България получи покана за НАТО

11 години след разпадането на Варшавския договор, България и още 6 бивши комунистически страни скъсаха окончателно с миналото си и станаха част от евроатлантическата цивилизация. На първата си среща на върха през 21 век, НАТО покани България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения да се присъединят към Северноатлантическия договор. Това е най-мащабното разширяване в 53-годишната история на Алианса, което сложи край на Ялтенското разделение на Европа.

Държавните глави на 19-те страни-членки взеха исторически решения и за новите предизвикателства пред колективната сигурност след 11 септември - тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение. 19-те гласуваха единодушно да се създадат антитерористични сили на Алианса и промениха командната структура, така че тя да може да провежда антитерористични операции навсякъде по света. В декларация за развитие на военните си възможности, НАТО записа, че започва проучване за изграждане на отбранителна система, която да се свърже с американския противоракетен щит и така да се осигури международна защита за прихващане на ракети.

Държавните и правителствените ръководители на 19-те декларираха единството на Алианса по темата Ирак и обявиха, че "съюзниците са заедно в съпричастността си да предприемат активни действия и да подпомогнат усилията на ООН, за да се гарантира пълното, незабавно и безусловно изпълнение на резолюцията на Съвета за сигурност", която резолюция те определиха като последен шанс за Саддам.

Поканата

"Предлагам на съвета на държавните глави на страните членки да поканим България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Това е решението, Съветът така реши", заяви точно в 10,56 ч. днес генералният секретар на Алианса Джордж Робъртсън в Прага.

В същия момент от Националния дворец на културата в центъра на София, Атлантическият клуб спусна знамената на България и на НАТО.

В Народното събрание, усмихнат, бившият премиер Иван Костов напълни с шампанско чашите, с които депутатите от ОДС се поздравиха за успеха на страната ни, за който СДС работи от самото създаване на партията.

"С общи усилия успяхме, връщане назад няма", бяха първите думи на външния министър Соломон Паси от Прага, който през 1990-та, от трибуната на ВНС пръв заяви, че България трябва да стане член на НАТО.

България днес прекрачи на другия бряг, успя да извърви нелек път и заслужено спечели доверие от страна на демократичните държави, каза лидерът на СДС и бивш външен министър Надежда Михайлова.

Получихме поканата, защото много хора и много институции работиха за това. Имахме много тежки моменти, а ако трябва да бъда откровен - на мен ми беше най-тежко по време на кризата в Косово, бе първата реакция на бившия президент Петър Стоянов.

Предшественикът му Желю Желев определи събитието в Прага като окончателен кръст на наследството от Ялтенската конференция, разделила света през Студената война. Поканата е потвърждение и признание за необратимостта на демократичните процеси в България, каза д-р Желев.

Беше направена стъпка, приета съзнателно от целия народ, не само от политиците. Когато нацията успее да направи една успешна стъпка, това е знак за добра перспектива, коментира бившият служебен премиер Стефан Софиянски, който представи през 1997 г. българската кандидатура за членство в НАТО.

Буш: Всеки който се изправи като враг срещу вас, се изправя и срещу нас

От една година ние обсъждаме - има ли сили НАТО за такъв процес на разширяване. Сега ние знаем, че сме в състояние и новото разширяване на Алианса ще запази неговата сила и стабилност, изтъкна генералният секретар на пакта лорд Робъртсън във встъпителната си реч пред 19-те в Прага. Робъртсън специално заяви, че разширяването на Алианса не е насочено против никоя страна.

Генералният секретар на НАТО определи срещата в Прага като повратен момент за Алианса. 11 септември изправи света пред нови предизвикателства, пред коктейл от смъртни заплахи, които могат да избухнат във всяка точка на света. НАТО има възможност да докаже, че свободният свят може да отговори на тях, защото Алиансът е коалиция от свободни, демократични нации, каза Робъртсън.

Той напомни, че НАТО беше в сърцето на промяната на Европа през 90-те години на миналия век, активно участва в запазването на мира на Балканите и се справи блестящо със задачите си.

Вече никога няма да посрещате една агресия сами, заяви Джордж Буш, обръщайки се към новопоканените страни, сред които и България. Всеки, който се изправи срещу вас като враг, се изправя и срещу нас, подчерта американският президент.

Той акцентира, че с разширяването на НАТО се засилват не само военните възможности на най-важния за САЩ съюз, но и се укрепва и демократичния му дух.

Разширяването показва ангажимента ни към свободата и към единна, свободна и мирна Европа, каза Буш. Американският президент подчерта, че новите членове ще трябва да поемат собствените си отговорности в Алианса, но веднъж влезли в него, те ще имат гаранции за сигурността си съгласно принципите на Северноатлантическия договор.

Почти всички държавни и правителствени ръководители на европейските съюзници отбелязаха, че на първата среща на върха на НАТО през 21 век се слага край на последните остатъци от разделението на Стария континент след Втората световна война. Блеър, Шрьодер и Берлускони споменаха и новите отношения на НАТО с Москва, както и значението на споделеното разбиране, че Алиансът не е насочен срещу Русия.

Турският президент Ахмед Сезер акцентира, че вратите на Алианса остават отворени и за нови членове, като изброи Македония, Албания и Хърватия.

Оценката на норвежкия премиер бе: Променихме политическата карта.

Първанов: България се завърна в демократичното семейство

Бившият лидер на БСП и настоящ президент Георги Първанов бе първият български държавен глава, който официално участва в най-висшия форум на НАТО и се обърна към ръководителите на страните - членки. За нас Прага е повратна точка на завръщането на България в семейството на демократичните народи, заяви Първанов на тържествената церемония в Конгресния център в чешката столица, събрала лидерите на 19-те и държавните глави на новопоканените 7.

В българската делегация бяха и премиерът Симеон Сакскобургготски - който кацна в чешката столица към 11,30 ч. и пропусна официалното оповестяване на поканата, външният министър Соломон Паси, министърът на отбраната Николай Свинаров, шефът на генералния щаб ген.Никола Колев.

България се приобщава към евроатлантическото пространство на сигурност и интеграция, заяви българският държавен глава пред 19-те и сравни днешния ден с падането на Берлинската стена. Първанов изрази надежда, че процесът до пълноправното членство на поканените днес държави ще бъде осъществен в максимално кратък срок. Президентът заяви твърда подкрепа на политиката на "отворени врати" на Алианса след Прага, с акцента, че последващото разширяване ще бъде най-добрата гаранция за трайна стабилизация на европейския Югоизток.

Само Първанов изброи имената на допринеслите за НАТО

След съвместното заседание на 19-те и новите седем, президентът и премиерът дадоха обща пресконференция, в която като основен говорител се изяви Първанов. На нея, както и преди излитането си за Прага тази сутрин, държавният глава бе единственият от днешните управляващи, който поименно изброи предшествениците със заслуги за получаване на поканата - Желю Желев, Петър Стоянов, Стефан Софиянски, Иван Костов.

На брифинга бившият лидер на БСП специално благодари на онези представители на левицата, които са обърнали позицията на партията и консенсусът в българското общество станал възможен. За пример Първанов посочи актьорът - депутат Стефан Данаилов, известен на поколенията и като "майор Деянов".

Първанов открои и ролята на гражданските структури и специално на Атлантическия клуб, като подчерта значението на инициативата на настоящия външен министър Соломон Паси.

В изявленията си пред медиите президентът акцентира, че влизайки в клуба на богатите, България трябва да обърне поглед към вътрешните си проблеми. Същият акцент избра за приветствената си реч в парламента и лидерът на БСП Сергей Станишев.

Медиите питат за бази на НАТО в България

Едни от най-настоятелните въпроси на медиите бяха свързани с перспективата в България да бъде изградена база на НАТО.

На желанието на журналистите да разберат дали НАТО или САЩ ще ползват летище Сарафово, премиерът Сакскобургготски отговори да не се съревноваваме с Румъния. Преди него Първанов заяви, че не знае още в каква инфраструктура ще се инвестира - пътища, летища или друго, но "трябва да се инвестира в мира, това вече е осъзнато и от нашите съюзници в НАТО". Конкретен отговор избегна и външният министър, който заяви само, че още преди 17 юни м.г. обещал на избирателите си в Бургас да имат НАТО-вска база.

По-рано през деня, министър Соломон Паси даде първата пресконференция за българските медии, акредитирани в Прага. Той заяви, че поканата не е гаранция за пълноправно членство и посочи оръжейния скандал "Терем" като възможна причина да не се стигне дотам. Досега подобен прецедент в историята на Алианса няма.

По повод успехът на страната ни в Прага, външният министър направи аналогия и с преговорите за членство в ЕС. 13 години вървяхме към НАТО, ако бъдем единни за ЕС, успехите ще дойдат по-бързо, заяви Паси. За всички думите му бяха директна препратка към споровете между правителството - от една страна, и президента от друга по повод позицията на България за АЕЦ "Козлодуй".

Нека да видим какво ще реши НАТО, отговори Паси на въпрос дали България, вече като член на Алианса, безотказно ще реагира на покана да допринесе срещу Ирак. При тръгването си за Прага сутринта и президентът Първанов не се ангажира с позиция, макар че още в понеделник стана ясно, че САЩ са изпратили запитване по въпроса на повече от 50 страни.

Преди Паси, пред чакащите повече от 4 часа след словото на Робъртсън български медии, се появи правителственият говорител Димитър Цонев, за да раздаде декларацията на правителството. Това видимо не удовлетвори чуждестранните журналисти, очакващи официалните български представители. Извън декларацията Цонев каза само, че в рамките на новата стратегия на НАТО България ще се специализира в сферите на медицинските услуги и комуникацията. По-късно министърът на отбраната Николай Свинаров уточни, че става дума за химическа защита, която е актуална във връзка с оръжията за масово унищожение. При изпращането на банно-перилния комплекс в Афганистан, военни специалисти го класифицираха в сферата на химическата защита.