Президентът на САЩ Доналд Тръмп може да има много кусури, но е факт, че той най-много допринесе Европейският съюз, а покрай него и България, да прогледнат, че светът е голям и местата за правене на бизнес не се изчерпват с традиционните дестинации и партньори.

Години наред у нас не беше много модерно да се говори, че България трябва да се отваря икономически към страни от Азия, Африка и Латинска Америка, но ето че времената се менят и темата постепенно започна да пробива в политическия дневен ред. Особено след като в началото на годината Европа обяви две големи сделки в глобалната икономическа битка – с Индия и Меркосур.

Оказва се обаче, че и извън мегаспоразуменията, благодарение на отделни компании, предприемачи, бизнес сдружения и различни общественици, България има известни успехи в правенето на бизнес на далечни или екзотични пазари като този в Индия, африканските държави на юг от Сахара или тези в Латинска Америка.

Историческият пробив с Индия 

Брюксел определено си "изигра добре картите" с обявената през януари историческа сделка с Индия, известна до момента като силно затворена икономика.

Макар да е по-многолюден от САЩ и по-богат от Китай (по БВП на глава от населението), в последно време ЕС сякаш губи увереност в устойчиността на своя икономически модел. При започналата трансформация на глобалната система Европа изглежда слаба и от губещите. Това поставя на карта и нейния социален модел. От друга страна, Европа не е обречена на неумолим упадък. 7 от 10-те най-добре представящи се икономики в класацията на "Икономист" за 2025 г. са европейски и Европа трябва да спре да се самоподценява, каза наскоро управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева.

Споразумението между ЕС и Индия е най-голямата търговска сделка за всяка от двете страни и най-амбициозното отваряне на търговията, което Индия някога е предоставяла на търговски партньор. Договорът ще формира най-голямата зона за свободна търговия в света, а самата сделка беше наречена "майката на всички сделки". "Очаква се тя да засили търговията, инвестициите и политическите връзки между двете най-големи демокрации на света – Европейския съюз и Индия", коментира Брюксел. Основното в споразумението е намаляването на митата (премахване или намаляване на над 90% от тях), както и опростяването на процедурите.

Чрез споразумението се отваря например голям пазар за европейските автомобили – митата за тях ще паднат от 110% на 10%, като е уговорена квота от 250 000 автомобила от ЕС годишно. Отварят се и огромни възможности за европейските земеделци, както и достъп до индийския финансов сектор. ЕС пък ще инвестира в енергийния преход в Индия. Очаква се износът на ЕС към Индия да се удвои до 2032 г. Сделката включва и ангажименти за климата. Договарянето ѝ отне почти 20 години. През 2013 г. преговорите спряха, но през 2022 г. бяха възстановени, а политиката на Тръмп на протекционизъм в последната година ускори благоприятната развръзка. Споразумението предстои да се подпише официално, да се ратифицира от двете страни и след това ще влезе в сила.

Фурор и раздор с млечните анализатори 

България все още има солидни позиции в Индия, а на световния пазар като цяло, в нишовия сектор на производството на млекоанализатори. Тези уреди измерват състава и качеството на млякото, за да се определи неговата цена и годност за консумация.

България има няколко успешни компании в сектора, основно от района на Стара и Нова Загора, които се конкурират помежду си – например "Милкотроник" (на инж. Диньо Динев), "Екомилк Спектра" (и "СтасиТех") на инж. Младен Стоянов, "Бултех-2000", "Милкотестер" – Белово. Повечето работят с Индия от дълги години, но напоследък са изправени пред нарастваща конкуренция – и помежду си, и от местни индийски компании.

Всичко тръгва от социалистическия завод (ДЗУ) Стара Загора, който концентрира инженерна мисъл, както и от предприятието "Млечен път" – една от първите частни проспериращи мандри у нас.

Историята на част от дружествата е свързана с инж. Младен Стоянов, който през 90-те години осъзнава нуждата от уред, измерващ параметрите на млякото. Така се ражда бизнесът му с млекоаназираторите, който се оказва неочаквано добра ниша в световен мащаб. Фирмата, в която към онзи момент той е най-голям акционер – "Бултех – 2000", достига дори до второ място в света след датската "Фос електрик", като основният ѝ пазар е Индия, разказа инж. Стоянов пред Mediapool.

В последните години обаче се стига до разцепление в бизнеса между Стоянов и бивш негов съдружник заради разминаване във вижданията, поради което инженерът напуска "Бултех-2000" и пренася бизнеса си в други фирми (например "Екомилк Спектра" и "СтасиТех").

"Бултех" продължава да работи с останалите акционери, но заради прекратяване на отношенията с основен дистрибутор за индийския пазар (по информация от Търговския регистър) през 2024 г. компанията отчита спад на производството на млекоанализатори с близо 64% (до 10 137 броя), както и намаление на приходите от продажби от 13 млн. лв. на 5 млн. лв.

От дружеството не пожелаха да коментират пред Mediapool темата с разделянето на бизнеса. Оттам обаче разказаха, че работят в над 65 държави по света, но към днешна дата около 90% от износа им е насочен към Индия. "Бултех-2000" вече работи с пет официални дистрибутора и сервизни центъра. "От около 330 продадени анализатора през 2006 г., пазарът достига пик от над 36 000 броя годишно в средата на предходното десетилетие. През последните години се запазва значително търсене – над 26 000 устройства годишно, в условия на нарастваща конкуренция", заяви инж. Иван Парушев.

"Бултех-2000" твърди, че има проблем с фалшиви продукти, които имитират нейната търговска марка, поради което разчита споразумението с ЕС да помогне. "Извън Индия фирмата развива стабилни търговски отношения и в държавите от Меркосур, като основните пазари са Бразилия и Чили. Там поддържаме добро търговско салдо и интерес към новите поколения анализатори. В Африка основен партньор остава Египет, където вече има изградена дистрибуторска мрежа", казаха още от "Бултех-2000".

От своя страна, в последните години Младен Стоянов ("Екомилк Спектра" и "СтасиТех") инвестира в развойна дейност, за да направи прехода от традиционните ултразвукови анализатори към такива, базирани на инфрачервена спектроскопия, които според него са бъдещето. Според Стоянов потенциалът в инфрачервената спектроскопия е огромен, защото тя отваря врати към много сектори извън млякото и млечните продукти – фармацевтика, селско стопанство, криминалистика, винопроизводство и т. н. Мечтата на инженера е един ден да дойде време, когато обикновеният потребител ще може да си купи апарат за няколкостотин лева, за да контролира храните на трапезата си.

Стоянов продължава да работи с един от най-големите индийски доставчици, но решава да премести част от производството в Индия, за да направи продуктите си по-евтини (без мита, с ниски разходи за транспорт и за труд). По думите му, ако не се адаптира към новите реалности, той би загубил силните си пазарни позиции в Индия (заради нарасналата конкуренция) и затова залага на две неща – ниска цена на традиционните продукти и пренасочване към по-модерните инфрачервени уреди.

"Ако имаш добър продукт и стабилни дистрибутори, каквато е нашата стратегия, Индия е добро място за правене на бизнес и огромен пазар", обобщава Стоянов, който е на индийския пазар вече 20-25 години. Той е решил, че експанзия към нови пазари (например в Бразилия, Мексико или др.) ще прави едва след като стабилизира новата си компания. "Преди време чух, че индийците познават България като страната, която произвежда млекоанализаторите. А пък в Индия се произвежда една четвърт от млякото в света. Така, че представете си с какво сме допринесли, за да се чуе в Индия името на България", допълва Стоянов.

От големите компании на пазара е и "Милкотроник". Приходите ѝ през 2024 г. са били 9.35 млн. лв., а средната работна заплата в компанията – 1595 лв., сочат данни в Търговския регистър. Както Mediapool писа, "Милкотроник" ще участва в публично-частно партньорство с община Нова Загора за изграждането на индустриален парк "Перла" по проект за 28 млн. лв. по програма "Развитие на регионите".

"Африка е ужасно богат континент" 

България има сравнително добри бизнес отношения с някои от държавите от Северна Африка (Средиземноморието), но същото изобщо не може да се каже за икономическите връзки със страните на юг от Сахара.

"Африка е ужасно богат континент. Това са държави, които се развиват изключително бързо и с огромни темпове и имат нужда от нашите бизнесмени и иноватори в различните сфери. Нямам адекватно обяснение защо е толкова негативна информацията, която идва в "нашия" свят относно Африка, но потенциалът там е огромен. За една България с иновациите, които имаме в земеделието, а да не говорим за ИТ сферата, възможностите са огромни", коментира пред Mediapool Антон Самсонов. Той е представител за Южна Африка към Българската търговско-промишлена палата (БТПП), както и предприемач, развиващ умно земеделие в РЮА – в партньорство с известната компания Ondo. Подобна е и нишата на друга българска компания, която също работи в Южна Африка в сферата на прецизното земеделие – "Ник електроникс".  

Самсонов е готов да съдейства със съвети и насоки на всеки предприемач от България или Балканите, който иска да проучи огромните бизнес възможности на африканския континент.

Земеделски технологии, телекомуникации, ВиК, транспортна и енергийна инфраструктура, ИТ иновации – това са все сектори, в които Африка има нужда от бизнес партньорства, смята Самсонов.

По думите му не е нормално България да има само три посолства и нито един търговски представител в страните на юг от Сахара. "След 90-та година масово се затваряха българските посолства из Африка и в момента сме останали с три, от които двете в Нигерия и Етиопия са с изключително оскъден бюджет и едва се справят въобще с нуждите на едно посолство, а това в Претория, за радост, все още е със сериозен и много качествен екип", коментира Самсонов. Той разказа, че като наследство от тоталитарния режим цели булеварди в африкански градове носят имена на българи, а не са малко висшите правителствени служители в различни африкански страни, които говорят български език, тъй като са завършили у нас. Това наследство обаче по никакъв начин не се капитализира от българската държава в момента, смята предприемачът. По думите му България трябва да разкрие представителства поне в няколко страни като Кения, Танзания, Мозамбик, Гана, Руанда.

"Чувам, че се разказва за една бедна и опасна Африка, а тя не е такава. Да, трябва да се внимава. Но така, както не е безопасно за един африканец да се разхожда из Балканите, не е безопасно и за един европеец да кацне неподготвен и да тръгне да се разхожда в джунглата. Разбира се, има си правила, които трябва да се следват и те са различни от европейските, главно заради културните разлики и климатичните особености. Но когато се ориентираш за правилата, потенциалът е огромен", коментира Самсонов.

По думите му, за съжаление, Европа на този етап губи битката за Африка, защото китайското влияние е несъизмеримо по-голямо.

"Аз съм си поставил за цел (а и БТПП като цяло работи много подкрепящо в това отношение) да споделям опит и информация с всеки българин, който иска да изнесе знанието си и занаята си към Африка, без това да е в разрез с българските икономически интереси, но в едни адекватни и равнопоставени отношения с Африка. Ние можем да споделим нашето знание и технологии, защото друго не можем да предложим на африканците. Те имат всякакви ресурси в огромно изобилие и могат да изхранят целия свят", убеден е Самсонов.

Трудният път към Латинска Америка 

Сделката на ЕС с Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай) за свободна търговия е другият голям пробив за Европа в последно време. Тя бе посрещната с много страхове, особено от земеделците в някои европейски страни, включително България. Напрежението доведе до временно блокиране на споразумението. Eвропейският парламент го препрати към Съда на ЕС, което означава отлагане на споразумението, но в момента се обсъжда вариант Европейската комисия да обяви временно приложение. Германия и Испания са сред най-големите апологети на сделката, докато Франция е в опозиция.

Според българската браншова камара "Плодове и зеленчуци" например сделката носи "реален риск от сериозни икономически, социални и структурни последици" за земеделския сектор. Протести на земеделци имаше в Брюксел, Мадрид и градове на Ирландия, Полша, Франция.

Мнението на повечето европейски бизнес организации обаче е силно подкрепящо – те смятат, че сделката има повече предимства, отколкото недостатъци, а там, където има основателни притеснения за негативни ефекти, са предвидени мерки за защита, например квоти при внезапен ръст на вноса на някои храни от Меркосур.

Очаква се сделката да премахне 91% от митата и да облекчи инвестициите. ЕС е най-големият инвеститор в държавите от Меркосур с вложения в размер на приблизително 390 милиарда евро към 2023 г., но към момента има редица пречки пред правенето на бизнес в региона.

"Важното в тази сделка е, че два големи пазара се сближават значително един до друг. Освен това в споразумението са оставени достатъчно възможности при негативно въздействие на някоя от страните върху друга, да бъдат взети своевременни мерки за ограничаване на щетите", коментираха от Българската търговско-промишлена палата пред Mediapool.

Според организацията селското стопанство – секторът, който най-много се страхува от конкуренцията на латиноамериканския пазар, всъщност може да бъде облагодетелстван от сделката. Сезоните на двата континента се различават и така потребителите от двете страни ще имат възможност за увеличен достъп до пресни плодове и зеленчуци. Освен това България може да изнася към Латинска Америка машини и съоръжения за селкостопанската продукция, смятат от БТПП.

Според палатата за автомобилната индустрия на България също е важно отварянето на нови пазари, тъй като у нас има около 300 компании, които се занимават с производство на компоненти за автомобилостроенето. В същото време Бразилия е на 9-о място в света по производство на автомобили, водещ сектор е и самолетостроенето. Освен това страните от Меркосур са богати на суровини и особено на редки метали.

По последни налични данни от 2024 г. българският износ за страните от Меркосур e бил на стойност от едва 114 млн. лв. "Меркосур е голям пазар, разстоянията са големи и търговската история със страните е малка. Ще бъде нужно време, докато се осъществят връзки и започне по-сериозен стокообмен", коментираха още от БТПП.

Според официалните данни 85% от вноса у нас от Бразилия са медни руди, а другото е основно кафе и захар. Дисбалансът в стокообмена е огромен в полза на Бразилия – 554 млн. долара внос през 2024 г. и едва 60 млн. долара износ. И за Бразилия, и за Аржентина изнасяме предимно лекарства (главно антибиотици). От Аржентина също внасяме предимно руда от благородни метали и фъстъци.

Бразилия страда изключително много от високите мита за внос в САЩ, въведени през 2025 г., поради което търси начини за активизиране на икономическите връзки с ЕС. В момента обаче българското посолство в Бразилия е с акредитация също за Венецуела, Гвиана, Еквадор, Колумбия, Перу и Суринам, което е прекалено голям периметър за пълноценна работа.

"Заслужава внимание и друга възможност. Парагвай е страната, генерираща най-нисък въглероден отпечатък, като големите компании у нас биха могли да се възползват от закупуването на квоти за въглеродни емисии от южноамериканската страна", казаха още от БТПП. В разговор с палатата посланик Хуан Франсиско Фасети (базиран във Виена) е наблегнал, че Парагвай е лидер на пазара на въглеродни емисии. "Той сподели, че горите на Парагвай покриват 44% от територията му, което позволява проекти с висококачествени въглеродни кредити като Chaco Vivo (с пряко въздействие върху местните общности и защита на животински видове като ягуара). В страната са защитени 187 916 хектара биоразнообразна гора (Gran Chaco)", добавиха от палатата.