Четвъртата поправка мина с огромно мнозинство на първо четене

С мнозинство от 203 гласа от 221 присъстващи в залата, парламентът прие на първо четене четвъртата промяна в конституцията, внесена от тройната коалиция. Само депутатите от “Атака” отказаха да подкрепят промените, тъй като, по думите на Волен Сидеров, те стават под “диктат на чужди фактори” в лицето на Европейския съюз.

Очаква се част от одобрените текстове да претърпят промени между първо и второ четене. За такива настоява дясната опозиция, която възразява на предвидения нов контролен орган в съдебната власт – инспекторат към Висшия съдебен съвет (ВСС).

Шефът на правната комисия Янаки Стоилов (БСП) заяви, че новият инспекторат не означава закриване на съществуващия към Министерството на правосъдието, тъй като новият орган няма да може да разгърне проверките в съдебната система.

Внесените от БСП, НДСВ и ДПС предвиждат избираният от парламента инспекторат към ВСС да наблюдава и контролира дейността на всички органи на съдебната система, но без да се бърка в правораздаването. Така, според управляващите, ще се създаде система за баланс и отчетност в съдебната власт.

Татяна Дончева от БСП също заяви, че "никой не е казал, че инспекторатът към правосъдното министерство ще се закрива".

Срещу новия орган възразиха шефовете на Върховния административен и Върховния касационен съд, както и правосъдният министър Георги Петканов.

Промените в конституцията предвиждат още финансова децентрализация на общините, отмяна на задължителната военна служба и отпадане на имунитета на магистратите. Тази текстове се ползват с подкрепата и на дясната опозиция. Предвижда се още отмяна на изисквания кворум през цялото време на заседанието на Народното събрание (НС), самостоятелност на бюджета на НС и на инспектората към ВСС.

"Твърде често започнахме да променяме конституцията и наистина доверието на българите, че тя стои над всичко, може да бъде силно намалено", призна Янаки Стоилов. Това е втората промяна в конституцията за тази година, след фала на управляващите с приетите през март поправки в частта за съдебната власт, които бяха оспорени от ЕС, от Конституционния съд у нас, както и от дясната опозиция.

Стоилов каза, че между първо и второ четене на настоящия проект трябва да се приемат най-добрите положения за действието на конституцията.

Най-вероятно между двете четения ще се реши да се увеличат ли правомощията на инспектората, за което настояваха магистрати, и дали това да стане с промените в конституцията или със съдебния закон. Според шефа на ВАС Константин Пенчев, ако не бъдат възложени повече правомощия на новото звено, няма да има ефект от работата му и поправката ще е безсмислена. Прокуратурата предложи на инспектората да бъдат възложени антикорупционни дейности – идея, която в левицата са готови да обсъдят. Другите предложения бяха инспекторатът да се занимава с атестация на магистратите и да ги предлага за повишаване или понижаване пред ВСС.

По време на дебата лидерът на ОДС Петър Стоянов настоя инспекторатът да остане в  Министерството на правосъдието. По думите му  Четвъртата поправка е нужна, защото с реформата в съдебната система ще се даде отпор на организираната престъпност. "Важното е да има добри закони и честни и неподкупни магистрати", заяви Стоянов.

Екатерина Михайлова, зам.-председател на ДСБ, бе по-остра и отправи сериозни критика към промените на управляващите. "След като КС и ВСС се избират с обикновено мнозинство, защо инспекторатът да се избира с 2/3", попита Михайлова. Според тея той се превръщал в суперорган, който ще стои над всички държавни институции. Михайлова допълни, че ще искат поправки и на текстовете, отнасящи се до самостоятелните бюджети на НС и съдебния инспекторат, чието място, според ДСБ, е в закона за устройството на бюджета.

Между първо и второ четене е нужна сериозна работа по предлаганите промени, за да бъдат те ефективни, каза Екатерина Михайлова. Тя изтъкна, че при подготовката на проекта управляващите не са провели диалог не само с опозицията, но и със собствениците си министри и с представителите на съдебната власт.

Лютви Местан, който сред вносителите на промените, ги защити и заяви, че доверието на Европа към България минава през тази Четвърта поправка.

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров обаче заяви, че не са "нужни пластични операции на основния ни закон, тях ги правят фолкзвездите". Той обяви, че депутатите му ще гласуват срещу промените, тъй като те "се диктуват отвън". Не приемаме чужди хора да ни казват какво и по какъв начин да правим със законите си, каза Сидеров. "Какво гарантира, че поправките ще са добри? Ако утре се обади някой чичо от Брюксел, пак ли ще се събираме на извънредно заседание?", допълни Сидеров. Той каза, че конституцията не е свещена крава, но не е и стара Лада, за да я ръчкаме постоянно.