Членът на Съвета за електронни медии (СЕМ) Пролет Велкова предложи генералният директор на БНТ Емил Кошлуков да отстъпи поста си до избора на нов ръководител на обществената телевизия.

В момента Кошлуков продължава да е генерален директор на БНТ, макар мандатът му да изтече.

В четвъртък се стигна до словесен сблъсък между Велкова и Кошлуков, докато той представяше пред СЕМ отчета си за периода януари – юни 2022 година, съобщава БНР.

Велкова посочила, че в сегашната ситуация централният въпрос е този за доверието към обществената телевизия.

"Плурализмът ми се струва, че в БНТ се разбира по-скоро и най-вече като даване възможност да се чуят различни, много, възможно всички гледни точки, което е разбира се, прекрасно, но в никакъв случай не мисля, че е достатъчно, за да има плурализъм такъв, какъвто в по-задълбочения смисъл на думата трябва да го възприемаме, а именно да има журналисти, които да успяват да отсеят зърното от плявата, да помогнат на зрителя да се ориентира къде е лъжата, къде е истината, къде са фактите, къде са манипулациите", каза Велкова.

Изглежда обаче Емил Кошлуков, според когото доверието в БНТ е голямо, няма намерение да се откаже от поста преди да бъде избран нов генерален директор:

"Докато аз съм директор, ще отстоявам независимостта и спокойствието на моите колеги. Няма да позволя партиен секретар да им казва какво да правят. На Вас как ви се струва е друга тема. Вашите мнения са си ваши, имате право на тях. Доверието в БНТ е огромно, тя е водещата телевизия в момента в България по доверие, независимо от цялата кампания, хули и опити, такива като вашите да я дискредитират. Не влияе".

Кошлуков все още е начело на БНТ, закщото на 29 юни СЕМ не успя да избере негов нов генерален директор, а и до момента медийният регулатор не е започнал нова процедура. Поводът за забавянето е подадена на 6 юли жалба от Ирина Величкова, която участва в проваления конкурс заедно с Кошлуков, Венелин Петков, Сашо Диков, Ирина Величкова, Василена Матакиева, Красимир Ангелов, Сашо Йовков и Светлана Божилова.

Самото участие на Кошлуков в провалилия се конкурс бе посрещнато с критики и призиви той да не бъде допускан с аргумента, че той не отговаря на изискването "да има обществен авторитет и професионално признание". СЕМ обаче реши да не го дисквалифицира. В крайна сметка той получи 4 гласа "против", но остана на поста, след като представителите на президентската квота – Соня Момчилова и Габриела Наплатанова не подкрепиха претендента, събрал най-много гласове – Венелин Петков. 

АЕЖ неколкократно се обявиха срещу оставането на Кошлуков на шефския пост, но и досега той продължава да го заема.

Противоречивите прояви на Кошкуков през годините

Още преди да бъде избран за шеф на БНТ, Кошлуков предизвика критики и съмнения дали трябва въобще да заеме поста. Кандидатирайки се за поста през 2017 г., той покри критериите за трудов стаж, посочвайки, че през последната година преди конкурса е бил програмен шеф в телевизия "Алфа" на партия "Атака". Дотогавашният му ръководен стаж в на ТВ7 и Нюз 7, финансирани от фалиралата КТБ, не бе достатъчен да покрие изискването. Представеният документ обаче породи съмнения дали Кошлуков въобще е бил програмен директор на телевизията на Волен Сидеров, защото още тогава служители от партийната медия твърдяха, че никога не са го виждали.

Конкурсът през 2017 г. бе спечелен от Константин Каменаров, който малко по-късно покани Кошлуков за програмен директор на БНТ 1. През 2018 година Кошлуков размаха среден пръст в ефир като програмен директор и водещ на предаването “Още от деня". 

През април 2019 г. обаче Каменаров напусна поста заради присъда за шофиране в нетрезво състояние и СЕМ без колебание назначи Кошлуков за временен шеф на БНТ. Престоят в обществената телевизия му осигури легитимен стаж на ръководна длъжност и той се кандидатира с летящ старт за генерален директор. Трудовият стаж в партийната телевизия на "Атака" изведнъж бе заличен от подробната биографична справка, публикувана на сайта на БНТ. 

След като пое ръководството на обществената медия, Кошлуков уволни знакови лица на медията като Камен Алипиев, Марио Гаврилов и Искра Ангелова. През годините на мандата му имаше редица протести с настояване той да подаде оставката си, което не се случи.