Буш може да промени подхода във външната си политика

След убедителната победа на президентските избори в САЩ Джордж Буш може да използва втория си мандат, за да "втвърди" външната политика, която започна преди четири години. Тогава той се доказа като привърженик на силата, изостави изпитаните стратегии за възпиране и контрол и често използва едностранен подход, което предизвиква гнева на други държави.

Според някои експерти обаче има убедителни причини, които могат да накарат Буш значително да промени подхода си, като заложи на дипломацията, направи компромиси с демократите и се опита да възстанови отношенията с Европа.

Европейските съюзници на САЩ призоваха Буш да започне втория си мандат, като протегне ръка на критиците си в Европа и възстанови евроатлантическото сътрудничество.

"Топката е в полето на Буш - той трябва да подаде ръка на европейците", смята Януш Рейтер от Центъра за международни отношения във Варшава.

Полша - единствената европейска страна, където мнозинството от населението подкрепи Буш - сподели увереността си, че той се е поучил от грешките си, допуснати в отношенията с европейците в миналото. "Можем да очакваме промяна в поведението му.

Очакваме, че ще иска да е в добри отношения с цяла Европа и че вече няма да я дели на стара и нова Европа", отбеляза полският министър на отбраната Йежи Шмайджински.

Редица нови и бъдещи членове на Европейския съюз измежду бившите комунистически държави подкрепиха, редом с Великобритания и Италия, нахлуването на Буш в Ирак. Войски изпратиха България, Чехия, Унгария, Полша и Румъния.

През юни 2003 г. американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд разгневи Германия и Франция с пренебрежителната си квалификация, че са част от наричаната от него "стара Европа", която е в контраст с "новата Европа" на американските съюзници.

Тогава много централноевропейски държави бяха поласкани от думите му. В същото време обаче те се смутиха от начина, по който САЩ подкопават единството на Запада, смятан от мнозина за ключов фактор за свалянето на комунизма преди десетилетие.

Растящият хаос в Ирак и все по-големият брой противници на войната сред населението подействаха отрезвително на доста централноевропейски правителства.

Унгария едва дочака президентските избори, за да обяви, че ще изтегли контингента си от Ирак до март 2005 г. Тя е първата европейска държава, която обяви твърд срок за прибирането на войниците у дома. Будапеща обаче обеща, че ще направи всичко възможно за възстановяване на единомислието между САЩ и Европа.

Според някои коментатори има недвусмислени сигнали, че Париж и Берлин са готови да подобрят отношенията си със САЩ, но Буш трябва да направи първата крачка. Според тях Европа ще следи отблизо формирането на новото американско правителство, за да види дали някои министри, смятани за враждебно настроени към Европа (като Ръмсфелд), ще запазят постовете си.

През последната година Буш недвусмислено обяви, че няма да променя общата насока на външната си политика. Той може да промени състава на кабинета и някои тактически решения, но приоритетите ще бъдат запазени. Това включва амбициозни планове за превръщането на Ирак в демократична държава и обещанието, че на Иран няма да бъде позволено да се сдобие с ядрено оръжие.

Предизвикателствата пред Буш са огромни, особено в Близкия изток: Ирак, борбата срещу тероризма, израелско-палестинския конфликт, неразпространението на оръжия за масово поразяване.

В Близкия изток преизбирането на Буш бе посрещнато със смирено разочарование. Единствената утеха е, че малцина хранеха големи надежда за Кери. Кандидатът на демократите разкритикува окупирането на Ирак, но не обеща желаните от арабите действия за решаване на израелско-палестинския конфликт. Мнозина се опасяват, че ново 4-годишно управление на Буш ще предизвика още конфликти и кръвопролития в Близкия изток. Други обаче смятат, че Буш е за предпочитане, защото познава региона и ще има време да пренастрои политиката си или пък заради предприетата от него кампания за политически реформи в арабския свят.

"Победа на Буш означава повече насилие в Ирак и Афганистан, но не само там. Не е изключено да пламнат и други горещи точки, като Судан, Иран, Сирия", прогнозира Али Амар, известен адвокат и журналист от Мароко.

"Още четири години означават, че жертвите сред невинните ще се увеличат. Ако около него няма трезви хора, не знам какво ще се случи", смята и главният редактор на саудитския вестник Араб Нюз Халед Маена.

Правителството на Буш срина авторитета на Америка сред арабите, най-вече заради нахлуването в Ирак и пренебрегването на палестинския проблем. Дори кампанията на Буш за реформи и демокрация в Близкия изток не бе благосклонно приета заради подозренията, че САЩ се опитват да наложат интересите си в региона.

Политици и обикновени хора отразяват разделението на арабското общество - някои искаха Буш да бъде унизен, други виждат известно предимство в победата му, а трети смятат всички американски политици за предубедени.

"Буш е най-мразеният човек в региона. Начинът му на мислене е против исляма и мюсюлманите", твърди председателят на Насъристката арабска демократична партия в Египет Диалдин Дауд.

Слайман Бухаймед от Кувейт пък смята, че преизбирането на Буш ще е от полза за Кувейт. "Ще бъде изгодно от икономическа гледна точка, тъй като войските ще останат тук и ще харчат парите си в Кувейт. В останалата част от региона обаче положението ще остане все така трудно."

Според Патрик Кронин от Центъра за стратегически и международни изследвания Буш трябва промени подхода си и да постигне консенсус с демократите, умерените републиканци и европейците, за да постигне успехи във външната политика.

*По БТА