"Продължаваме напред". Реваншът на опрасканата конституционна реформа

"Слагаме точка на тази част от историята и продължаваме напред". С тези думи Христо Иванов напусна сградата на Министерския съвет, след като подаде оставка като правосъден министър във второто правителство на Бойко Борисов на 9 декември 2015 г.

Часове преди това ГЕРБ и ДПС опраскаха постигнатия през юли същата година "исторически компромис" за съдебна реформа чрез конституционни промени. Приликите между събитията през 2015 и 2023 година са твърде много, за да не бъдат припомнени.

Случилото се веднъж, може да се случи отново

Отново водещата фигура в процеса е Христо Иванов, но този път той е един от лидерите в парламента на реформаторската коалиция ПП-ДБ и участва много по-пряко в политическото договаряне.

Преди осем години той беше експертна фигура в правителството, която Борисов прие заради настояването на Реформаторския блок. Пак беше юли, но годината бе 2015-та, когато ГЕРБ, Реформаторският блок и ДПС постигнаха първия си "исторически компромис" за реформа в конституцията.

Договорено бе разделение на Висшия съдебен съвет на две камари - за съдиите, избрани от съдии, и на прокурорите. Внесен бе проект на правосъдното министерство, който предвиждаше съдиите да получат мнозинство в Съдийската колегия пред членовете, излъчени от парламента – т.нар. политическа квота.

В Прокурорската колегия трябваше да е обратното – политическата квота трябваше да получи право на блокираща квота, за да балансира огромното влияние на главния прокурор.

Накрая с две наглед минимални корекции ГЕРБ и ДПС обърнаха с хастара навън цялата реформа, изигравайки Реформаторския блок и Христо Иванов. Съдиите се оказаха напълно подчинени на политическото влияние в Съдийската колегия, а главният прокурор стана властелин на Прокурорската колегия, както и на целия Висш съдебен съвет с подкрепата на ГЕРБ и ДПС.

Така "историческият компромис" се превърна в "опраскване" на цялата идея за конституционната реформа. България се превърна в прокурорска република, начело на която бе качен Иван Гешев, а Висшият съдебен съвет бе неговото чугунено мнозинство.

Години след това Бойко Борисов "невинно" повтаряше, че за всичко това бил виновен Христо Иванов, защото ГЕРБ всъщност били приели неговия проект.

Новият исторически консенсус

Изминали са точно осем години от последния голям компромис, а на дневен ред е нов проект на новия "Реформаторски блок" (ПП-ДБ) за промяна в конституцията. Този път никой не иска да слага големи етикети на проектите - вместо исторически компромис вече се говори за голям консенсус.

Целта на проекта в частта за съдебната власт е единствено да поправи вредите, нанесени от ГЕРБ и ДПС през 2015 година. До това положение се стигна заради риска от загуба на близо 10 млрд. лева от Плана за възстановяване и няколко стимулиращи реформите санкции по глобалния закон "Магнитски".

Проектът на ПП-ДБ стига малко по-далеч от "историческия компромис", но не прекалено далеч. Зад умереността на проекта лъсва неговото предварително съгласуване с партньорите в конституционната "сглобка" ГЕРБ и ДПС, което означава, че има шансове да мине.

Предложението е Висшият съдебен съвет да е орган, който ръководи единствено съдилищата.  Той трябва да се състои от 15 членове, сред които председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).

Ключово е разпределението на силите в този нов ВСС - 8 от 15-те членове трябва да се избират пряко от съдиите. Това гарантира правото на съдийско самоуправление, което е водещ европейски стандарт. Само петима членове ще бъдат избирани от Народното събрание, но те не трябва да са магистрати. Целта е системата да не се затваря за обществото.

Съотношението 8:2:5 дава шанс на съда да се откъсне за първи път от политическите зависимости, които го владеят през ВСС през последните 30 години.

Прокурорите са отделени в Прокурорски съвет, който ще се състои от 10 членове. Мнозинството от 6 членове ще се избира от парламента. Представителите на политическата квота няма да бъдат магистрати, т.е. ще са независими от прокуратурата. Двама членове ще идват от прокуратурата, а един от следствието, четвъртият ще е главният прокурор.

Съотношението 6 на 4 теоретично дава шанс на Прокурорската колегия да прекрати диктатурата на главния прокурор.

За истинската промяна във ВСС и Прокурорския съвет не стига само приемането на конституционните поправки. Както при други реформи, всичко зависи от хората, които ще бъдат изпратени да ръководят съдебната власт.

За властта на главния прокурор

В допълнение конституционната реформа на ПП-ДБ предлага и знаково орязване на властта на главния прокурор.

Отпада правото му да осъществява надзор за законност върху всички институции в страната, което му даваше възможност да се бърка във всичко. Още е пресен споменът как в първите дни на пандемията прокурори бяха плъзнали по аптеките да се борят с по-високите цени на маските, въпреки че те не са нормативно регулирани.

Тази промяна ще спука властовия балон на главния прокурор, който досега му даваше широки възможности да се бърка в политиката. Отделно се премахва участието на прокуратура по всички граждански и административни дела. Целта е прокуратурата да се съсредоточи само върху наказателния процес.

Второто предложение е за отпадане на правото на главния прокурор да извършва методическо ръководство на всички прокурори. Страхът е "методическото ръководство" да не се превърне отново само в "ръководство" на цялата прокуратура и диктатът на главния прокурор да се върне отново.

ПП-ДБ ограничават и възможността на главния прокурор да сезира Конституционния съд (КС), наравно с ВКС и ВАС. Той ще има право да се отнася до КС по закони, с които се нарушават права и свободи на гражданите.

"Прокуратурата няма да бъде използвана повече като бухалка. Повече отговорност на прокурорите и повече независимост на съдиите“, каза Кирил Петков при представянето на промените.

Допълнително ограничаване на властта има през намаляването на мандатите на главния прокурор и на председателите на ВКС и ВАС от 7 на 5 години.

Омекотяване

Проектът за конституционни промени на ПП-ДБ в частта за съдебната власт е значително омекотен в сравнение с предишни идеи на двете партии. По-рано тази година Кирил Петков настояваше изобщо за премахване на фигурата на главния прокурор, но явно е бил разубеден от аргументите, че за това е нужно Велико Народно събрание.

Преди две години ДБ внесоха собствен проект за промени в конституцията, в който имаше идея за лустрация във всички публични длъжности, включително в съдебната власт.

За ВСС се предвиждаше силно редуциране на политическата квота до степен на обезсмислянето ѝ. Другата голяма идея бе главният прокурор да се избира от парламента, но за тази цел също е необходимо свикване на Велико Народно събрание.

Ако идеите на ДБ преди две години бяха показани, за да се харесат на електората, сегашните очевидно са писани, за да бъдат приети.

Има нужда от тунинг

Най-вероятно конституционната реформа в частта ѝ за съдебната власт ще бъде допълнително разширена, за да включи специалния магистрат, който е призван да разследва главния прокурор и неговите заместници.

Разследващият съдия е спорна фигура от гледна точка на българския конституционен модел и за премахване на съмненията, той трябва да бъде разписан в основния закон.

Досегашната съдебна реформа виси на косъм в Конституционния съд, но дори и да мине през ситото на КС, рисковете са трудно постигнатото съгласие да бъде лесно отменено при промяна в парламентарното мнозинство. Което би било жалко, защото България узряваше политически близо две десетилетия, докато парламентът постигне съгласие, че главният прокурор не може да е недосегаема фигура.