде БТА във вторник.

Още в понеделник стана ясно, че постоянният ни представител в ЕК Бойко Коцев е представил силните резерви на България към първия доклад по Механизма за ранно предупреждение за макроикономически дисбаланси.

Докладът излезе преди седмица и веднага след това от Министерството на финансите разпространиха отговорите си на забележките на ЕК в доклада, според който страната ни в пакет с 12 членки на ЕС попада в така наречения "сив списък" на държави, които са изправени пред макроикономически рискове.

Оценката на ЕК е изготвена на базата на десет ключови икономически показателя, сред които размер на държавните средства и дългове, макроикономическата ситуация и динамиката на нейното развитие, цената на работната сила, данъчната система, социалните гаранции и др.

Основната задача на изследването е да определи за всяка от страните в ЕС степента на риск от макроикономически дисбаланс.

ЕК поставя България в списъка за наблюдение заради четири показателя, които, според комисията, страната ни надхвърля референтните граници. Данните, върху които са направени изводите на ЕК, са за 2009-2010 г., но не са взети предвид данните от миналата година.

В разпространената на ЕКОФИН позиция България посочва, че забавянето на публикуването на първия доклад за Механизма за ранно предупреждение не предоставя възможност за адекватна дискусия в рамките на Съвета преди Европейския съвет през март.

Отбелязано е, че докладът идва преди датата на публикуване на годишните данни за 2011 г., които, ако бъдат взети предвид, ще дадат напълно различна картина за повечето държави в ЕС, включително и за България.

Страната ни не е убедена, че икономическият прочит на таблицата с показатели в нашия случай отразява в достатъчна степен препоръките на Европейския парламент.

"Смятаме, че ролята на допълнителни показатели като производителност на труда, търговски обороти, приток на преки частни инвестиции и нетният външен дълг трябва да бъдат допълнително взети предвид, за да се осигури по-прецизно тълкуване на основните показатели, посочени в доклада", се казва в декларацията.

Страната ни не приема, че следва да бъде предмет на задълбочен анализ, тъй като текущата сметка е в излишък още през 2011 г. и на основание на есенните прогнози на ЕК от 2011 г. този излишък ще бъде поддържан и за периода 2012-2013 година.

Пазарният дял на българския износ расте за целия период, обхванат от таблицата с показатели, което е в подкрепа на растящата конкурентоспособност на икономиката.

България привлича над средното за ЕС чуждестранен капитал като дял от БВП през 2010 и 2011 година. Увеличението на производителността на труда в България се нарежда на второ място сред най-високите в ЕС (само след Естония).

Динамиката на разходите за труд на единица продукция през 2010 г. не е резултат от увеличение на средната работна заплата в икономиката, а е свързана с продължаващото преструктуриране на икономиката към сектори с висока добавена стойност. Номиналните

разходи за труд на единица продукция се очаква да спаднат под прага от 12 на сто през 2012 година.

Задлъжнялостта на частния сектор в случая на догонваща икономика като България не е причина за безпокойство, тъй като до голяма степен се дължи на приток на преки чуждестранни инвестиции (с дял от 62,5 на сто към края на септември 2011 година), се посочва в декларацията. Нашата страна настоява, че нетният външен дълг е по-добър показател за потенциална уязвимост, като в нашия случай той е относително нисък, в сравнение с други страни от ЕС.

"Всички тези развития следва да бъдат отразени в икономическия прочит на таблицата с показатели, което би показало, че в случая на България няма устойчиви дисбаланси, които будят тревога", заявява още нашата страна.

Във връзка с българското становище, подкрепено и от други държави в ЕС, е било преценено тази тема да бъде разгледана допълнително на предстоящото заседание на ЕКОФИН на 13 март след заседанието на Европейския съвет в първите два дни на март.

По повод точката от заседанието на ЕКОФИН, насочена към подготовка на Европейския съвет на 1 март и във връзка с участието в Пакта "Евро плюс", България декларира, че "координацията на данъчните политики ангажира държавите в ЕС да започнат структуриран диалог по въпросите от данъчната политика, по-специално с цел да се осигури обмен на добри практики, избягване на вредни данъчни практики, както и предложения за борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане".

България отново се обявява против въвеждането на общо пряко данъчно облагане в ЕС и подчертава, че "прякото данъчно облагане остава в компетентността на всяка отделна държава в ЕС".