България оглави световна класация за напредък във върховенството на закона

България оглави класацията на Проекта за световно правосъдие (World Justice Project) за най-голям напредък в сферата на върховенство на закона в света, докато Гърция и Белгия отбелязват най-голям регрес в ЕС.

Класацията показва, че в 14 от 27-те държави-членки на ЕС има спад в представянето спрямо 2022 година.

България е на първо място по подобрение в световен мащаб (+1.7%), а Словения е на четвърто място (+1.6%), предаде Euracitv. Очакване се правителството в София да използва този резултат като аргумент пред Австрия и Нидерландия, за да вдигнат ветото си върху приемането ѝ в Шенген.

Класацията показва, че Гърция и Белгия има най-голям регрес – съответно с 1.4% и 1% спрямо 2022 година. Рейтингът на Унгария спада само с 0.2% в сравнение с 2022 година, но общият натрупан спад от 2016 година насам е близо 10%.

Положението с върховенството на закона в Унгария се оценява по-негативно от това в България, но не само. Според класацията на WJP управлението на Орбан е влошило положението до степен, в която Унгария е по-зле и от страните в Западните Балкани, които се надяват на членство в ЕС.

Полша отбеляза спад от 0.6% от 2022 г. насам, натрупвайки общ спад от 11% от 2016 година досега, но страната тръгва от по-висока точка от Унгария.
Въпреки рекордното подобрение, България продължава да има втория най-лош рейтинг в ЕС, като на дъното е Унгария. Въпреки това България показва положителен растеж във всички области, с изключение на работата на регулаторите

В момента, кандидатствайки за влизане в Шенгенското пространство, България може да използва това класиране, за да лобира пред Австрия и Нидерландия, тъй като и двете цитират опасенията за върховенството на закона като основни аргументи за ветото си.

В същото време положителните новини ще стабилизират позициите на реформаторската проевропейска коалиция в българския парламент, която се бори за продължаване на реформите, коментира Euracitv.

Подобряването на съдебната система и нейната независимост може да се отдаде на радикални реформи, които бяха започнати през пролетта, засягащи главно прокуратурата.
България също така планира допълнителни конституционни реформи до края на годината, включително промени във Висшия съдебен съвет и прокуратурата. Освен това се очаква страната да даде на гражданите директен достъп до Конституционния съд.

Докладът на WJP констатира, че при 78% от страните по света има спад във върховенството на закона от 2016 г. насам, като законодателните, съдебните органи и гражданското общество губят позиции при контрола върху изпълнителната власт в световен мащаб.

Резултатите на индекса за правителствена отчетност и контрол и взаимодействие между властите sпадат в 74% от страните по света през последните седем години.
Въпреки това ЕС остава крепост за върховенството на закона, тъй като държавите от съюза  регистрират по-нисък спад в сравнение със страните в други региони.

Индексът на върховенството на закона се основава на оценки на правните системи на страните, отвореното управление, ограниченията на правителството, основните права, реда и сигурността и регулаторното правоприлагане.

В ЕС Гърция е на първо място сред страните от ЕС по отбелязан регрес през 2023 година. Съдебната система на Гърция непрекъснато се споменава в годишните доклади на ЕС за върховенството на закона.

През 2023 г. докладът на Европейската комисия отбеляза влошаване на достъпа до правосъдие и посочи, че са необходими промени, включително реформа относно начина, по който се назначават хора на висшите съдебни длъжности, за да се гарантира независимостта им.

Най-пресният пример е т.нар. "гръцки Уотъргейт“, скандал с подслушване, при който телефоните на няколко политици, бизнесмени и журналисти бяха открити подслушвани от нелегален шпионски софтуер Predator.

Въпреки че скандалът избухна през юли 2022 г., досега разследването в Гърция няма резултат. От опозицията твърдят, че продължават опитите за прикриване на виновните за скандала.