В първия доклад на ЕК по механизма за ранно предупреждение:

България е в "сивия списък" на икономически уязвимите страни на ЕС

МФ възрази на оценките, че страната опасно прекрачва праговете на 4 макроикономически показателя

България е в "сивия списък" на икономически уязвимите страни на ЕС

Европейската комисия е съставила "сив списък" на 12 държави от Европейския съюз (ЕС), които са най-уязвими на икономически и социални сътресения в общността. В "сивия" списък, в който определени макроикономически показатели са разглеждани като гранични и потенциално опасни, попада и България. Страните от този списък подлежат на специален мониторинг от страна на ЕК.
 
"Списъкът" е в заключенията към първия доклад на ЕК по механизма за ранно предупреждение за макроикономическите дисбаланси (AMR), който бе оповестен от еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен пред европейските депутати в Страсбург във вторник.
 
Механизмът е първата стъпка от приложението на новата процедура за наблюдение и корекция на икономическите дисбаланси в страните от ЕС.
 
Дванайсетте страни, обект на задълбочен анализ на комисията, са Белгия, България, Кипър, Дания, Финландия,Франция, Италия, Унгария, Словения, Испания, Швеция, Великобритания.
 
Четири членки на ЕС - Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния - са в т.нар. "черен списък" и те не подлежат на засилен контрол от страна на ЕС по този механизъм, защото са обект на други програми за стабилизиране и финансово подпомагане.

Единадесет страни не се нуждаят от още по-задълбочен преглед в този момент: Австрия, Чешката република, Естония, Германия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша и Словакия. Въпреки това за тях ще има препоръки за фискални и макроикономически политики.
 
По отношение на България докладът отчита: Много бързо натрупване на външни и вътрешни дисбаланси, но сега в страната има значителни корекции. Тъй като нивата на натрупаните дисбаланси са все още високи, перспективите за по-нататъшна корекция изискват по-внимателно проучване.

Оценката се прави въз основа на десет ключови икономически показателя, сред които са размерът на държавните средства и на частни и държавни дългове, макроикономическата ситуация и динамиката на икономическото развитие, цената на работната сила, данъчната система, социалните гаранции.

"Тази криза подчерта рисковете, които макроикономическите дисбаланси излагат за финансовата стабилност, икономическите перспективи и за благосъстоянието на една страна, нейните граждани и ЕС като цяло. Днес ние стартираме един задълбочен контрол на макроикономическата ситуация на една страна като първа стъпка. Ако се окаже, че дисбаланс съществува и, че той е вреден, този нов инструмент е стъпка към коригиране на дисбалансите", заяви Оли Рен при представянето на доклада.

Той изтъкна, че новите правила на ЕС за икономическото управление се крепят на два стълба: фискален и макроикономически надзор. Процедурата за макроикономически дисбаланси е нов инструмент, който помага за откриване и коригиране на рискове в икономическото развитие.
 
България е посочена като прекрачила препоръчителните прагове на три показатели за външни и един за вътрешни дисбаланси - баланс по текуща сметка като процент от БВП, нетна международна инвестиционна позиция като процент от БВП, номинален разход за единица труд, както и дълг на частния сектор като процент от БВП.

Българското Министерство на финансите реагира остро на доклада. Оттам заявиха, че оценките за страната се обясняват като "особености на предкризисните години и прегряването на икономиката", първият  индикатор "баланс по текущата сметка" се отнася до 2008-2010 и отбелязва високите дефицити през 2008 и 2009 г., които са били съответно: - 23.1 и – 8.9%. През 2010 г. дефицитът по текущата сметка се свива до -1.3%.
 
"Високите дефицити се дължаха на големите чуждестранни финансови потоци, които постъпиха в българската икономика преди започването на световната финансова и икономическа криза. По отношение на ПЧИ в страната България беше на първо място в сравнение с новите държави от ЕС", се казва в обяснението на финансовото министерство на този дисбаланс.
 
По втория показател България има отрицателна стойност на "нетната международна инвестиционна позиция" за 2010 г. над заложения праг от -35% от БВП.
 
"Това се дължи на значителния чуждестранен поток на капитал под формата на ПЧИ и на финансиране на местната банкова система от чужди банки майки през годините преди кризата, както и на относително ниското равнище на БВП спрямо постъпилите капитали", се казва в обяснението на МФ.
 
Индикаторът "задлъжнялост на частния сектор" включва задълженията на фирмите и домакинствата както към финансови институции и помежду си, така и към нерезиденти, между които са компании майки или собственици на предприятия, опериращи на територията на страната.
 
Задълженията на частния сектор в България в края на 2010 г. е 169% от БВП, над максималната граница от 160%.
 
"След присъединяването на България към ЕС възходящите тенденции в икономическото развитие доведоха до значителни обеми чуждестранни инвестиции, които са необходими за малка отворена икономика като българската, но от друга страна представляват задължения на частния сектор. Заедно с високите предкризисни ръстове на банковите кредити това доведе до нарастване на цялостната задлъжнялост на този сектор", обясняват от МФ.
 
Динамиката на "номиналните разходи за труд на единица продукция" през 2010 г. надхвърля индикативния праг от 12%. Това, според МФ, се дължи основно на сравнително високите стойности на изменението на индикатора в периода 2007-2009 година.
 
"В предкризисния период българската икономика се характеризираше с ускорен растеж на производителността на труда и доходите от труд спрямо средните за ЕС нива, повлияни от процеса на конвергенция и високото търсене. Прегряването на икономиката, както и несъответствието между търсене и предлагане на работна сила в определени икономически дейности доведе до изпреварваща динамика на доходите от труд спрямо производителността на труда", се казва в пояснението на финансовото министерство.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?