България в ерата на 5G: След тестовете накъде?

Aко преди 3-4 години 5G ни се струваше вероятен, но все още далечен етап от развитието на мобилните технологии, новината е, че новото поколение на мобилните комуникации вече е тук. Или поне така изглежда, ако се съди по шума, който се вдига около него. За разлика от 4G, което се появи в България със сериозно закъснение спрямо други държави, сега изглежда, че родните оператори са доста по-добре подготвени. Не всичко е перфектно на този пазар, въпреки че гледката всъщност не е и особено мрачна, а по-скоро неясна.

В последните месеци и трите големи оператора проведоха 5G тестове, които целяха да изпробват и демонстрират предимствата и възможностите на новата технология. Това стана възможно благодарение на тестовия спектър, който беше отпуснат именно с цел да се изследва потенциалът на 5G.

Първи от възможността се възползваха A1, които демонстрираха първата 5G базова станция у нас, а по-късно и възможностите, които технологията разкрива при състезателния гейминг. "Теленор" подходи с различен мащаб и направи множество 5G демонстрации от различни места в страната и в различни сфери - от дистанционен медицински преглед, през живо излъчване на концерт, до управление от разстояние на производствен процес във фабрика. Макар и последни по време, "Виваком" действаха ударно и в рамките на едно събитие демонстрираха виртуален видео урок в реално време, съвместен концерт на артисти, които се намираха на различни места както едни от други, така и от публиката, и запис на 360-градусово VR видео от полет на парапланер. Освен възможностите на новата технология, тези публични демонстрации на операторите показват и тяхната готовност да приложат технологията на практика.

За повечето потребители, които най-често измерват качеството на една мобилна мрежа със скоростта, 5G може да донесе точно това – възможност да обменят огромни количества данни през мобилната мрежа с изключително висока скорост. Но това е само върхът на "айсберга от възможности“, който технологията обещава, поне на теория. Миниатюрното закъснение (latency) в достъпа до масив от данни или за изпълнение на команда от дадена програма, което 5G предполага, може би няма да впечатли обикновения гражданин, който разглежда какво ново има в социалните мрежи, но пък е супер интересно за производителите на самоуправляващи се автомобили и за специалистите по дистанционна хирургия, например. Създателите на IoT приложения също с нетърпение очакват масовото въвеждане на 5G, а големи компании и правителства вече изследват възможностите да поискат от обслужващия ги оператор да изгради за тях отделна, частна, високоскоростна и добре защитена от хакерски атаки мобилна мрежа, която да действа на територията на даден офис, завод или военна база.

Като цяло ефектът от въвеждането на 5G ще бъде на пръв поглед доста "невидим“ за отделния човек, но кумулативният ефект от технологията върху цели икономики, макар и все още трудно измерим, има потенциал да бъде огромен. Нещо повече, не са малко изследователите, които смятат, че възможностите, които 5G предлага, са и предпоставка за възникване на нови професии, нови видове услуги, а също и на нови индустрии.

През последните четири години българските мобилни оператори инвестираха стотици милиони в своите 4G мрежи и скорости за мобилен интернет от типа на 50-100 mbps се приемат от крайните клиенти на компаниите като нещо нормално и дори очаквано, защото са напълно достатъчни за безпроблемно гледане на онлайн видео с висока резолюция, за стриймване на музика, качване на висококачествени снимки в интернет и т.н. Сега обаче, на практика преди да са си възвърнали тези инвестиции, операторите вече трябва да планират нови, доста сериозни финансови ресурси, с които не само да обновят съществуващата си инфраструктура, но и да изградят огромно количество изцяло нови съоръжения, за да посрещнат очакванията на потребителите за 5G и базираните на тази технология услуги.

От всичко казано дотук, може би е логично, че въпросът кога тази технология ще е достъпна за клиентите на операторите е сред най-често задаваните. Hовините, че операторите тестват 5G може и да са оставили някого с впечатлението, че въвеждането на 5G в България е буквално зад ъгъла, но това най-вероятно не е вярно, защото за да се случи това, на телекомите им предстои първо да се справят с много други предизвикателства, освен с вече споменатата нужда от инвестиции. Парадоксално или не, тези предизвикателства съвсем не са толкова в технологичната сфера, колкото са в сферата на регулациите, законите и общественото мнение. С други думи, ако приемем, че операторите с бързи стъпки се подготвят за 5G, същото ще трябва да направят и държавата, и нейните регулаторни органи, а в някаква степен и самите потребители, които също не са съвсем готови за 5G.

Също като при старта на 4G, и сега темата с наличния радиочестотен спектър и законовата уредба на строителството на телекомуникационни съоръжения са основен фокус за всички участници в процеса. И трите оператори се нуждаят от допълнителен честотен спектър, който да използват, за да развиват своите мрежи. На първо място това означава разрешаване на дългогодишния казус за освобождаването на ключовите честоти на 700 и 800 MHz, които в момента са заети от Министерство на отбраната. Историята с освобождаването на тези части от спектъра е дълга, епична, объркана и лъкатушеща, но за първи път от поне десет години има надежда, че ще стигне до щастливата си развръзка. Не е съвсем ясно как и с какви пари, но поне е ясно, че от страна на правителството има воля и желание за това.

Освен освобождаване на честоти обаче, операторите искат и понижаване на цените на свободния спектър, които в момента са едни от най-високите в Европа. Това прави инвестициите на операторите огромни, дори преди да стане дума за техническите въпроси като оборудване и строителство на базови станции. Може и да е учудващо за някого, но решението на този проблем изглежда също предстои съвсем скоро, а КРС вече публикува новата тарифа за спектъра за обществено обсъждане, която изглежда приемлива за операторите.

Споменахме вече самите базови станции тоест съоръженията, които са гръбнака на всяка мобилна мрежа. С тях е свързан и още един ключов проблем, пред който телекомите са изправени. Строителните регулации у нас са такива, че всеки елемент от мобилната мрежа се третира като самостоятелно строителство. Това означава, че за всяка промяна в базовите станции, дори да става дума за елементарна подмяна на антена или ъпгрейд на оборудване, компаниите трябва да преминат през пълния процес за разрешение на строителство и узаконяване. Този процес е еквивалентен на процесите за изцяло нова сграда и може да отнеме между половин и една година, в някои случаи дори повече. В това отношение България изостава от множество европейски страни, включително Румъния и Сърбия, където процесите са значително облекчени и по-бързи.

За да се промени тази патова ситуация са нужни промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които тепърва предстоят, но също като със заетите от военните честоти, и тук изглежда, че подкрепа от страна на ключовите участници от страна на държавата има. Времето ще покаже дали и кога промените в ЗУТ ще станат факт, но операторите вече заявиха, че при сегашните строителни разпоредби, изграждането на 5G мрежа ще бъде бавен, скъп и мъчителен за всички страни процес.  

Последното предизвикателство, което телекомите трябва да преодолеят, ако искат да предложат 5G услуги, е общественото мнение, което продължава да се води от страха, че мобилните мрежи вредят на човешкото здраве. Този страх е подхранван от равни дози фалшиви новини, псевдо-наука и чистосърдечно, нормално притеснение от новото и неизвестното. Преди всичко, проблемът се корени в липсата на знание как работят мобилните мрежи, какви излъчвания генерират базовите станции, опасни ли са и какво правят операторите и държавата да защитят гражданите от евентуалните рискове.

Сред безспорните факти по темата е, че радиочестотите, на които работят мобилните комуникации, включително 5G, не са йонизиращи, не са с рентгенови лъчи или ядрена радиация и не могат да увредят организма на човек или животно. Това се потвърждава от около половин век научни изследвания, според които няма доказателства за вреда от излъчванията на мобилните мрежи и мобилните телефони. Така поне твърдят Световната здравна организация, съответните институции на ЕС и Международната комисия за защита от нейонизираща радиация (ICNIRP), която пък определя нормите за пределните нива на електромагнитни излъчвания.

Всички държави в света се ръководят от препоръките на  ICNIRP, когато определят нормите, валидни за операторите на тяхната територия. В повечето случаи те съвпадат със стойностите, които комисията определя. България е от изключенията - у нас въпросните норми са между 45 и 100 пъти по-строги от препоръчваните от ICNIRP. Министерството на здравеопазването пък е органът натоварен с контрола на това дали операторите ги спазват. И този контрол е двустепенен – първо още на ниво проект за базова станция, а в после - след построяването на базовата станция, когато се извършват измервания на реалните излъчвания на базовата станция. Базова станция може да бъде въведена в експлоатация само ако всичко е в норма. Разбира се, най-добре би било ако и в България имаше свободно достъпна система за постоянен мониторинг на електромагнитните излъчвания, която да следи не само излъчванията на мобилните мрежи, а също така и на други източници – електропреносна мрежа, граждански и военни радио-съоръжения и др. каквато има например в съседна Румъния. Данните в тази система ясно ще показват какви са излъчванията в неговия квартал или град и дали отговарят на нормите, също както правим това със системата за наблюдение на качеството на въздуха в София, например. Това със сигурност би внесло голяма доза спокойствие сред потребителите и ще повиши информираността им.

В заключение, това, което знаем със сигурност е, че и трите големи мобилни оператора заявяват своята готовност и желание да започнат изграждането на 5G мрежи, държавата изглежда също ги подкрепя за разрешаването на част от ключовите спънки пред тях, а потребителите ще трябва да проявят известно търпение преди да могат да се насладят на прелестите на новата технология. И дори шумът около новата технология да изглежда за някого повече като рекламен трик, отколкото като сериозен опит за решаване на реални проблеми, фактите показват, че 5G ще бъде от ключов фактор за конкурентоспособността на българската икономика и позицията на България като технологичен лидер.