България смята да свие четворно руските газови доставки

“Газпром“ може да загуби още един потребител в Европа. След Хърватия, България смята рязко да намали покупката на руски природен газ - от сегашните 2 млрд. куб. м до 500 млн.. куб. м, пише в четвъртък руското издание “Комерсант“. Страната разчита на ръста на собствения добив, на покупката на гориво от Турция, а също и на разработката на шистов газ, в която перспектива “Газпром“ не вярва.

За това, че България смята в близките две-три години да се откаже от дългосрочните договори с “Газпром“, заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, пише изданието и допълва, че по думите му целта на страната е да купува от Русия не повече от 500 млн. куб. м.

Не е ясно откъде цитира “Комерсант“ подобно изявление на Трайков за конкретен размер на газовия внос от Русия, каквото той не е правил пред български медии. Това би означавало руският газов експорт за България да падне четворно.

"Убедени сме, че ако имаше подобно изказване от българска страна, то щеше да намери място в руските медии още същия ден, а не в произволен ден от процеса на водене на преговорите. Знаем, че е така, защото така реагират професионалните медии, а по-голямата част от руските медии са такива", коментираха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма пред Mediapool.

В момента страната потребява 2.5 млрд. куб. м суровина годишно, от които 2 млрд. куб. м са руски газ, внасян от контролираната от “Газпром“ и регистрирана в Швейцария “Овергаз“ и други посредници, но тези количества ще се намаляват за сметка на алтернативни доставчици и собствен добив.

В преговорите с “Газпром“ по доставките на природен газ след 2012 г., когато изтичат сегашните договори с “Овергаз“, “Газпром експорт“ и “Винтерсхал“, все още не са коментирани конкретни количества, казаха за Mediapool от “Булгаргаз“. Според източници от българското газово дружество се обсъжда схема, която да позволява възможно най-голяма гъвкавост при доставките и обвързване на клаузата при поръчките “take or pay“ с мобилността на обемите.

Колкото по-голяма мобилност предложат руснаците, толкова по-големи ще са поръчките, е позицията на “Булгаргаз“.

Според дружеството става въпрос за пореден тактически ход на руснаците в хода на преговорите по бъдещия договор за доставките след края на 2012 г., за която се знае само, че ще е с дъщерната на “Газпром“ - “Газпром експорт“. България обаче все още не е решила дали да се съгласи на искания от руснаците дългосрочен договор до 2030 г. или да е краткосрочен до заработване на газовите връзки с Гърция и Румъния през 2014 г., а по-късно и на интерконекторите с Турция и Сърбия, за да намали зависимостта си от руския газ, както и да включи в по-големи количества собствен добив.

“Комерсант“ отбелязва, че на първо място България разчита на компанията “Дайрект Петролеум“ (чието българско дружество бе купено от “Трансатлантик Петролеум“ - бел. а.), която в скоро време ще започне да изследва газовите залежи край Ловеч, оценявани на около 10 млрд. куб. м, а реално там след година-две ще се добиват до 1 млрд. куб. м, по думите на Трайков.

Изданието припомня за договорката между София и Баку за доставка на 1 млрд. куб. м азерски газ, който да идва чрез бъдещата междусистемна връзка с Турция, както и за даденото разрешително на американската “Шеврон“ да проучва за шистов газ край Нови пазар в Североизточна България, където по предварителни оценки на компанията има между 300 млрд. и 1 трилион куб. м залежи на алтернативното гориво.

Шефът на аналитичната компания “Ийст Юръпиън Газ“ Михаил Корчемкин смята, че България трябва първо да развива конкурентен пазар вътре в страната, какъвто в момента липсва, иначе цената на природния газ ще си остане висока.