България зачерква и променя 18 проекта от плана за възстановяване

Правителството взе решение в сряда да промени и да премахне част от включените в момента проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, по който България има право на безвъзмездни 11.1 млрд. лв., от които вече получи 2.7 млрд. лв. преди година, но за останалата сума трябва да докаже,че са извършени редица реформи.

Става въпрос за 18 проекта, които са засегнати в по-малка или по-голяма степен. 

Проектът за изграждане на парк за батерии за съхранение на електроенергия за 1.6 млрд. лв., които трябваше да бъдат дадени на държавния мрежови оператор, отпада в сегашния си вид. Той се трансформира с по-малък проект за 500 млн. лв., с които ще се дава 50 процента субсидия за фирми, които искат да си изградят система за съхранение на ток.

Друг от засегнатите проекти е този за протонен център за лечение на онкозаболяване, за който в плана бяха предвидени 188 млн. лв. Той закъснява с година, няма как до 30 юни 2026 г. да бъдат проведени тепърва обществените поръчки да се изгради, да бъде закупено оборудването, да тръгне и да бъде разплатено, обясни Асен Василев.

Финансовият и здравният министър уточниха, че проектът за протонен център може да се изпълни с друго финансиране, например с бюджетни средства. От ГЕРБ обаче определиха отказът от този проект като "липса на държавническо мислене и стратегически поглед за развитието на медицината в България" и настояха за изслушването на здравния министър Христо Хинков в Народното събрание по въпроса. 

Протонната терапия е по-прецизна, по-малко инвазивна и щадяща спрямо стандартното лъчелечение и затова е особено подходяща при онколечението на деца. В момента тя не е достъпна у нас и български пациенти търсят възможности за лечение с нея в чужди клиники. Ззатова изграждането на протонния център е от ключово значение. На среща преди ден здравният министър Христо Хинков е изложил аргументите си пред финансовия министър защо е важно да има протонен център, но крайното решение за отпадането на проекта е на финансовото министерство поради неговото забавяне.

Забавянето идва от неговата сложност, лутането къде точно да бъде изграден, в съчетание с честите смени във властта през последните 2 години. Първоначално се обсъждаше протонният център да е в бъдещата Национална детска болница. Нейният строеж обаче още не е започнал и се обсъждаха и други опции като Специализираната болница по онкология в София и университетската "Света Марина" във Варна. В интервю за Mediapool през юли тази година зам.-министърът на здравеопазването Илко Гетов обясни, че към изграждането на протония център има много специфични изисквания от гледна точка на земетръсност, стабилност, подпочвени води, надземна, подземна част. Затова бе сформирана работна група със специалисти по радиология, радиационна защита и др.

Сега финансовият министър обясни, че "проекти с над година забавяне по естествен начин отпадат.

Причината за промените е промяната на финансовата рамка на плана през 2022 г., когато Европейската комисия намали с 1.1 млрд. лв. средствата за България заради по-доброто представяне на икономиката в пандемията от коронавирус, заради което и бе създаден Планът за възстановяване и развитие от Европейската комисия.

"30% от средствата в Плана за възстановяване зависеха от това колко добре са се възстановили икономиките и през 2022 г. по формула, която е договорена още при създаването на Плана, 24 от 27 държави загубиха средствата“, припомни Асен Василев.

Отделно прекрояване на проектите се налага и заради инфлацията, която доведе до поскъпване на строително-монтажните работи и услугите

Василев коментира по отношение на териториалните планове, че до края на този месец те трябва да бъдат финализирани и изпратени до ЕК. Той подчерта, че България трябва да се възползва от тези средства и че Министерството на енергетиката, както и всички представени в енергетиката, в т.ч. не само от Стара Загора, но и от Перник и Кюстендил, трябва да решат какъв е най-добрият начин тези средства да бъдат инвестирани, така че регионите да се развиват.