Президентът Георги Първанов обяви в петък намерението си да създаде "своеобразен център за стратегии и развитие", чиято първа задача ще бъде изготвянето на нова стратегия за националната сигурност.

"Без такава стратегия много от мерките, предприемани по отношение на МВР, създаването на ДАНС, в рамките на отбраната, тези мерки са един вид поставяне на каруцата пред коня", каза Първанов, който не за пръв път прави забележки по отношение на агенцията, създадена по искане и под контрола на премиера Станишев.

Според него нерядко липсва синхрон в действията на различните институции. "Събитията се следват, намалена е способността за вземане на бързи и адекватни решения в критични ситуации", посочи президентът.

"Ако правителството ни изпревари, няма да се сърдим, няма да ревнуваме", каза още Първанов, отбелязвайки, че решаването на този въпрос не търпи отлагане и затова взема инициативата в свои ръце.

По време на лекция за предизвикателствата пред националната сигурност той обясни, че бъдещият център ще се прави чрез преструктуриране на администрацията в президентството. Идеята му е да се създаде "експертен потенциал с привличането на максимален брой представители на научните звена и други подобни институти".

Гаранции за изпълнението на проектите, договорени с Путин

Първанов апелира още основните политически партии да се обединят и да работят по "приоритетни" за страната проблеми, за да не се стигне до политическа криза след изборите това лято.

От думите му стана ясно, че вижда едно такова обединение като договорка на партиите, които сега са в парламента, и онези които ще влязат, по няколко определени приоритети, включително и продължаване на енергийните проекти, за които страната ни вече е поела ангажимент.

Точно преди година Първанов и Владимир Путин, който тогава бе президент на Русия, подписаха договори за строежа на АЕЦ "Белене", петролопровода Бургас – Александруполис и газопровода "Южен поток", считан за алтернатива на "Набуко", който да пренася газ от Централна Азия, заобикаляйки Русия.

Според него консенсусът в страната е нужен, за да стане ясно, че проектите, които се договарят днес , ще се изпълняват от не едно и две правителства, "без значение, без да коментираме техният възможен състав".

По думите му България може да стане енергиен център на Балканите, но това зависи най-вече от съгласието в държавата, Брюксел да разбере, че сме искрени и да имаме добри отношения с Русия.

Според Първанов трябва да се постигне и диверсификация не само на източниците, но и на трасетата.

Както посочват чужди анализатори, това е една от основните цели на Русия при настоящата криза – да дискредитира Украйна като ненадеждна за транзита на газ и да настоява за европейска подкрепа на "Северен поток" и "Южен поток", които ще пренасят руски газ директно до европейските пазари.

"Кризата от началото на годината потвърди категорично необходимостта от осигуряването на различни трасета…, защото доставки за Европа имаше през Беларус, имаше и през "Син поток", което идва да докаже колко необходим и колко бързо трябва да стане възможно най-бързо "Южен поток" и колко е важно България да има инициативата в реализацията на проектите "Набуко", Бургас-Александруполис, Бургас-Вльора", заяви Първанов.

Той отбеляза и усилията, които предприема в тази насока като организатор на международна енергийна конференция в София през пролетта.

По думите му газовата криза е показала, че за всичките години на прехода не е направено почти нищо за създаването на алтернативни възможности за изход от кризисни ситуации.

Правителството на Станишев твърди, че няма друго правителство след промените, което да е направило повече от сегашното, да има алтернативни източници на газ в България.

"Не само че няма алтернативна тръба на тази, която имаме от повече от две десетилетия. Извинявайте, ние нямаме една нова гайка, завита във времето след Тодор Живков", каза Първанов. Заради това той не приемал менторския тон на "всички онези, които са управлявали, които са имали възможността през тези години да направят необходимото".

Президентът доразви и предложението си за повторното отваряне на III и IV блок в АЕЦ "Козлодуй", като каза, че не изключва възможността през юли да се проведе референдум по въпроса.

По-късно премиерът Сергей Станишев каза пред журналисти в кулоарите на парламента, че има решение на правителството да започнат технически действия по подготовка на един от блоковете на АЕЦ "Козлодуй" за стартиране. За да се пусне реакторът обаче са нужни поне 45 дни и реалното му отваряне ще стане след диалог с Европейската комисия и страните членки и то, ако газовата криза продължи неопределено време, каза премиерът.

Относно изказаното от Първанов мнение за нуждата от по-бързо приемане на нова стратегия за национална сигурност, Станишев каза, че подготвеният проект предстои да се обсъди в много широк кръг и в това отношение България е на по-напреднал етап от страни като Испания.

Срещу новия закон за отбрана

Първанов индиректно атакува военния министър Николай Цонев и амбицията му да прокара новия Закон за отбраната и въоръжените сили. Според държавния глава това не трябвало да бъде самоцел.

По думите му новият закон трябва да гарантира политическия неутралитет на въоръжените сили и да развие гражданския контрол над армията, а не този на изпълнителната власт.

Проектът за нов закон вече мина през парламентарната комисия по отбрана и регламентира т.нар. Интегриран модел на Министерство на отбраната, при който да се прекрати дублирането на функции между политическото и военното ръководство в МО.

Досега този модел не бе въведен, въпреки ангажиментите към НАТО, най-вече заради съпротивата на "генералитета", който пък се ползва с протекциите на президента и върховен главнокомандващ.

След острата съпротива на Първанов заплахата с вето върху първоначалния вариант на проекта, който ограничаваше президентските правомощия върху армията, тройната коалиция се съобрази с искането и редактира текстовете.

Според Първанов обаче е необяснимо защо още се бави прилагането на широк социален пакет за военнослужещите се обвързва с приемането на новия закон.

"Армията ни сега се нуждае повече от всякога от един период на спокойно и градивно развитие, на придобиване на нови способности, на активна бойна подготовка и на усвояване на ново въоръжение, техника и оборудване", посочи той. Модернизацията да се финансира със средства, освободени от съкращенията на числения състав, препоръча още президентът.

Предстоящите големи проекти в модернизацията на армията обаче изискват огромно финансиране и вече стана ясно, че и тази година няма да стартират.