Четири сигурни партии влизат в парламента, една е на прага

Четири сигурни партии и една почти сигурна ще влязат в 42-то Народно събрание. Това показват данните от най-новото проучване на "Алфа Рисърч", направено по поръчка на "Дневник" и проведено в периода 07-08 май 2013г. сред представителна за пълнолетното население извадка.

Според данните на социолозите в следващия парламент със сигурност място ще намерят ГЕРБ с подкрепа от 33%, изчислени на база гласуващи, БСП с 28%, ДПС с 10% и "Атака" със 7.5%. Почти сигурно е влизането в парламента на партията на Меглена Кунева "Движение България на гражданите" с 4 на сто.

Пет други партии - ДСБ, НФСБ, СДС, РЗС, ВМРО - събират между 2 и 2.7% от действителните гласове. При определено стечение на обстоятелствата – ниска избирателна активност и силна мобилизация те биха могли да се доближат до чертата и да поднесат изненада, въпреки че към момента този сценарий е по-малко вероятен.

Според "Алфа Рисърч" проучването им е регистрирало нехарактерни за край на предизборна кампания колебание и несигурност у избирателите, както и силна фрагментация на вота.

Според социолозите кампанията не е довела до увеличение, а до спад на избирателната активност, което се тълкува като парадокс.

"В самото начало на кампанията 58% от имащите право на глас около 6 млн. българи заявяваха готовност да участват в изборите. Скандалите около подслушванията и изтеклите записи със СРС не водят до ръст на протестния вот, а до разколебаване на част от избирателите – главно от широката периферия на ГЕРБ и бивши десни симпатизанти. В резултат в края на кампанията твърдо желание да гласуват заявяват 54-56% от анкетираните. При тази тенденция, ако в оставащите два дни не възникне извънредно събитие, или не бъде мобилизиран контролиран вот, може да се очаква, че между 3.3 и 3.5 млн. от живеещите в България пълнолетни граждани ще упражнят правото си на глас", пишат от "Алфа Рисърч".

Като друг парадокс социолозите посочват запазването на преднината на ГЕРБ пред БСП, макар и разликата между тях да намалява.

Както февруарските протести, така и априлските СРС-скандали са оказали относително ограничено влияние върху битката за първото място между ГЕРБ и БСП. Доскорошните управляващи постепенно губят подкрепа и в момента събират около 19% от вота на всички избиратели. Значителна част от техните периферни привърженици са сериозно разколебани. Разочарованите от ГЕРБ обаче или увеличават мълчаливото мнозинство на негласуващите, или се разпиляват към малките партии, но почти не преминават към БСП, която гравитира около 16-17%, устойчиво регистрирани през последните месеци.

На база избирателите, които са убедени, че ще отидат до урните и вече са взели решение за кого ще гласуват, може да се очаква, че ГЕРБ ще вземе около 33% от действителните гласове, БСП – около 28%.

Както обичайно преди всички избори, при ДПС е налице нарастваща мобилизация. Без да броим евентуалните гласове от Турция, ДПС би събрало около 10% от бюлетините в урните. "Атака", която в най-голяма степен спечели от протестите, достига 7.5% от вота, посочват от агенцията.

За първи път от 12 години, т.е. от последните три парламентарни избора (2001, 2005, 2009г.) в българския парламент няма да има силно представителство на нова политическа сила, отбелязват от "Алфа Рисърч".

Може би най-силният парадокс на тези избори е, че въпреки широката си обществена подкрепа, въпреки че предизвикаха падане на кабинета, протестите не успяха да излъчат ново политическо представителство. Не напълно сигурен, но все пак висок шанс да прескочи 4%-та избора бариера има само една нова формация – тази на г-жа М. Кунева. С подкрепа от 2.5% от всички избиратели ДБГ е точно на ръба на заветните 4%, подчертават социолозите.

"Една от особеностите на настоящите избори е, че между 15 и 20% от гласовете на отишлите до урните избиратели може да останат непредставени. Самото наличие на над 40 формации, участващи в изборите, и липсата на партия със силно нарастваща подкрепа е предпоставка за разпиляване на вота – дори и като протестен знак в рамките на изборния ден. Колкото повече партии участват, толкова по-малка е статистическата вероятност да се оползотворят толкова ефективно подадените гласове, че да се гарантира присъствието им в парламента. Трудно, не значи невъзможно, но на базата на настоящите нагласи това не може да се предвиди, освен в рамките на пожелателното мислене", коментират от "Алфа Рисърч".

Към момента най-вероятно е в 42-то Народно събрание да има 5 партии. Неизвестните обаче остават и те са главно в три посоки: високият дял нерешили избиратели – 21% се колебаят дали да гласуват и кого да подкрепят; несигурността за партиите, гравитиращи около 4%-та бариера, и не на последно място – дистанцията между водещите политически сили в зависимост от избирателната активност.