България се е върнала в 1996 г. по политическа стабилност

Управлението в България и контролът върху корупцията през 2004 г. са се подобрили с 20-25 процента в сравнение с 1996 г. Въпреки това държавата се е върнала по нивото на политическата стабилност от преди осем години и е намаляло спазването на законността. Това сочи доклад на Световната банка за развитието на управлението за посочения период, цитиран в петък от Радио “Дойче веле”.

Документът, който засяга и страната ни, е изготвен като е използван нов метод, използващ шест критерия за измерване качеството на управление, което влияе пряко върху качеството на живота на гражданите в съответната страна. Така се деполитизира оценката, смятат финансовите специалисти.

Методът измерва политическите, граждански и човешки права. Критерият политическа нестабилност и насилие индикира стабилността на правителството и заплахи като например от тероризъм. Ефикасност на правителството измерва компетентността на бюрократичния апарат и качеството на гражданските услуги. Останалите критерии се отнасят до спазването на законността, контрола върху корупцията и способността на правителството да регулира пазарната политика.

Авторите на дколада посочват, че дори малки подобрения, отнасящи се до спазването на законите, могат да се измерват с голяма точност и водят до около 300 процента увеличение на прихода на глава от населението.

Най-общото заключение в новия документ на Световната банка, който дава данните за управление в 209 държави за периода 1996-2004 година, е, че качеството на управление почти навсякъде по света стагнира и не показва тенденция към подобряване. Това се отнася както за т.нар. бедни, така и за богатите държави.

Спадът в политическата сталбилност на България на 51 процента през 2004 г. на практика връща страната ни в 1996 г., когато е било същото равнище. Високата точка на политическата стабилност у нас е била през 2002 г., когато сме отбелязали 64 на сто. Въпреки това България е една от трите държави с най-висока политическа стабилност на Балканите. Тя е на трето място след Хърватия и Румъния. Турция остава далеч зад тях. Най-ниска е стабилността в Албания и Сърбия, пишат авторите на доклада.

Те посочват още, че главната сила, която може да предизвика положителни промени в управлението е политическата воля на правителството. Това са показали примерите в няколко държави в Източна Европа, които са сред малкото, подобрили своето управление. Те са на първо място Словения, след нея трите балтийски републики. Балканските стабилни държави обаче изостават с цели 30 процента от добрите модели на Словения и трите балтийски държави, които са начело в листата на източноевропейските страни не само по този критерий, но по общото качество на своето управление.