Човекът на КГБ

Израелският кабинет гласува екстрадирането на Ясер Арафат, наричайки го "пречка" за мирния процес. Но 72-годишният палестински лидер е много повече от това; той е терорист от кариерата - трениран, въоръжен и финансиран от Съветския съюз и неговите сателити в продължение на десетилетия.

Преди да избягам от Румъния в Америка, напускайки своя пост като шеф на румънското разузнаване, през 1970-те години аз носех отговорността за това да предавам всеки месец в кеш около 200 000 долара на Арафат.

Също така изпращах по два карго самолета седмично за Бейрут, натоварени с униформи и други стоки. Други държави от Съветския блок правеха същото. Тероризмът беше изключително доходоносен за Арафат.

Според списание Форбс, днес той е шестият по богатство в света сред "крале, кралици и деспоти", с над 300 милиона долара в швейцарски банкови сметки.

"Аз изобретих отвличането (на пътнически самолети)", се похвали Арафат, когато го видях за пръв път в щаб квартирата му в Бейрут в началото на 1970 - те години. Той посочи с жест към малките червени флагчета, забодени по картата на света на стената, където Израел беше обозначен като "Палестина".

Съмнителната слава с наемането на похитители в действителност е свързана с КГБ, които първи отвлякоха американски пътнически самолет през 1960 г. в комунистическа Куба.

Нововъдението на Арафат бяха самоубийствените атентати - терористична концепция, която бива развита изцяло с терористичните атаки от 11 септември срещу САЩ.

През 1972 г. Кремъл поставя Арафат и неговата терористична мрежа в най-високите приоритети в списъка на всички разузнавания от Съветския блок. Ролята на Букурещ беше да го сближим с Белия дом. Ние бяхме експертите в Съветския блок по тази част. Вече имахме огромно постижение, като успяхме да накараме Вашингтон - както и повечето модни за времето си лявоориентирани американски академици - да повярват, че Николае Чаушеску, също като Йосип Броз Тито, е "независим" комунист, с "умерена" ориентация.

През февруари 1972 г. шефът на КГБ Юри Андропов се усмихна по повод бравурните празненства на янките.

Ние вече бяхме отхвърлили сталинския култ към личността, но тези смахнати американци все още бяха наивни да честват националните си лидери. Ние щяхме да направим Арафат също такава водеща фигура и постепенно да доведем Палестинската автономия близо до властта и държавността. Андропов смяташе, че американците, разклатени след войната във Виетнам, ще се уловят и за най-малката сламка на помирение и в своите надежди за мир ще превърнат Арафат от терорист в държавник.

Веднага след тази среща, на мен ми беше даден "персоналния файл" на КГБ за Арафат. Той е бил египетски буржоа, превърнал се в предан марксист под въздействието на външното разузнаване на КГБ.

КГБ го е обучавало в своето специално училище в Балашикха, на изток от Москва, и в средата на 1960-те години решава да го направи бъдещ лидер на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Първо, КГБ заличава официалните данни за рождението на Арафат в Кайро, като ги подменя с фиктивни документи, според които той е роден в Ерусалим и затова е палестинец по рождение.

След това отделът за дезинформация на КГБ започва работа по 4 - страничния трактат на Арафат, озаглавен "Нашата Палестина", като го превръща в месечно списание от 48 страници на палестинската терористична организация Ал Фатах. Арафат оглавява Ал Фатах от 1957 г.

КГБ разпространява списанието в арабския свят и Западна Германия, която в този период е настроена враждебно към много палестински студенти.

КГБ имаше и много други сходни периодични издания на различни езици за своите предни постове в Западна Европа, като Световния съвет на мира и Световната федерация на профсъюзите.

По-нататък КГБ даде на Арафат идеология и имидж. Тъй като висшият идеализъм не апелираше много на масовата публика в арабския свят, КГБ превърна Арафат в ярък анти - ционист.

Арафат беше важен оперативен работник под прикритие за КГБ. Веднага след шестдневната арабско - израелска война през 1967 г., Москва го нарочва за лидер на ООП.

Египетският ръководител Гамал Абдел Насар - съветска пионка - предлага тази номинация. През 1969 КГБ иска от Арафат да обяви война на американския "империалистически ционизъм", по време на първата среща на върха на Черния терористичен интернационал - неофашитска, про - палестинска организация, финансирана от КГБ и либийския лидер Муамар Кадафи.

B действителност "империалистическият ционизъм" е московско изобретение, модерна адаптация на "Протоколите на мъдреците от Цион" - четиво, което дълго време е любим инструмент на руското разузнаване за разпалване на етническа вражда.

КГБ винаги е ценяло високо антисемитизма и антиимпериализма като богат извор на антиамериканизъм.

Според файла на КГБ за Арафат, в арабския свят само хора, които наистина са много добри в измамите, могат да достигнат високи постове.

На нас, румънците, бе възложено да помогнем на Арафат да усъвършенства своя "изключителен талант за измама".

Шефът на външното разузнаване на КГБ ген. Александър Сахаровски ни разпореди да покриваме терористичните операции на Арафат, докато в същото време изграждаме международния му имидж.

Арафат е блестящ мениджър на място и ние трябва да го използваме добре, завършваше писмото му.

През март 1978 г аз тайно доведох Арафат в Букурещ за последни инструкции по поведението му във Вашингтон. "Ти просто трябва да се правиш, че си скъсал с тероризма и че признаваш Израел", му каза Чаушеску.

Чаушеску беше запленен от еуфоричната перспектива той и Арафат да спечелят Нобелова награда за мир, фалшиво размахвайки маслинови клонки.

През април 1978 аз придружих Чаушеску във Вашингтон, където той очарова президента Картър. Арафат, настояваше той, ще трансформира бруталната Организация за освобождение на Палестина в спазващо закона правителство в изгнание, само ако САЩ установят официални отношения.

Срещата беше голям успех за нас. Картър възприе Чаушеску, диктаторът на най-полицейската държава в Източна Европа, като "велик национален и международен лидер", който е поел лидерска роля в цялата международна общност.

Триумфиращ, Чаушеску се прибра у дома със съвместно комюнике, в което американският президент посочва, че неговите приятелски отношения с Чаушеску са в полза на "световната кауза".

* * *

Три месеца по-късно на мен ми беше предоставено политическо убежище в САЩ. Чаушеску не можа да получи Нобелова награда за мир.

Но през 1994 г. Арафат получи - само защото продължи да играе същата роля, която перфектно му бяхме вменили. Той трансформира своята терористична Организация за освобождение на Палестина в правителство в изгнание ( Палестинската автономия), винаги претендира, че настоява за спиране на тероризма, докато в същото време го оставя да продължи необезпокоявано.

Две години след подписването на Споразумението от Осло, броят на израелците, убити от палестински терористи, нарасна със 73 %.

На 23 октомври 1998 г. президентът Клинтън приключи публичните си реплики към Арафат, като му благодари за "десетилетия и десетилетия и десетилетия на неуморно представителство на копнежа на палестинския народ да бъде свободен, самостоятелен, у дома".

Настоящата администрация разбира какво седи зад маската на Арафат, но не може да подкрепи публично неговото екстрадиране.

Междувременно, възрастният вече терорист, успя да консолидира своя контрол над Палестинската автономия и насърчава своите млади последователи за още самоубийствени атаки.

*Йон Михай Пацепа е бил най-високопоставеният служител на разузнаването, изменил на Съветския блок. Той е автор на книгата "Червени хоризонти" (1987), а сега приключва книга за произхода на антиамериканизма. Публикуваме статията с незначителни съкращения.