България получава 2.7 млрд. лв. за възстановяване през декември (видео)

България мина "първото сито" на Европейската комисия и до края на годината ще получи 2.7 млрд. лева (1.37 млрд. евро) по Плана за възстановяване и устойчивост. Това обявиха по едно и също време в Брюксел и в София председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и служебният вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов.

Сега предстои ЕК да изпрати становището си до Икономическия и финансов съвет (EFC) на общността. До четири седмици той ще излезе с позиция. На база и на това съгласуване Брюксел ще излезе с финална оценка, като се очаква средствата да постъпят по сметка в българския бюджет през декември.

Средствата ще бъдат използвани за реализацията на редица проекти в социалната сфера, вътрешната сигурност, транспорта. Един от значимите проекти, който ще бъде финансиран, е разширението на третата линия на софийското метро. През март започна строителството на метрото до ж.к. "Левски", който се финансира с 217.5 млн. лв. по плана.

Плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост са основани на резултати и зависят от изпълнението от държавите членки на инвестициите и реформите, посочени в тях. Българският план включва широк спектър от мерки за инвестиции и реформи в 12 тематични компонента. Той е на стойност около 12 млрд. лева (5.7 млрд. евро) под формата на безвъзмездни средства. С първото плащане ще бъдат дадени около 23% от средствата, които България трябва да получи общо по Плана. Всички средства трябва да бъдат усвоени до края на 2026 г.

"За мен е удоволствие днес да поздравя България. Според оценката на експертите на Европейската комисия България е готова да получи първо плащане по линия на NextGenerationEU. След като държавите членки дадат зелена светлина, България ще получи 1.37 милиарда евро в резултат на нейния добър и бърз напредък в изпълнението на първия набор от реформи и инвестиции, определени в плана. България извърши важни реформи и инвестиции за укрепване на рамката за борба с изпирането на пари, подобряване на адекватността и обхвата на схемата за минимален доход и предоставянето на социални услуги в страната, реформиране на предучилищното, училищното и висшето образование и ученето през целия живот, въвеждане на нова стратегия за пътна безопасност и план за действие и създаване на благоприятна инвестиционна среда за разгръщане на високоскоростни и 5G мрежи в страната", коментира председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

"Изключително горд съм днес да заявя, че точно както обещахме, първото плащане по българския План за възстановяване и устойчивост получи одобрение в рамките на служебния кабинет... Всички спекулации, че няма да получим парите се оказаха неверни. Това обаче не трябва да ни главозамайва, защото трябва да се ускори работата по изпълнението на плана", каза вицепремиерът Атанас Пеканов.

Как се стигна до тук?

Изплащането на 2.7-те милиарда лева бе поискано от България на 31 август. Това стана след като страната ни посочи, че изпълнила 22 условия и цели за получаване на парите.

Реално заявката за първото плащане бе подадена с едно неизпълнено условие - провеждане на обществена поръчка и избор на изпълнител за комуникационната система ТЕТРА в МВР.

Преди няколко седмици стана ясно, че и това последно условие е изпълнено. Поръчката беше проведена по всички правила и вече е възложена, отбеляза Пеканов.

Изпълнените 22 цели бяха насочени към сферата на образованието, климата и декарбонизацията, дигиталната свързаност, устойчив транспорт и пътна безопасност, правосъдие, недопускане пране на пари и други.

Изпълнение на 66 мерки за второто плащане от 1.4 млрд. лева

Второто плащане от над 1.4 млрд. лева (725 млн. евро) по Плана за възстановяване и устойчивост трябва да се заяви през първо тримесечие на 2023 година.

Преди това обаче страната ни трябва да изпълни 66 етапни мерки, каза Атанас Пеканов. Те включват приемането на 22 законопроекта. С изключение на един, всички останали са приети от служебното правителство и са внесени в парламента за одобрение, заяви вицепремиерът.

Единственият законопроект, който все още не е готов, е свързан с промени в Закона за енергетиката. Тези промени ще засегнат изпълнението на няколко етапни мерки, сред които дефинирането на понятието "енергийна бедност", посочи Пеканов.

Според източници на Mediapool от Европейската комисия страната ни трябва да приеме и изричен план за поетапното затваряне на въглищните централи до 2038 г. Според Пеканов това не е обвързващо условие за получаване на второто плащане. Ангажимент е обаче страната ни да намали с до 40% парниковите емисии до 2026 г., отбеляза вицепремиерът.

До второто плащане България трябва да е приела нов антикорупционен закон и да е сформирана новата антикорупционна комисия.

Правилата на Плана за въстановяване и устойчивост предвиждат в рамките на всяка календарна година държавите от ЕС да имат право да поискат само две плащания. Ако някоя страна закъснее, тя има право да се поправи в рамките на 6 месеца, а след това в нови 2 месеца ЕК да оцени усилията ѝ.

Евтини кредити по плана до август 2023 г.

Отделно от това България може да получи евтини кредити по Плана за възстановяване и устойчивост. Страната ни може да изтегли до 9 млрд. евро.

Ако България иска да се възползва от тази опция трябва да побърза и за изпрати искане за кредитиране до Брюксел най-късно до август 2023 г., обясниха източници на Mediapool от ЕК.

Лихвата по финансовите инструменти на Плана за възстановяване и устойчивост е около 3%. За сравнение България изтегли през септември 2.25 млрд. евро нов дълг при лихва от над 4%. През октомври обаче се отказа заради високата лихва от над 5%.

Българските работодатели настояват страната ни да тегли от по-евтините кредити, които се предоставят по Плана за възстановяване и развитие.

Служебният кабинет обаче не е мислил по този въпрос и няма взето решение, каза Атанас Пеканов.

Ако до август 2023 г. страната ни не заяви използване на кредитните инструменти или не ги заяви в пълен размер, неизползваните от България заеми може да бъдат заявени от други страни членки.