Чудото на студентския протест

Като имаме предвид в каква среда расте, живее и се възпитава днешната българска младеж, студентският протест изглежда като истинско чудо.

"На когото не му харесва в България, има начин да емигрира", казал ректорът на Университета за национално и световно стопанство на студентите, окупирали зала в университета. Фактически той е напълно прав и е чудо, че тези студенти са още тук. По официални данни на Министерството на образованието миналата година един на всеки шестима завършили средно образование в България се е записал в чужд университет.

Тази пролет пък 52 процента от завършилите средно образование български момичета и момчета са кандидатствали в университет в чужбина. Колко от тях са успели, не се знае. Данни на Евростат сочат обаче, че всяка година 25 хиляди български младежи заминават да учат зад граница.

Кой пречи на учебния процес

Ректорът, когото цитирахме в началото, казва и друго: подобно на мнозина свои колеги, той обвинява протестиращите студенти, че блокират учебния процес и пречат на желаещите да учат, които били много.

И този банален аргумент в угода на властниците, които вече пет месеца се правят, че не чуват протестите, дори и когато протестиращите бяха десетки хиляди, е формално правилен. Но е, първо, логически невалиден - защото един протест не е никакъв протест, ако не пречи някому, и защото самите властници са на път да блокират цялата държава. И, второ, циничен - защото по принцип при днешното състояние на българското висше образование желаещите да учат истински, а не просто да се сдобият с диплома, са всъщност малцинство, а резултатите от учебния процес така или иначе са твърде съмнителни.

Разбира се, справедливостта изисква да кажем, че има изключения - висши училища, факултети или специалности, които са на относително приемливо ниво; преподаватели, които са едновременно ерудирани, взискателни и посветени на работата си, въпреки силно демотивиращите мизерия и среда; и студенти, които са достатъчно ангажирани, целенасочени и зрели, за да успеят въпреки системата. Като цяло обаче качеството на българското висше образование е печално лошо.

Дипломи на конвейер

Десетки университети, някои от които откровени търгашески ментета на образователни институции, с архаични учебни планове и методи на преподаване и оценяване, с отчайващо ниска взискателност, произвеждат не знание, а дипломи. Да завършиш висше образование в България е абсурдно лесно. На практика всеки, който започва, успява да завърши. Да не говорим за широко разпространените форми на университетска корупция - купуването на изпити и дори на дипломи.

Като резултат голяма част от завършващите са непригодни за практиката и неконкурентоспособни за пазара на труда. В проведено неотдавна международно изследване едва 23,5 на сто от анкетираните български студенти посочват, че са добре или относително добре подготвени за бъдещата си кариера.
Този резултат, разбира се, не виси във въздуха, а има своите корени и в средното образование. Миналата година друго международно изследване показа, че над 40 процента от българските деветокласници са функционално неграмотни - тоест, дори не разбират какво четат. Което показва, че цялото българско образование има нужда от „разтърсваща”, по думите на един бивш министър, реформа.

Чалга в "храма на науката"

"Университетът е храм на науката, в него единствено трябва да се прави и преподава наука. Не трябва да се допусне да се случат неща недостойни”. Такъв е следващият довод на споменатия ректор - най-абсурдният и най-циничният аргумент. Не само заради фактическото състояние на българското висше образование, а и заради огромния личен принос на този ректор за насаждането на чалга-културата чрез отдаване под наем на части от „храма на науката” на дискотеки, барове и други питейни заведения, както и за превръщането на софийския Студентски град в огромна чалготека.

Заради няколко поредни случая на пиянски убийства и побоища в Студентски град, след безкрайни дискусии и клетви за прекратяване на тази "срамна практика", миналата година се стигна дори до изработването на съответен проектозакон. Той в края на краищата така и не беше приет, а както се оказа тези дни, малко преди студентите да се присъединят към антиправителствените протести, въпросният ректор е обявил нов търг за отдаване под наем на университетски имот на нова дискотека с цел "осигуряване на място за отдих и развлечение на студенти, преподаватели и служители".

Всъщност, софийският Студентски град е само един умален модел на цялостната среда, в която расте, живее и се възпитава българската младеж. Среда на морална и интелектуална чалга, подменени и забравени ценности, вулгарна бездуховност. Среда, доминирана от грубата сила, парите и арогантността, която ражда и сочи като еталон за успех Делян Пеевски и нему подобни. Среда на съзнателно култивирана аполитичност и апатия, в която по-страшна от ниската обща образованост е ширещата се гражданска неграмотност.
На този фон е цяло чудо, че в България все още е възможен студентски протест като днешния. Че все още има достатъчно млади хора, които да се обединят срещу лъжата, цинизма и задкулисието - в името на ценностите и морала в политиката и обществото. Хора, които предприемат активни действия в защита на своето бъдеще.